Д-р Благомир Здравков: Динамиката в БНТ и в „Пирогов“ понякога е много еднаква

Д-р Благомир Здравков е част от екипа на Клиниката по Детска анестезиология и интензивно лечение от началото на 2017 година. Завършва медицина 2009 г. Започва работа като анестезиолог-реаниматор в клиниката по Кардиохирургия на УМБАЛ „Св. Анна”. От 2011 до 2015 г. е част от преподавателския състав на Катедрата по анестезиология и интензивно лечение при МУ-София в база 1 УМБАЛ „Александровска” и база 2 УБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”. От 2015 г. е с придобита специалност по Анестезиология и интензивно лечение. От 2016 г. е магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт със защита на тема „Организация и управление на спешната медицинска помощ”. За периода 2014-2016 г. придобива квалификация по детска кардиоанестезия в Клиниката по хирургия на вродените сърдечни малформации на НКБ, където е консултант и в момента. Лектор и консултант е на БЧК и ВВС по въпросите на аварийно-спасителната дейност. Утвърден за съдебен експерт от Министъра на правосъдието към Софийски градски съд.

 Професионалните и научните му интереси са в областта на спешната педиатрия, детската анестезиология в условия на спешност, реанимационенния транспорт на деца, обезпечаването на медицинската дейност при политравма в детската възраст, организацията и управлението на спешната медицинска помощ при масови инциденти и терористични нападения, медицинската педагогика, управлението на риска в анестезиологичната дейност и спешната медицина. Д-р Здравков е отличен за професионалната си дейност с награди от МЗ, БЛС и УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”. С участия в български и международни форуми по АИЛ и спешна медицина.

 - Д-р Здравков, как избрахте медицината? 

- Винаги съм искал да бъда лекар и да помагам на хората. За съжаление, може би, това го реших окончателно доста късно, след различни професионални ангажименти в други поприща. Реших, че в крайна сметка е добре да пробвам, защото иначе винаги ще съжалявам, че не съм опитал. Те пък ме приеха след една самостоятелна и много трудна подготовка. Дори след най-тежкия работен ден съм благодарен за всичко, което ми се е случило – и доброто и лошото. Когато изборът ти за лекарската професия е осъзнат и целенасочен се научаваш бързо, че не винаги може да помогнеш по начина, който искаш. Спасяваме много деца, но има и такива, които губим. Всеки лекар трябва да може да се поучи от загубата.

- Какви бяха предишните Ви професии?

- Преди медицината, учех „Хотелиерство и туризъм“ и работих в тази сфера. След това обаче получих предложение за работа в БНТ. Там попаднах в един страхотен екип, на който ръководител беше Нина Спасова. Там работех като репортер и редактор в дирекция „Информация“ и нещата вървяха много добре до поредната смяна на ръководството. С новото ръководство се разминахме във вижданията си за моето професионално развитие и това всъщност отключи мотива ми да кандидатствам медицина.

- Може ли да направите сравнение в работата си в БНТ и „Пирогов“?

- И БНТ, и „Пирогов“ са флагманите в областта си. БНТ за мен си остава флагман в медиите и не случайно това е медията с най-високо обществено доверие, така и „Пирогов“ е без аналог като лечебно заведение в страната. Това особено много важи за нашата клиника по детска анестезиология и интензивно лечение. Динамиката понякога е много еднаква. Крайният резултат в журналистиката обаче до голяма степен зависи от общите усилия на екипа. Така е и в медицината, но в самата анестезиология обикновено непосредствено виждаш резултата от труда си, особено в условия на спешност. Оттук идва и много по-голямото удовлетворение. Не бих могъл да сравня удовлетворението от медицината с никоя друга професия. Детската анестезиология и реанимация е висш пилотаж и не случайно в много страни е изведена като отделна специалност. Когато ти докарат дете в критично състояние, преминало през много лечебни заведения, или пък родителите го карат от дома си, и то действително постъпва при нас на прага на смъртта, но ти успееш да го върнеш към живота и след време го изпишеш на крака, удовлетворението е огромно, несравнимо, уникално. Не може да се сравни нито с минутите преди ефир, нито с каквото и да е друго.

- Вие продължавате обаче обучението си. Какво специализацирате сега?

- В момента съм зачислен за втора специалност – Спешна медицина. Станах лекар точно заради спешната медицина. За съжаление Спешната помощ в страната не е на достатъчно добро ниво и по тази причина анестезиолозите поемат най-тежката спешност и това е причината да избера анестезиологията и реанимацията. В Спешната медицина липсват достатъчно кадри. Държавната политика, която формира организацията и управлението й има развитие, но до момента то не покрива потребностите на населението. И това се вижда ежедневно в работата особено на доболничната спешна помощ. В медицината, човек трябва да полага ежедневни усилия да се развива като професиналист и да е винаги в крак с новото. Само така може да направи най-доброто за пациентите си. Нашият страхотен екип го доказва.

- Сблъсквате се ежедневно с много тежки случаи, как успявате да се съхраните?

- Добре е лекарят да не се привързва прекалено емоционално към конкретните случаи, защото тогава преценката му може да бъде изкривена от самата емоция. Това обаче е доста трудно постижимо. Никой не може да свикне със смъртта и страданието на едно дете. Това, което виждам в Клиника по детска анестезиология и реанимация е, че екипите приемат много емоционално всяка загуба, защото в нашата работа неизбежно има такива ситуации. Всеки намира различен отдушник. Лично аз успявам да се справя чрез срещите си с приятели и занимания извън болницата – спорт, музика. Мои приятели имат страхотна фитнес зала и въпреки ужасяващият ми график с работа на три места и разположения, винаги успяват да ми осигурят удобен час за тренировка.  Спортът много ми помагат за намаляването на стреса.

- Кои са случаите, които са оставили траен отпечатък във вас?

- Това са двете крайности. От една страна децата  пристигнали в шоково състояние на които сме успели да помогнем до такава степен, че да растат абсолютно здрави и пълноценни, но от друга -  тези, при които медицината и ние сме били безсилни. Тези случаи остават за винаги в съзнанието, но те учат да цениш повече живота.

- Имате ли нужда да говорите за тях и извън работата?

- Имам нужда, но го правя много премерено с много тесен кръг хора. Мой стар приятел не е лекар, но понеже сме много близки и само с него мога споделя някои неща от професионалната среда вече е по-запознат със системата на здравеопазването от някои колеги.  

- Липсва ли Ви журналистиката?

- Понякога в медиите излизат доста недобре обработени материали, касаещи здравеопазването. И в тези моменти съжалявам, че няма как да променя това. Да, не е необходимо журналистите да са лекари, за да представят една тема акуратно, но биха могли да се допитат до експерти. Журналистиката продължава да ме изкушава, но по някога ме канят като гост в различни предавания. И трябва да кажа, че ролята на експерта в телевизионното студио ми допада доста повече, отколкото на водещия или редактора.

- Какъв вид турист сте?

- От най-баналните. Не съм катерач, нито съм по екстремните спортове, тъй като в нашето ежедневие си имаме достатъчно гарантиран адреналин. Може би едно от най-добрите ми преживявания от гледна точка на туризма, което беше съчетано и с работа, беше последното издание на „Сървайвър“ в Камбоджа. Там бях в лекарския екип и имахме доста работа, но въпреки това картините, които виждаш при такова пътуване са неописуеми.

- Какви бяха най-честите травми на „оцеляващите“?

- Доста разнородни. Имаше човек от екипа, който стъпи върху скат. За нас това беше доста интересно като травматизъм. Подходът е необичаен за европейски лекар – трябва възможно най-бързо да се накисне крака в гореща вода. Там имаше атидоти за ухапвания от видове за които дори не подозирахме, че съществуват. За щастие не ни се наложи да ги използваме. Тъй като състезателите са доста отдадени в игрите за оцеляване, често имаше пострадали. Там създадохме страхотни приятелства и с екипа, и с участниците. След това със същите продуценти реализирахме една страхотна идея - сериала „Откраднат живот“, който и до момента е с много висок рейтинг. Аз имах честта да бъда първият поканен за главен консултант.

- Лесно ли се справят актьорите с медицинската терминология и дейност?

- Срещаха много трудности в самото начало. Те обаче бяха страшно мотивирани и с всеки следващ сезон напредваха много и много от тях успяха добре да развият героите си. След първи сезон обаче, служебните ми ангажименти не ми позволиха да продължа работата си по този проект. 

- От разтоварващите ви удоволствия споменахте и музиката...

- Повечето хора, които ми идват на гости смятат, че пианото ми е просто декор, а всъщност няма ден, в който съм вкъщи и да не го „разтрия“ доста прилично. Обичам да свиря филмова музика, това ми е най-любимия жанр. Както и доста българска музика.

- Само за себе си ли свирите?

- Най-често, да. Имал съм публични изяви в няколко концерта, но те са по-скоро изключение. Нямам потребност да свиря пред публика.