Д-р Брънзалов: Не може да се правят резки реформи на изтощена система

За да се направи каквато и да е реформа, трябва да има подготвен ресурс. Когато един пациент е болен на легло с анемия, ако му срешем косата, той сигурно ще се почувства по-добре, но това няма да реши неговия здравен проблем. За да бъде излекуван, в него трябва да се влеят свежи сили както в количествено, така и в качествено отношение.

Това каза пред Zdrave.net зам.-председателят на БЛС и общопрактикуващ лекар д-р Николай Брънзалов по повод предложенията на „Продължаваме промяната“ за промени в ПИМП. Идеите бяха изразени от депутата от формацията и председател на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев по време на дискусията „Кадровият дефицит в здравеопазването – последици и нужда от промени“, организиран от „Индекс на болниците“, която се проведе във вторник, и доразвити във фейсбук. 

България е много различна, особено по отношение на лекарските практики. Едва когато влеем нови сили на системата, можем да седнем на една маса, да се видят всички детайли и тогава да се премине към каквато и да е реформа, смята д-р Брънзалов.

По думите му реформата е належаща, но не може системата рязко да се променя кардинално. 

„Чест прави на доц. Тонев, че по време на предизборната си кампания се е срещнал с много хора, в това число и общопрактикуващи лекари, които са му казали проблемите си. Както се вижда и от социологическите проучвания, демографският срив сред лекарското и сестринското съсловие е очевиден. Липсата на кадри е огромен проблем, за който дълго време не е провеждана никаква политика от страна на държавата. Да, имаме проблеми, но нещата трябва да се обмислят добре и да се види кога и как промените да бъдат въведени“, каза д-р Брънзалов.

„Все още сме на половината път на електронното здравеопазване. Всеки общопрактикуващ лекар има пациентска листа. Поне информацията за заболеваемостта на пациентите в неговата листа е видима, дори и да няма електронно здравеопазване. Как ще се води диспансеризация, дългосрочна грижа за хронични незаразни заболявания, която се осъществява от личните лекари за пациентите в тяхната листа? Това ще са прегледи по дейности, за които трябва да има допълнително заплащане. Можете ли да си представите един лекар да прави профилактични и диспансерни прегледи, а друг да преглежда само кихащи и кашлящи хора с остри заболявания?“, допълни той.  

Според д-р Брънзалов има много детайли, които трябва да бъдат много подробно уточнени. „Разбирам моите колеги, те действително са изтощени. Изтощен съм и аз. Години наред имаме едни и същи проблеми, съобщаваме ги, даваме предложения за решението им и никой не взима мерки. Особено в по-рядко населените райони колегите са изтощени. Има хора, които години наред не са успели да си вземат и отпуска, защото трябва да бъдат 24 часа 7 дни в седмицата на разположение на своите пациенти. Това е една недомислица и се надявам да бъде променено скоро в Наредбата. Общопрактикуващите лекари от 7000 в началото на реформата, сега са 3600 практики (не повече от 4000 ОПЛ). Те обаче годишно отчитат към НЗОК около 35 млн. прегледа. Нека да помислим, ако това, което доц. Тонев съобщи, стане реалност, как ще бъдат осъществявани тези 35 млн. прегледа, от които 10 млн. в дейности, заплащани от НЗОК. В останалите 25 млн. влиза т. нар. капитация. Как ще се конкурира този колега, който отговаря за 9 села, с някой друг? Нека да погледнем и в големия град, в който в едно ДКЦ има 20 практики на общопрактикуващи лекари. При добрия лекар, който се старае и който провежда надлежно прегледи, има и най-голяма опашка, а пред съседния кабинет няма никого. Знаете колко хора идват само за някаква дребна административна услуга. Те ще изчакат ли реда си при тези, които преглеждат надлежно или просто ще влезе в съседния кабинет, за да я получат? Тези два прегледа еднакви ли са? По този начин се обезсмисля най-големият плюс на настоящата система – личното познаване на пациентите“, посочи д-р Брънзалов.

Той попита и как ще бъдат остойностени дейности, извършвани от ОПЛ, ако се премахнат профилактичните и диспансерни прегледи и цената да не е по-ниска от сега заложената капитация и дали това ще е икономически изгодно по принцип. „В капитацията влизат 180 дейности. Ако тя бъде премахната, дали ще излезе сметката?“, попита зам.-председателят на БЛС.

Д-р Брънзалов допълни, че професията може да стане по-атрактивна за младите, като се намали огромна част от административната тежест, която смазва съсловието. „Да се намери вариант за отмяната на 24-часовото разположение, което от основните причини ОПЛ съсловието да бъде изтощено и редуцирано. Третото нещо е да се измисли четвърти вид извънболнична помощ на териториален принцип, въз основа на населението в отделните райони. Трябва да се открият кабинети за остри случаи, които да поемат хората, когато общопрактикуващият лекар няма възможност“, заяви той.