Д-р Грозев: Не трябва да забравяме, че има и надлимитна дейност, която касата дължи на нашите болници

Не трябва да забравяме, че има и надлимитна дейност, която нашата каса дължи на нашите болници. Това заяви в интервю за БНР председателят на Българския лекарки съюз д-р Венцислав Грозев в коментар за НРД 2018, който съсловната организация одобри през уикенда, както и напрежението в касата, свързано с дълговете в чужбина.

„Това не е факт, който може да бъде подминаван”, посочи той, като отбеляза, че надлимитната дейност за последните две години е около 110 милиона лева.

Д-р Грозев се присъедини към изказаното вече мнение, че е нужен нов модел в системата.

Председателят на БЛС коментира и Националния рамков договор за тази година, като посочи, че на Събора е взето решение да се запазят параметрите му, постигнати в преговорния процес. По думите му те ще гарантират по-добра услуга, по-добро заплащане на лекарите и малко повече сигурност и стабилност в системата. „Тази система не трябва да се клати, това е здравеопазване. Тя е изключително деликатна, изключително чувствителна и всяко едно рязко грубо движение в нея довежда до подобни ситуации”, коментира още той. Д-р Грозев посочи, че 136 клинични пътеки, които не са променяни от десетилетие, ще бъдат увеличени, като това ще се отрази на болниците, които работят по тях. „Няма да решим проблема тази година на сто процента в никакъв случай, но ще дадем възможност малко от малко тези лечебни заведения да имат възможност да стъпят на краката си”, заяви той.

Според представителя на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК адв. Андрей Дамянов новият рамков договор ще доведе до стабилност в системата и ще подпомогне доста закъсали болници, които имат проблем с недофинансирането.

„От друга страна обаче, за нас представлява проблем самата ни здравна система като основа, като принципи, на които е залегнала”, отбеляза в същото време той. По думите му дебатът за здравната система и за принципите, на които тя трябва да бъде заложена, трябва да бъде доста по-широк, както и да се погледне чуждия опит.

„В Чехия имаше четири здравни каси, в момента там върви дебат за обединяването на тези четири здравни каси в едно. В Швейцария има над 67 каси, обаче там здравеопазването е много скъпо и самоучастието на всеки един швейцарец като гражданин на държавата е минимум 2000 евро във всеки един от тези прегледи”, изброи той, като коментира, че подобен модел не би бил подходящ за България. „По-скоро ние трябва да видим къде са положителните примери, да се насочим към тях и да видим, да вземем полезен модел от тези примери”, заяви Дамянов.

Според него проблемът, свързан с източването на Касата, трябва да бъде решен предимно със средства за контрол и поставяне на пациента във фокуса.

Участие в разговора взе и бившият здравен министър и настоящ директор на УСБАЛО д-р Стефан Константинов, който се спря на проблема в НЗОК, свързан с дълговете в чужбина. „Практиката от последните десет години показва, че винаги има някакво напрежение между Здравна каса и министерство. И проблемът е, че тези две големи фигури – от едната страна министър, от другата страна управител на Касата, са равнопоставени дотолкова, доколкото и двете се избират от Народното събрание. А истината е, че тези две фигури трябва да работят в абсолютен синхрон и едната не може без другата”, коментира той.

Д-р Константинов изтъкна още, че тезата, че НЗОК е независима институция, е фалшива. „Народното събрание й гласува бюджета, значи там трябва да има първо политическа подкрепа. В Народното събрание винаги има някоя партия, която в момента има мнозинство, значи изключително важно е ти да имаш подкрепата на мнозинството. След това, някой трябва да прави политиката в държавата – министерството, значи ти трябва да работиш в синхрон с министерството. Някой ти събира данъците, самата каса не си ги събира, събира й ги НАП, значи ти трябва да си в много добри отношения с финансовия министър”, обясни той.

В същото време, посочи д-р Константинов, голямата отговорност носи управителят на НЗОК, но когато има проблем с лекарства, лечение или болници, всичко се прехвърля върху здравния министър, а ако той не се справя, това се прехвърля върху МС и върху цялата политическа партия, която управлява. „Така че Здравната каса е условно независима. Ако кажем „независима”, как ще поставим един човек той да е независим и да кажем – той ще разпределя 4 милиарда лева, това противоречи на демокрацията”, заяви той.

Според него пазарното решение е не да имаме една каса, която ще е задължена да сключва договор с абсолютно всеки появил се, а вариант за повече каси, които по чисто прагматичен начин ще избират най-добрите лечебни заведения, с които да сключват договор. Това за мен е дълготрайното решение на въпроса, посочи д-р Константинов.