Доц. Гергана Петрова: Всички педиатри сме богати на детски усмивки и картини, рисувани от малки ръчички за нас

Доц. Гергана Петрова е началник на Клиниката по педиатрия на Александровска болница. Тя е завършила медицина в Медицински университет - София през 2003 г. Професионалният й път започва през 2004 г. като редовен аспирант в Детска клиника на УМБАЛ „Александровска“. През 2008 г. е назначена за лекар ординатор, през 2009 г. става асистент в педиатричната клиника, по-късно и главен асистент. Доцент е от ноември 2016 г. Придобива специалност по детски болести през 2008 г. Преминава следдимпломно обучение по пневмология в Киото, Япония, а през 2017 г. защитава тясна специалност по детска пневмология и фтизиатрия в МУ-София.

От декември 2015 г. е член на Експертната лекарска комисия за лечение на деца с муковисцидоза. Доц. Гергана Петрова е председател на Експертната лекарска комисия за изписване на скъпоструващи медикаменти за пациенти с рядкото заболяване, консултант е на центъра „Фонд за лечение на деца“ от януари 2017 г., както и консултант на НЗОК за изписване на скъпоструващи медикаменти за пациенти с муковисцидоза.

Доц. Петрова е преподавател в Катедрата по педиатрия на МУ - София. Съавтор е на учебници по педиатрия. Има множество участия на медицински конгреси и стотици публикации в български и международни академични издания в направленията: муковисцидоза, астма, имунологични проблеми, хронични белодробни заболявания, пневмонии, редки болести.

Доц. Петрова, заставате начело на най-старата Детска клиника у нас, от която са поели професионалния си път стотици български педиатри. Как приемате това предизвикателство?

Поемам това предизвикателство с голяма отговорност.

Не е тайна, че специалността педиатрия е в криза, малко са желаещите млади лекари да й се посветят. Как може да бъде обяснено това нежелание?

Считам, че това е най-хубавата специалност. Споделям моето мнение с всички студенти и съм щастлива, че има хора, които се престрашават да ми повярват и да поемат предизвикателството да станат педиатри. Не е желана, защото не гарантира бързо и лесно финансово забогатяване. Всички педиатри сме изключително богати на усмивки, на картини нарисувани специално за нас от малки ръчички, и топли детски прегръдки, когато си свършим успешно работата. Това е истинско богатство.

Освен лечебната дейност, клиниката, която ръководите, ще продължи да бъде и университетски център, който подготвя бъдещи специалисти по детски болести. В каква насока ще се постараете да развивате учебната работа, в която ще бъде ангажирана заедно с колегите си?

Клиниката никога не е спирала своята активна учебна работа, дори и по време на пандемията. Създаваме и участваме в редица научни проекти, научни събития, публикуваме статии. Като водеща клиника в областта на детската пулмология, се надявам да продължим да се развиваме в това направление, чрез въвеждане на иновативни методи на диагностика и лечение.

Имате непосредствени впечатления от потока малки пациенти със заболявания на белия дроб. Кои от тях зачестяват, кои будят притеснение?

Заради пандемията, много деца с хронични белодробни заболявания като бронхиална астма например, не идваха при нас от страх „да не се заразят в болницата“ и заболяванията им излязоха от добър контрол, за съжаление.

Каква част от децата, които консултирате и лекувате, не са от София и идват специално в клиниката, за да търсят помощ?

Не мога да цитирам конкретен процент, но специално пациенти с муковисцидоза и пациенти с имунни дефицити идват от цялата страна да се консултират и лекуват при нас.

Какви са плановете ви за професионално развитие – за Вас самата и за колегите Ви?

Личното ми професионално развитие, както и това на колегите, го свързвам с повишаване на квалификацията ни, чрез участия в курсове, научни конференции, симпозиуми и други. Неизменна част ще и обмяна на опит с други клиники и специалисти от други болници.

Кои са учителите Ви в професията, хората, на които дължите най-много за формирането Ви като специалист?

Имах късмета, когато реших да работя като педиатър да бъде приета от доц. Калев, първоначално като доброволец, а впоследствие като докторант и специализант. От него се научих, че е важно да разкриваме познанията си на младите колеги и да насърчаваме техния научен устрем. Той ме насочи, към моя първи учител за лечение на пациентите с муковисцдиоза – д-р Куфарджиева. Благодарна съм на всички свои преподаватели в Катедрата по педиатрия на Медицинския университет н София – те са от няколко различни болници, като от всеки съм научила по нещо. Няма как да не спомена и проф. Переновска – моят научен и административен ръководител. Благодарение на всички тях се изградих и утвърдих като лекар, преподавател и човек.

След немалко години работа в педиатрията ще споделите ли с кого е по-лесно общуването – с болните деца или с родителите им?

За себе си съм категорична, че това е общуването с децата. В силното притеснение за детето си, понякога родителите съобщават непълни и дори взаимноизключващи се данни, което може да затрудни лекаря. В такива случаи е възможно, когато лекарят задава уточняващи въпроси в опита си да изясни противоречията, родителите да възприемат това като „разпит или прекомерно любопитство“. Последното неминуемо води до конфликт, който не е в интерес на нито една от страните. За сметка на това, децата са искрени и споделят какво според тях не е наред или ако са много малки – показват проблема си според възрастта.

Кое е най-приятното нещо, което Ви се случи откакто сте на ръководния пост?

Много е рано да дам отговор на този въпрос, все пак съм поела поста от по-малко от месец. Благодарна съм на колегите си, които ме приеха като ръководител и се стремят всячески да ми помагат.

И, вместо финал Ви моля да споделите – какво си пожелавате за бъдещето – на себе си и на колегите Ви от екипа, който ръководите?

Най-вече да сме здрави.