Доц. Тонев: Основният проблем е кадровият, но се мисли повече за апаратура

„България не изостава много с Националната здравна стратегия 2030, тъй като тя е част от Плана за възстановяване и устойчивост, откъдето трябва да дойдат средствата за реализация. Все още сме във възможност да наваксаме“. Това каза пред БНР Антон Тонев от „Продължаваме промяната“, председател на парламентарната Комисия по здравеопазването.

Той призна, че е включил тази точка в дневния ред на заседанието на ръководената от него комисия, но обсъждането не се е състояло, защото не е бил събран кворум, а отсъстващите са били от много партии – ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“.

„Не мога да си обясня коя е причината“, каза по този повод доц. Антон Тонев.

Той посочи, че в предложената от сегашната изпълнителна власт стратегия не вижда решение на наистина най-наболелия проблем в сектор „Здравеопазване“ – кадровия: „По данни на БЛС от март миналата година досега се движим по надолнище с постоянно намаляване на кадрите, които работят в България, най-вече на лекари и медицински сестри. И на повишаване на тяхната средна възраст, т.е. все по-малко млади лекари искат да останат в страната. В стратегията най-важно място заема закупуването на апаратура за около 500 млн. лева за целия период, а не се виждат мерки, които да задържат лекари, които да работят с тази апаратура“, подчерта председателят на парламентарната здравна комисия.

В тази връзка той обясни, че България разполага с 43 онкологични центъра и предлага образно диагностични изследвания с резултат, получен до 2-3 седмици, което е доста напред в сравнение с някои други европейски страни по този показател.

„Закупуването на апаратура не е най-големият ни проблем, най-големият е кадровият и връщането на младите лекари у нас“, подчерта доц. Тонев.

Той бе категоричен, че е необходима цялостна реформа на здравния сектор.

„Младите колеги посочват освен заплащането като проблем и липсата на ясни правила за кариерно развитие, на централизирана система, която да гарантира на един студент по медицина, започвайки своята кариера в България, след 20 година на какво ниво ще бъде“, каза доц. Тонев.

„Имаме нужда от цялостно пренареждане на здравната система, като се започне от специализацията, мине се през „Спешна помощ“ и личните лекари, през извънболнична специализирана помощ, намаляване броя на хоспитализациите. Има нужда от реформи във всеки един сектор. За съжаление, политическата конюнктура не предполага това да се случи в обозримо бъдеще“, допълни той.

Закупуването на апаратура при сегашното законодателство все още е врата за даването на много повече пари, отколкото е реалната й цена и отваря възможност за корупционни практики, смята той. По думите му, то е свързано и с много високото доплащане за лечение в болница, почти 50% – показател, по който сме на първо място в Европа.

„За да се промени това обаче са нужни законодателни промени, на ниво закон и подзаконови актове“, отбеляза председателят на парламентарната здравна комисия.

Той уточни, че стратегията няма сила на закон, но дава възможност за надграждане в годините напред.

По думите на доц. Тонев навлизането на конкуренцията между частни и държавни субекти в здравния сектор след реформата от 2001 г. е довело да повишаване на качеството на здравните услуги у нас, и сега в страната ни се прилагат 99% от всички съвременни високотехнологични и скъпоструващи лечения.

„За съжаление обаче, Здравната каса не се разви със същия темп, с който се развиха здравните услуги, тя остана един монополист. Демонополизацията на Здравната каса би позволила промени. Създаването на още една здравна каса няма да доведе до това нещо. Единствено въвеждането на частни фондове, на частни каси би могло да доведе до това“, каза той.

Доц. Тонев допълни, че според информация от сайта на БНБ у нас има 100 млрд. лв. финансов ресурс по сметки на граждани и фирми, което означава, че той може да захрани създаването на един частен здравен фонд, но в патовата ситуация, в която се намира нашата политическа система, това няма как да се случи.

„Не смятам, че ще се постигне консенсус за радикални промени, по-скоро ще има козметични“, коментира доц. Тонев съдбата на стратегията, която предстои да се разгледа първо в комисия, след това и в пленарна зала.

Националният противораков план също включва много добри европейски практики в това число и за профилактика, но и при нея нещата опират до това кой ще изпълнява тези мерки, смята председателят на парламентарната здравна комисия. 

„Ние имаме една система от лични лекари, които са претоварени и затрупани от бумащина и не успяват да изговорят със своите пациенти всичко. За да има промяна трябва стабилно управление и един дълъг хоризонт, за да може този, който е спечели изборите да започне от 1 и да стигне до 10, да отчете в края един наистина добър резултат“, заключи доц. Тонев.