Д-р Горанов: Изпитвам удовлетвореност, когато извърша успешно дадена операция

Д-р Тодор Горанов е лекар специализант в Клиника по Урология към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив. Той е трето поколение лекар. През 2010 г. завършва Английска езикова гимназия в Пловдив, а през 2016 завършва Медицински университет - Пловдив със специалност „Медицина“. От 2016 г. той е част от Клиниката по Урология.

Д-р Горанов е бил дежурен, когато през нощта на 3 октомври тази година избухна пожар в учебната зала на клиниката, който доведе до евакуация на пациенти.

- Д-р Горанов, как решихте да стане лекар?

Не мога да кажа, че това е било „детската ми мечта“. Аз съм трето поколение лекар и ми е донякъде вродено. Впоследствие това беше професията, към което проявих интерес. Винаги имам желание да съм полезен и в помощ, а това е най-хуманната професия, която може да задоволи желанията ми.

- Какво провокира избора Ви на специалност?

Отначало се бях насочил към вътрешна специалност – интелигентна и логична, но уви без никакво активно действие. По време на държавните стажове така се развиха нещата, че имах възможността да взема активно участие в операционната дейност на Клиниката по Урология. Казах си – а защо не? Урологията сама по себе си дава възможност на избор – амбулаторна или оперативна работа, тясна специализация в някои от проблемите, репродуктивно здраве.

- Защо избрахте да останете в България и специално в тази болница, когато толкова много Ваши колеги избират живота и работата в чужбина?

Защото съм, така да се каже домошар. Всички близки и всичко ценно за мен е тук. В България може да се постигне реализацията, която търсиш на почти същото ниво както и в чужбина. Заплащането не е чак от такова значение. Избрах конкретно УМБАЛ „Свети Георги“ - Пловдив, защото това е най-големият спешен център в Южна България. Не бих казал най-модерният, но със сигурност не липсват спешни и тежки случаи. Тук мога да се науча от едни от най-добрите и да бъда полезен в бъдеще.

- Кои са най-впечатляващите случаи, с които сте се сблъсквали в практиката си?

Като специализант втора година към клиниката, моята практика е все още доста ограничена. Не мога да кажа , че имам някой „толкова интересен случай“.

- Не винаги е възможно да бъде спасен пациент, как се справяте тогава?

Това е нормален край на житейския път на всеки един човек, независимо дали в болнични или домашни условия. Винаги се стараем да постигнем максимума и да осигурим максимална продължителност на живота. Колкото и да сме съпричастни към чувствата на пациентите и техните близки, работата ни „пречупва“ и се научаваме да преживяваме ситуациите.

- Как може да бъде преодоляна агресията срещу медиците? Мерките, които са взети от МЗ и прокуратурата достатъчни ли са?

За щастие все още не съм срещал агресия от своите пациенти. Мисля, че мерките е необходимо да се преценят от отговорните институции, както и да има по-строг контрол.

- Как успявате да се справите със стреса и да предотвратите „синдрома на прегарянето“?

Смея да твърдя, че имам доста здрава психика. Работата ми доставя удоволствие, а не психично напрежение. Оползотворявам активно свободното си време, което ми позволява да се отърся от случаите, които са ме натоварили.

- Имало ли е случай, в който сте съжалили, че не сте избрал по-прагматична и не толкова натоварваща професия?

Не. Както казах, работата ми доставя удоволствие. Изпитвам удовлетвореност, когато извърша успешно дадена операция или асистирам на някой от колегите.

- Кои са любимите ви занимания извън болницата?

Обичам да пътувам и да посещавам различни забележителности. Последно изкачихме връх Мусала с приятели. Разходките ми действат много зареждащо.

- Чувствате ли се подготвен за всякакви екстремни ситуации в болницата? На какво се дължи  бързата Ви и адекватна реакция по време на пожара?

Подготвен, не бих казал. Очакваме всякакви случаи, но винаги има нещо, което да те изненада и хване неподготвен. Необходимо е в екстремни ситуации да запазим самообладание и да вземем най-правилното решение. Може би това бяха нещата, които ми помогнаха в нощта на пожара.