Д-р Божидар Сейков: Надявам се да има промени в здравеопазването и повече колеги да изберат да останат в България

Д-р Божидар Сейков е възпитаник на Природо-математическата гимназия "Нанчо Попович" в Шумен. През ноември 2022 г. завършва медицина в МУ в София. От януари до юни 2023 г. работи в Клиниката по лъчелечение към УМБАЛ "Света Марина" – Варна.

От началото на юли т.г. е специализант по лъчетерапия в Отделението по лъчетерапия и радиохирургия в УМБАЛ „Софиямед“.

Д-р Сейков, какво Ви мотивира да изберете лъчетерапията за специалност?

Аз, като много други колеги, имах мечти да ставам виден неврохирург и с тази идея влязох да следвам медицина университет. Този избор се промени четвърти курс, когато започнахме обучение с цикъла дисциплини, който тогава включваше образна диагностика, нуклеарна медицина и лъчетерапия.

На първо място ме мотивира факта, че тази специалност е точна наука, която е изцяло базирана на доказателства и може да се предскаже с много висока точност ефектът от лечението и какви странични реакции можем да очакваме.

На второ място, от нас се изисква да имаме доста дълбоки познания от образната диагностика – друга специалност, която много ми допадна по време на следването, тъй като плановете, които изготвяме се извършват на базата на образни методи като компютърна томография, магнитен резонанс, ПЕТ/КТ.

Освен това, специалността ме грабна с факта, че работим с високо професионална техника, която според мен, с бурното развитие на технологиите днес, може единствено да се усъвършенства повече и повече. С това и лечението, което ние можем да предложим на нашите пациенти, става по-добро и по-точно.

Завършили сте Природо-математическа гимназия, което предполага и по-богати знания в областта на физиката. Още първите Ви стъпки след дипломирането като лекар са в лъчетерапевтична клиника, с какво тези знания допринесоха за Вашия избор?

Физиката винаги ми е била интересна, но по време на гимназиалното образование, някак не съм вниквал толкова в същността й. По-скоро наблягах на химията и биологията повече, тъй като бях в такава паралелка, а и приемните изпити в университета са базирани именно на тях.

За щастие обаче, в университета в първи и втори курс изучавахме физика и биофизика и шансът ме срещна с много добри асистенти, които, може да се каже, отново запалиха интереса в мен.

Как модерната лъчетерапия промени прогнозата на онкологичните пациенти?

Смея да твърдя, че нашата специалност е една от най-бързо развиващите се в последните години. Това се дължи на много фактори, но основното е развитието на образната диагностика и технологиите, които ни позволяват в днешно време да сведем страничните ефекти до минимум.

Днес технологията и възможностите на съвременните линейни ускорители ни позволява да оформим снопа от лъчи по такъв начин, че той максимално точно да съвпада с формата на обема, който облъчваме, а това от своя страна дава възможност да запазим максимално околните здрави тъкани.

Нямам търпение да видя какво ще ни предложи бъдещето, особено с усъвършенстването на модерния последно време изкуствен интелект и как той може да се имплементира в нашата специалност, за да можем да постигнем още по-точни и добри резултати.

Нека да Ви върна за малко назад в годините. По време на COVID пандемията, като студент в пети курс сте работили като доброволец – първо в Александровска болница, след това в КОЦ – Шумен. Какво научихте през тези месеци на борба с инфекцията?

В началото на четвърти курс започнах работа в Спешното отделение на Александровска болница като болногледач.

След буквално броени месеци, локдаунът вече беше глобален и ние се борихме с нещо невидимо, което беше абсолютно непознато както за нас, така и за целия свят.

Александровска беше една от първите три големи болници в София, които приемаха пациенти с коронавируса. Още помня, когато с колегите за първи път облякохме костюмите и сложихме шлемовете на главата. Мисля, че всеки колега, който е работил в първите месеци на пандемията може да потвърди, че те нямаха нищо общо с останалите вълни. Знаехме единствено, че вирусът е податлив на спирт и хлор. Екипът ни тогава беше, ако не се лъжа, от около 50 човека, като голяма част бяхме студенти.

Предпазните облекла в началото бяха абсолютно дефицитни и с колегите сме носили еднократни костюми и маски много повече от веднъж! единственото, което тогава можехме да направим е буквално да се къпем в защитните облекла с хлорни и спиртни разтвори. Когато пациент беше позитивирал на теста, екипът който беше на смяна оставаше по 24 часа, а някои колеги оставаха и по 36 часа, с цел да запазим останалата част от хората, ако евентуално и ние сме се заразили, докато излязат нашите PCR-и.

Като се върна назад осъзнавам, че пандемията освен всичко останало, показа колко уязвими сме и колко неподготвени можем да бъдем в подобна ситуация. Научих доста, най-вече да работя в екип, защото си давам сметка, че каквито и условия да предлага даденото лечебно заведение, ако екипът е сплотен и всички колеги се разбират, всичко се случва по възможно най-добрия начин.

Благодаря на колегите, с които ме срещнаха условията на работа, с някои от тях съм сигурен, че ще поддържаме връзка докато сме живи. Съболезнования на близките на загиналите и искам хората, които заявяват че, не вярват във вируса, да се замислят много дълбоко и да са благодарни на всички колеги, някои от които платиха с живота са. Да им благодарят за всички усилия, които са вложили, за да може днес да живеем по-нормално.

Сега имате шанса да попаднете в едно изключително модерно оборудвано отделение, кои специфични области на лъчелечението са Ви най-интересни?

Със сигурност една от областите е радиохирургията. Това е метод, с който можем с изключителна точност да облъчим много малък обем с висока енергия и по този начин да съкратим времето за лечение многократно, без това да намали ефективността на лечението, а дори някои проучвания сочат радиохирургията като по-ефективен метод от конвенционалните методи.

Другата област, която ми е супер интересна е брахитерапията, тъй като преди да дойда в отделението в "Софиямед" не съм виждал как точно се извършва манипулацията. Искам да видя какви предимства предоставя, най-вече като алтернатива на хирургичните интервенции за определени диагнози.

Как виждате професионалното си развитие занапред?

Искам да остана в България. Тук са близките ми и това е родината ми. Не е тайна за никого, че възрастта на медицинските специалисти в страната ни се покачва непрекъснато и не виждам скоро да спре или пък да започне да спада. Това е резултат от много фактори, основният от които е условията за работа, които се предлагат тук и в чужбина. В някои области те просто са несравними и сме изключително изостанали.

Няма нищо лошо в това, дори според мен е задължително ако искаме да поддържаме високо ниво и да сме в крак с новостите, да посещаваме курсове и специализации за допълнително усъвършенстване на уменията си в чужбина. Прекрасно ще е, ако след това се върнем и успеем да приложим наученото тук, за да предложим по-добри условия и шанс за живот на нашите пациенти. Искрено се надявам на промяна и реформа в здравеопазването, които да позволят повече колеги да изберат България.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам да прекарвам време с любимите си хора, без значение къде. Обичам кино и обичам да посещавам концерти и фестивали. Последните години осъзнах, че в миналото не съм пътувал толкова, колкото ми се иска и се надявам в бъдеще да мога да компенсирам за изгубените възможности.

Кои качества – човешки и професионални, цените най-много?

Няма перфектни хора, това е факт, но смятам, че ако всички ние като общество се опитаме да бъдем по-добри и в трудни ситуации се поставим на мястото на човека отсреща и се опитаме да погледнем и през неговите очи. Така могат да се спестят много нерви и главоболия и крайният резултат да е по-добър живот за всички нас.

Не понасям двуличието и интригите. Смятам, че те са причина страхотни колективи да се разпадат. Ценя точността и искреността, смятам, че всеки истински професионалист трябва да притежава тези качества за да може да расте и да се развива по най-добрия начин, както за него, така и за околните.

Кои са учителите Ви в лекарската професия?

Аз съм първият лекар в моето семейство и, за съжаление не съм имал много към кого да се обърна, когато ми е било трудно. Но пък пък това ме мотивира и съм сигурен, че ме направи по-силен.

През годините в университета животът ме срещна с някои наистина изключителни асистенти, които са способни да запалят искрата и желанието да се опознае съответната област, за което съм им изключително благодарен. Веднага след като завърших имах възможността да започна работа в клиника по лъчелечение в друго лечебно заведение.

Мисля, че когото и да попитате, ще отговори, че първите месеци след като завършим са най-трудни. Отговорността и задълженията скачат изключително много и като излезем от университета сме напълно неподготвени за всичко това. Искам да благодаря на колегите си там, които ми помогнаха буквално да направя първите си стъпки като лекар и като лъчетерапевт. Искам да благодаря и на д-р Иван Георгиев за гласуваното доверие и възможността да съм част от неговия екип.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си, с които сега поставяте основите на една от най-модерните лъчетерапии у нас?

Колегите си познавам от съвсем скоро, но в тях виждам желание за работа и желание за усъвършенстване и това рефлектира върху нашите пациенти и върху качеството на лечението, което можем да им предложим.

В лъчелечението абсолютно всяко звено от персонала е от изключителна важност -като започнем от санитарите и медицинските сестри, без които не може никое отделение, и преминем през рентгеновите лаборанти, които извършват самото облъчване и се грижат пациентите ни да се чувстват по възможно най-добрия начин по време на курса на лечение. Също така медицинските физици, без които никое отделение по лъчелечение не може да съществува - те са хората, които правят плана за лечение и работата на апаратурата възможни. Така стигаме до лекаря, който носи отговорността и задължението целият този процес да се случва по възможно най-добрия начин. 

Пожелавам на себе си и колегите на първо място здраве и да се въоръжим с търпение и разбирателство. Ясно е, че трудни моменти ще има, но важното е да се подкрепяме и да организираме работата така, че да сме в максимална полза на нашите пациенти, които са ни гласували най-голямото доверие – да отговаряме за тяхното здраве и благополучие.