Доц. Тонев: Трябва да има един пакет за всички бременни жени, без значение от осигурителния им статус

Едно от всеки 10 деца у нас се ражда от майка, която не е посетила нито веднъж лекарски кабинет през бременността си. Всяка година средно 7500 жени раждат, без да са имали медицинско наблюдение и грижи, докато са били бременни. Всеки ден умира едно дете на възраст под 1 година, всеки ден се появява и по едно мътвородено бебе. В много случаи това е могло да бъде избегнато, ако е имало пълноценно проследяване на бременността и адекватни постанатални грижи. Тези данни бяха представени по време на Работна среща в Народното събрание с домакин парламентарната Комисия по здравеопазване и водещ на дискусията председателят на комисията доц. Антон Тонев.

Инициатори на проявата са няколко неправителствени организации, сред които Сдружение „ЛАРГО“, Националната мрежа на здравните медиатори, Националната мрежа за децата и др., получили подкрепа за реализацията й от зам.-министъра на здравеопазването Невена Цанкова.

Участниците в срещата се обединиха около виждането, че са необходими промени в нормативната уредба относно грижите за неосигурените бременни жени, на първо място в Наредба 26 на МЗ от 2007 г.

Делът на здравнонеосигурените бременни жени у нас не намалява през годините, мит е, че те са само от малцинствените групи,

стана ясно от думите на социолога Венелин Стойчев от Сдружение „ЛАРГО“, който представи данни от проучване, посветено на темата. Според д-р Стойчев по приблизителни изчисления само около 60% от неосигурените бременни са от ромския етнос, останалите са българки, но характерно за всички тях е, че са с нисък социален статус и непроследяването на бременността им ги извежда във висок риск за самите тях, като в същото време са застрашени и от раждане на дете с тежко увреждане.

„Всичко това има и икономическа цена, която обществото ни плаща, и тя е много по-висока от цената, която е можело да плати, ако неосигурената бременна жена е получила необходимите й медицински услуги – прегледи и изследвания, а не възможният при действащата нормативна уредба само един преглед и малък брой изследвания“, категоричен бе той.

При сегашното състояние на майчиното и детско здравеопазване у нас акцентът трябва да се постави върху качеството, а на спестяването на средства да се гледа като на вторичен ефект, коментира адвокатът по медицинско право Мария Шаркова. По думите й е необходимо да се преодолеят неравенствата в медицинската грижа за бременните, които са осигурени и тези, които не са, както и за техните деца, като с промени в нормативната уредба се разшири и обемът на предоставяната болнична помощ за новороденото. По данни на Българския хелзинкски комитет по-малко от половината здравнонеосигурени бременни жени у нас имат достъп да медико-социални услуги.

Не трябва да бъдат отлагани повече промените в Наредба 26 от 2007 г. за медицинското обслужване на бременните неосигурени, категорични бяха всички участници в дискусията, сред които бяха съветникът на здравния министър д-р Таня Андреева, председателката на БАПЗГ Милка Василева, представителят на офиса на СЗО в България доц. Михаил Околийски, директорът на НЦОЗА проф. Пламен Димитров, представители на УНИЦЕФ, БХК и неправителствения сектор.

Измененията трябва да в посока уеднаквяване на обема дейности, на които могат да разчитат бременните, независимо от осигурителния им статус,

като в същото време се потърсят начини за мотивиране на акушер-гинеколозите, които поради административна сложност, ниско заплащане и невъзможност за пълноценна работа в повечето случаи отказват да приемат и наблюдават бременни без здравни осигуровки. Това стана ясно от думите на председателя на парламентарната Комисия по здравеопазване доц. Антон Тонев.

„Трябва да има един пакет за всички бременни жени“, категоричен бе той.

Неговото мнение бе подкрепено от всички участници в дискусията. Участниците подчертаха, че неравнопоставеното третиране на бременни със и без осигуровки на практика е дискриминиращо и е редно да се търсят начини този модел да бъде променен.

По време на дискусията бе засегната и темата за

патронажната грижа, за която трябва се осигури устойчиво развитие и постоянно финансиране,

особено след като бе дадена възможност за самостоятелни акушерски и сестрински практики. На това обърна внимание председателката на БАПЗГ Милка Василева, която припомни добрите резултати от работата на центровете за майчино и детско здраве и патронажна грижа в Шумен и Сливен. По думите на Мария Златарева от УНИЦЕФ и в момента тяхната дейност се поддържа, но търсенето на механизми за осигуряване на дейността и в бъдеще е предмет на съвместни проекти със специалисти от МУ – Варна, резултатите от които ще бъдат представени в близко бъдеще.

Според съветника на здравния министър д-р Таня Андреева едно от възможните решения за постигането на устойчиво развитие на патронажните грижи е използването на ресурс от Националната програма за майчино и детско здравеопазване на МЗ и от Националната стратегия за детско-юношеско здравеопазване и педиатрична грижа.

Само след няколко дни – на 19 май т.г., НЦОЗА организира и кръгла маса по темата, бе съобщено на дискусията.

В заключение доц. Антон Тонев обясни, че предстои да бъдат изработени и внесени предложения за нормативни промени, които ще бъдат представени публично.