Д-р Велислава Донкина е клиничен психолог и доктор по психология към БАН, кандидат по психоанализа към Чикагски психоаналитичен институт и член на Американската психоаналитична асоциация.
Работи в областта на развитието и организирането на немедицинската грижа в болнична среда в България и ръководи първото по рода си психоаналитично отделение в болнична институция - Звеното за психологична и немедицинска грижа в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ).
Сертифициран водещ на Балинтови групи, хоноруван преподавател към магистърска програма “Клинична психология - психоаналитична перспектива” на НБУ.
Член на Международната асоциация по психоонкология, Международната асоциация по невропсихоанализа, Българско медицинско сдружение по хематология, Българско психоаналитично общество и Българско балинтово общество, квалифициран член на Българска асоциация по психотерапия.
Д-р Донкина, как се роди идеята за създаването на Асоциация на психолозите и психотерапевтите, работещи в медицински структури? Очаквате ли тя да запълни вакуума, създаден от дългото неглижиране на тези специалисти и липсата на чувствителност за необходимостта и ползата от тяхното професионално присъствие в здравеопазната система?
С моите колеги отдавна работим в сферата на психологичната и психоаналитична грижа в контекста на медицината, като се опитваме се да допринесем за развитието на този тип практика - от една страна спрямо здравните институции, и от друга - по отношение на самото съсловие на психолозите, тъй като това изисква конкретна специализация. Отдавна партнираме на колеги в София и цялата страна, опитвайки се да дадем подкрепа и заедност в тази нелека задача. По този начин естествено възникна идеята за една организация, която да се опитва да стандартизира, защитава, развива и утвърждава работата на тези специалисти. Не на последно място, към момента тя е и незадоволително възнаграждавана, на фона на наистина високи изисквания за образователен и професионален ценз. Конкретната стъпка дойде, след като получихме молба от колеги, работещи в някои по-малки градове в страната за обучение и професионална подкрепа. Вярвам, че има много, което може да бъде направено, за да почерпим от опита на страни, в които подобна практика е традиция - като Франция, Великобритания, Чехия и САЩ например, както и че това не е толкова трудно. Необходима е цялостна визия за развитието и въвеждането на немедицинската грижа в болниците у нас, което е свързано с развитието на професията клиничен психолог, нормативна уредба за прилагането на добрите практики в тази сфера. Този процес е в основата на учредяването на Асоциацията.
Многократно сте поставяли публично въпроса за създаването и въвеждането на стандарт за професионална практика на болничните психолози. Има ли напредък в този процес?
Липсата на регламент е тежък пропуск, който поставя професията в недобра светлина и пречи на нейното развитие, както и ограничава възможностите на младите и талантливи колеги в сферата. Стартирахме процедури за промяна в тази посока, свързани с обнародването на едно ръководство за добра клинична психологична практика.
В Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания от три години функционира Звено за немедицинска грижа, което работи с пациентите и с медицинските специалисти. Тя беше една от първите държавни болници, които въведоха такава структура, но за съжаление това все още не е наложено у нас. Добрите практики в Звеното могат да бъдат споделени и да се използват в бъдещи подобни клинични дейности. Вече имаме и създаден Стандарт за работата на тези структури при работа с пациенти с онкохематологични заболявания. В края на миналата година ние го внесохме в Министерството на здравеопазването, за да послужи за основа за разработването на уеднаквен протокол за дейността на подобен тип звена в лечебните заведения. Колегите, които работят в асоциацията на психоонколозите, както и колеги от различни психологични дружества също полагат много усилия в тази сфера.
Това показва, че този тип грижа изисква активното сътрудничество между професионалните организации на различните видове психологични специалисти, тъй като това засяга и по-глобални въпроси като липсата на закон за психологичната грижа, за психотерапията и като следствие - липсата на пътека за подобен тип услуга в медицинската практика. Това изправя отделните болнични заведения, както и професионалистите психолози и психотерапевти, пред затруднението да се работи на парче, да не могат да бъдат облекчавани финансово пациентите навсякъде еднакво, да се търсят заместващи и временни варианти. Това понякога означава, за съжаление и да се компрометира професията или да се наемат само току-що завършили специалисти, поради финансови ограничения. Тези млади колеги са поставени в изключително ощетяващата ситуация да не знаят какво да работят, да не знаят как и да няма от кого да се научат или пък да наблюдаваме примери, които не могат да отговорят на стандарта за добра клинична психологична практика. В този смисъл проблемът е многопластов - от една страна трудът и статутът на психологичните специалисти да бъде защитен и от друга - да бъде подпомогнато съсловието ни да развива и обогатява своята работа в съответствие със световните стандарти.
Очаквате ли усилията Ви да бъдат подкрепени от пациентската общност? Вашата дейност не е непозната за много хора с онкологични заболявания например…
Пациентските организации за щастие са много активни в партньорството си с медицинските институции и в частност ние имаме много добър и плодотворен опит в тази посока. В момента се подготвят също така интензивни промени - тече работа по изготвянето на Национален раков план, който включва аспектите на немедицинска грижа. Това е изключително важно, макар и в само един от сегментите на работата в полето на медицината - онкохематологията, но мисля, че първата стъпка е свързана преди всичко с институционално сътрудничество и сътрудничество на нивото на професионалните групи.
Не е тайна, че лекари, сестри, лекарски асистенти и друг персонал в болниците, в практиките и спешните структури също в немалко ситуации се нуждае от психологическа подкрепа. Какви стъпки трябва да се предприемат, за да получат и те необходимата им грижа?
Стандартизирането на практиката на немедицинската грижа, създаването на регламент, включва изясняване и стандартизиране и на видовете процедури, интервенции и възможности за подкрепа. С други думи - регламентирането на качеството на грижата и то не само по посока на работата с пациенти и близки, но и по отношение на работата с медицинските екипи и специалисти. Колкото повече инвестираме по посока на грижа и подкрепа за тях, толкова по-консистентно и високо ще бъде качеството на грижата, която пациентите получават.
