Д-р Брънзалов: Ако биомаркерите се заплащат от бюджета на НЗОК, да е от перо лекарства

С председателя на БЛС д-р Николай Брънзалов разговаряме за промените в Наредба 9, предложени за обществено обсъждане, както и за подготвяната в момента амбулаторна процедура за заплащане на биомаркерите от НЗОК.

Д-р Брънзалов, Вие обявихте, че сте категорично против предложените промени в Наредба 9, с които биомаркерната диагностика се включва в амбулаторна процедура 27. Каква е причината за това?

 В процедурата са добавени два нови кода. За кода, с който се въвежда извършване на имуноцитохимично изследване на биоптат, нямаме възражения, но от БЛС сме категорично против втория код за „генетичен анализ“. Това понятие е толкова общо, че в тази процедура може да бъде включено дори абсолютно изчерпателното геномно секвениране, което е свързано с изключително скъпи тестове. Промяната в Наредбата е по желание на НЗОК, въпреки че това изследване не се покрива от нито един обществен фонд в света. В отговор на нашето настойчиво питане за причината за включването на тази процедура, от Касата ни отговориха, че става въпрос за едно единствено лечебно заведение и се извършва от един професор с един-единствен апарат у нас. Това не е допустимо. Така както галопира развитието на фармацията, така галопира в развитието си и медицината, обаче в цената на клиничните пътеки не е включен лекарският труд, докато лекарствата са гарантирано платени. Ние не можем да се съгласим с това.

Вие сте категорично против и биомаркерните тестове да бъдат заплащани от НЗОК. Защо?

Миналата година в МДД имаше остатък от 60 млн. лв., тази година – 13 млн. лв. и там са вторачени погледите. Преди около година плащането на биомаркерите беше обсъдено на едно съвместно заседание на УС на БЛС и Надзора на НЗОК. Там за първи път чухме тази идея биомаркерни тестове да се включат в перото на МДД. Нито ние се съгласихме на това, нито по-голямата част от членовете на Надзорния съвет на Касата. Биомаркерните тестове не са медико-диагностична дейност. Това е чисто дистрибуционна дейност, защото след въпросния тест се прилага терапия, която в пъти надскача стойността на теста. В момента тези изследвания се заплащат от фармацевтичната компания, чийто медикамент ще бъде закупен след това от Здравната каса. Не е вярно, че българските граждани са заплащали тези тестове от джоба си. Затова и БЛС никога няма да се съгласи тези средства да бъдат давани от перото за МДД. Ако някой си мисли, че ще се реализират икономии в това перо, а в същото време българските лекари ще се чудят дали могат да си позволят допълнително изследване, за да уточнят диагностично някой случай, да знае, че това няма да се случи.

Каква е причината да се реализират икономии в това перо?

Регулативните стандарти. Когато те се изчерпят, колегите молят да им бъдат отпуснати още, за да могат да си свършат работата и лекуват пациентите си. Това невинаги се случва. Ако влезе и заплащането на биомаркерите в това перо, парите за изследвания ще свършат на мига. Зад биомаркерния тест стои медикамент. 26.5% от бюджета на НЗОК е за лекарствени продукти. Ако трябва Касата да заплаща теста за този медикамент, би било редно да е точно от това перо.

Другият съществен момент, който трябва да се отбележи, е, че е необходимо да бъде разширен пакетът на МДД за много важни диагностични изследвания, тестове, напр. перинатален и неонатален скрининг. В България се раждат всяка година около 6500 недоносени деца. Още при раждането им може да се направи генетичен тест за над 100 заболявания, сред които са фенилкетонурия, муковисцидоза и дори аутизъм. Голяма част от тези заболявания, ако се хванат в зародиш, могат да бъдат лекувани. За това нещо са необходими едва 13 млн. лв., а ползите са неизброими. Всички политици се кълнат, че детското здравеопазване им е приоритет. Нека да го докажат!

В европейските държави здравните фондове покриват ли биомаркерните тестове?

Никъде в Европейския съюз няма 100% реимбурсация. Ако ще се финансират допълнителни изследвания, ние разполагаме с доста голям списък за такива, които са крайно необходими за диагностициране на заболявания, и примерът с генетичните изследвания на недоносените деца е само един, но много красноречив. Аз не мога да разбера биомаркерното тестване ли е най-важното в момента? То ли е проблемът на българското здравеопазване? От стенограмите на Надзорния съвет на НЗОК ясно се виждат явните защитници на фармаиндустрията, които се опитват да намаляват разходите на фармацевтичните компании с парите на здравноосигурените български граждани. Това е явно неизпълнение на задълженията на тези надзорници, които би трябвало да пазят тези пари, за да могат българските граждани да се лекуват адекватно. Мога да дам още стотици примери за изследвания, които могат да бъдат вкарани в Наредба 9 и които ще улеснят до голяма степен труда на лекаря и ще икономисат пари за в бъдеще.

За онкологичните заболявания също изобщо не се говори за превенция, но нещо, което досега е заплащано от фармаиндустрията, сега трябва да се заплаща от здравноосигурителните вноски. Няма български гражданин до момента, който по лекарско предписание да трябва да си направи и плати биомаркерния тест. Винаги той се е поемал от фирмата, която дистрибутира медикамента, с който ще се проведе лечението. Например една от фирмите, по моя информация, при приход от 100 млн. лв. за лекарството за лечение харчат 1 млн. лв. за биомаркери. Съотношението е приблизително 100 към 1 спрямо цената на медикамента. Това е меко казано смущаващо, при положение че разходите за лекарства у нас постоянно нарастват. При средноевропейски разход за медикаменти 1,7% от брутния вътрешен продукт, в България се харчат около 2,5%. В европейските страни за реимбурсиране на лекарства се отделят средно 15% от общите разходи за здравеопазване, а у нас – 26,5%. Не бива да се забравя, че една немалка част от цената на клиничните пътеки също е за лекарства, за разлика от лекарския труд, който изобщо не фигурира в пътеките. Даже има пътеки, които цената на медикаментите им надвишава неколкократно цената на самата пътека. Затова и няма как да се съгласим биомаркерните тестове да бъдат включвани в амбулаторни процедури.  

Има ли възможност биомаркерите да бъдат заплащани от перото за лекарства?

Да, но без да се увеличи това перо?! На този етап имаме принципно съгласие с Касата поне пропорциите в бюджета на НЗОК от предходния анекс да не бъдат променяни. Процентът за лекарства от бюджета на Касата е огромен – 2 пъти по-голям, отколкото средното за Европа. Това за нас е неприемливо, защото тези здравноосигурителни плащания са свързани и с нашия труд. Не е нормално, когато отидете лекар да ви преглежда, той да се чуди може ли да ви пусне направление за рентгенова снимка или не, ако е чул хрипова находка. В същото време се създава нова процедура и се заделят някакви пари при неясен бюджет и финансови параметри. Явно някой използва сега мътната политическа обстановка, за да прекара чисто лобистки интереси.

Предвиждате ли проблеми с бюджета на Касата, ако се приеме предложението за създаване на амбулаторна процедура за биомаркерите?

Амбулаторните процедури са в перото за болнична помощ. Така или иначе след решението на Конституционния съд имаме сериозни проблеми с бюджета за болнична помощ за 2024 г. Приемането на такава процедура означава да имаме още по-голям проблем догодина, особено ако нещата не се случат по начина, по който ни се представят. Дефицитът ще става още по голям. Една такава амбулаторна процедура може да стане в пъти по-скъпа от клиничните пътеки. Ние говорим за изнасяне на тежестта от болнична в доболнична помощ, как ще се случи това? От една страна в ПИМП и СИМП има регулации, от друга има остатък от парите за изследвания, който очевидно се пази точно с цел да се докаже, че може да се покрива перото за биомаркери. Тестовете за биомаркери не помагат при всеки. Има няколко различни причини, поради които може да не помогнат, например в случаите, когато не е безопасно за пациента да се вземе биопсия, няма достатъчно материал за изследване или не се откриват никакви маркери, които да съответстват за налични в момента лечения. Дори ако тестът открие биомаркер, който съответства за налично лечение, терапията може да не работи.