Енциклопедисти в наше време вече няма и днес кардиологът трябва да е екипен играч. Всеки от нас трябва да знае кога неговата експертиза свършва и кога трябва да се обърне към колега, който може да помогне. Това заяви пред Радио Варна доц. Васил Трайков, инвазивен електрофизиолог и специалист по кардиостимулация доц. Васил Трайков, председател на ДКБ.
Заедно с ръководителя на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна проф. Йото Йотов той разказа за своя професионален избор и сподели вижданията си за развитието на съвременната кардиология като наука и практика.
„Пътят ми до кардиологията беше моят единствен път. Още като студент това ми беше идеята. Нищо лесно на света няма, но изисква посвещение. Както всяка професия, и нашата изисква жертви. Но когато човек стигне до това, за което мечтае, трябва да се чувства щастлив“, каза доц. Трайков.
„В нашата професия се преплитат различни чувства. Има чувство на отчаяние, когато виждаш, че няма как да помогнеш, но има и чувство на радост, когато видиш, че си спасил човешки живот“, сподели проф. Йотов.
Той припомни, че при внезапната сърдечна смърт лекарят е много ограничен във времето. „Реакцията е ограничена в рамките на няколко минути. След шестата или седмата минута вече е безсмислено. За да можете да спасите човешки живот, трябва да реагирате в минутата. Затова са важни кампаниите за повишаване информираността на хората – възможностите за устройства, които да са достъпни навсякъде. Всички хора трябва да знаят как се прави сърдечен масаж например – а това може да спаси човешки живот“, каза още проф. Йотов.
Той също бе категоричен, че екипното начало е много важно и затова то е намерило място като базисен принцип в много ръководства по сърдечносъдови заболявания.
„Сърдечният тим“ вече включва кардиолог, кардиохирург, инвазивен кардиолог, електрофизиолог, посочиха двамата събеседници.
Проф. Йотов подчерта, че холистичният подход към пациента е водещо начало и не трябва да се забравя. „Не може да лекуваш сърцето, а да пренебрегнеш диабета, периферната артериална болест, ставите. Коморбидността у нас нараства и това изисква много повече внимание към човека“, категоричен бе той.
Доц. Трайков се спря на необходимостта от скринингови програми и адекватен навременен подход към ритъмните нарушения, като даде пример с предсърдното мъждене.
„Предсърдното мъждене – това е вид сърдечна аритмия, в която предсърдията на сърцето се активират хаотично. Проблемът е по-сериозен, защото се получава склонност за образуване на тромби в предсърдията. Когато такъв тромб се получи в лявото предсърдие, съществува риск част от него да се откъсне и да запуши важен съд, като най-честата изява е инсултът. Разбира се, не всички пациенти с предсърдно мъждене са изложени на подобен риск, но наша задача е да назначим адекватното лечение в този случай, още повече че в момента у нас разполагаме с всички най-съвременни антикоагуланти. Не трябва да забравяме, че има и асимптомно предсърдно мъждене“, каза той.
Според проф. Йотов за да бъде добър кардиолог, лекарят първо трябва да обича работата си.
„Когато вършиш нещо насила, нещата няма да се получат. Добрият кардиолог трябва да слуша своите пациенти. Само с хвърлянето на една рецепта нещата няма да се случат, защото всеки човек има своите индивидуални особености, които поставят възможност за лечението в различни аспекти и ти трябва да си запознат с тях. Шаблоните и протоколите са характерни за спешната помощ. Във всички останали случаи, когато не те притиска времето, трябва да се съобразяваме с особеностите – трябва да познаваш много добре пациента. Добрият кардиолог трябва да се информира непрекъснато, ако ти не знаеш какво е развитието на твоята наука, ти работиш със стандарти, които са остарели“, каза той.
Двамата кардиолози признаха, че изборът, който са направили за специалността си, е бил правилен и работят професията си с любов и всеотдайност, което ги прави истински щастливи.
