Състоянието на националната сигурност на България би се повлияло благоприятно от финансово обезпечаване на здравния сектор, подобряване на болничната инфраструктура, модернизиране на болничните структури и обезпечаването им с необходимата апаратура за диагностика и лечение, повишаване нивото на общественото здраве, включително осъществяване на ефективен държавен здравен контрол. Това се казва в Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2021 г., внесен в парламента от Министерския съвет.
Според доклада
заделянето на по-голям бюджет за здравния сектор
би спомогнало за защита на общественото здраве от всички рискове, преодоляване на финансовите бариери при диагностиката и лечението на пациенти и недопускане на откази за осъществяване на диагностика и лечение. „Това би имало положителен ефект върху здравето на българите предвид това, че по-голяма ефективност на лечението се постига при диагностициране в началото на заболяването. Ранната диагностика би ограничила максимално циркулацията, и натиска към болничната медицинска помощ, което от своя страна е предпоставка за подобряване на общественото здраве. Резултатът от влагането на повече средства в системата за здравеопазване ще бъде цялостното подобрение на качеството на медицинската помощ, което е перспектива за увеличаване на доверието към институциите в страната“, пише в доклада.
Като основни приоритети в сферата на здравеопазването са очертани максималното разширяване на обхвата на диагностика; подобряване на координацията и разпределение на дейностите между болничната и извънболничната помощ; увеличаване на специалистите в здравния сектор и квалификацията им по отношение на диагностиката, лечението и противоепидемичните и хигиенни мерки; осигуряване на резерв от дезинфектанти и ЛПС, и гарантиране на ефективен мониторинг върху наличностите; осигуряване на лекарствен резерв и осъществяване на мониторинг върху наличностите; осигуряване на инфраструктура, която позволява пълно отделяне на потоците от пациенти в лечебните заведения, с оглед минимизиране на вътреболничните инфекции; гарантиране на безопасен достъп до медицинска помощ, непрекъснатост на профилактичната дейност и проследяване на хроничните състояния в условията на повишена заболеваемост; гарантиране на правото на образование в безопасна за здравето среда; осигуряване на устойчиво развитие на държавния здравен контрол, чрез подобряване на инфраструктурата, развитие на човешките ресурси и финансово обезпечаване на дейностите и укрепване на електронната сигурност на здравните данни и информация. Предвидената оперативна съвместимост на електронна информация в областта на здравеопазването на ниво Европейски съюз следва да е предхождана от гаранции за защита на информация и недопускане на споделяне на лични данни и здравна информация без предварително информирано съгласие от всяко засегнато лице.
Докладът подчертава, че предизвикателствата пред националната сигурност във вътрешен план през 2021 г. са били свързани основно с продължаващата пандемия от COVID-19 и нестабилната вътрешнополитическа обстановка, породена от затрудненията при сформирането на редовно правителство.
„Пандемията повлия негативно на световното стопанство и търговските маршрути, и също така породи съперничество от политико-идеологическо естество, забавяйки значително постигането до 2030 г. на Целите за устойчиво развитие, приети от държавите-членки на ООН. През втората половина на 2021 г. пандемията навлезе във фаза на максимален брой заразявания, но и на сериозно противодействие от страна на човечеството и намаляване на смъртните случаи. Икономическите, политическите, социалните и психологическите последици от COVID-19 продължиха да предизвикват дестабилизация и затруднения по линия на сигурността, които надхвърлят стандартните заплахи. Пандемията подпомогна засилването на потока от дезинформация, пропаганда и фалшиви новини, а
кризата се използва като инструмент за провеждане на хибридни операции и кампании“,
пише още в доклада.
Според анализа дезинформационни кампании са допринесли за засилване на чувството за несигурност у населението и създадоха предпоставки за възникване на социално напрежение и недоволство.
Въпреки натрупания опит и въвеждането на ваксини срещу COVID-19 по данни на Министерство на здравеопазването броят на починалите през 2021 г. е по-висок от този на починалите през 2020 г. Отчетеният общ леталитет от COVID-19 у нас в края на ноември 2021 г. е бил 4.09%, което е значително по-високо от средната стойност за Европейския съюз - 1.81%.
„Специфичният профил на застаряващо население с множество придружаващи заболявалия, високият процент на здравно неосигурени лица (20%), които не могат да си позволят и не търсят здравни грижи, и нестабилността на здравния сектор допринесоха за високата смъртност, която отчитаме по време на всички вълни на заболяването с изключение на първата, когато строгите мерки не позволиха дифузна циркулация на вируса“, пише в доклада.
Опитът от края на 2020 г. е подчертал някои от слабите места на здравната система и липсата на готовност за справяне с епидемии, както и дава възможност да се идентифицират и преодолеят проблемите. За 2021 г. са отчетени следните процеси в сферата на здравеопазването, които са пряко повлияни от циркулацията на вируса у нас: повишаване на заболеваемостта и смъртността от COVID-19; недостиг на диагностични тестове и затруднен достъп до изследване; претоварване на болничната помощ и невъзможност на лечебните заведения да поемат нуждаещите се от хоспитализация и интензивно лечение; недостиг на медицински специалисти; недостиг на медикаменти; смесване на потоци от болни в лечебните заведения.
Продължителното негативно проявление на вируса на COVID-19 е потвърдило, че състоянието на здравната система на страната и човешкото здраве са от ключово значение за национална сигурност. Проявленията с най-значима тежест в почти всички звена на здравната система са били:
остър кадрови дефицит, критично финансово и материално-техническо състояние
(особено осезаемо в болничната и спешната помощ); неравномерно разпределение по региони на общопрактикуващи лекари и специалисти. Запазили са се негативни тенденции като: недостатъчната превенция и профилактика на социално значими заболявания и мониторинг на пациенти с хронични заболявания; опитите за нерегламентирано усвояване на целеви средства, основно чрез фиктивни дейности.
Относително високият брой на здравно неосигурени лица продължава да оказва негативно влияние върху здравния статус на населението и натовареността на болничната система. Тези слабости на здравната система възпрепятстват предоставянето на достъпни и качествени медицински услуги, което от своя страна предопредели съществуването на устойчив риск за живота и здравето на населението.
Целия доклад можете да видите тук.
Брътвежи без последствие.
Формални чекиджийски формулировки в изречения, защото някой трябвало да внесе този доклад .След което не следва нищо като решения ,още по-малко като финансиране. Защото за мръсната политическа класа комунета и боядисани уж десни е по-лесно да оставиш нещата ей така без финансиране и в никакъв случай да не казваш на електората, че трябва много по-голямо финансиране от данъци, осигуровки и кеш за да имат реална здравна система от европейски тип. Защото ще ги изгубиш като електорат ,ако им кажещ реалностите. А и ватниците не обичат да им казват тези неща. По-добре безплатно макар да не работи ,отколкото платено достойно и да го има. Затова само констатации и НИКАКВИ РАБОТЕЩИ РЕШЕНИЯ.
Мръсни, проклети, комунистическокадесарски МУТРИ!
1. Пиерос Сотириу – 600 хил. евро на година Кипърският централен нападател акостира на Хювефарма Арена в началото на миналата година, но бързо се превърна в основен футболист и реализатор на отбора от Разград. За да подпише договора си с орлите, Пиерос Сотириу се съгласи на редуцирана заплата в сравнение с това, което получаваше в Астана. В Казахастан Сотириу получаваше около 800 хил. евро на година, но за да подпише с Лудогорец той направи компромис и сега защитава зелената фланелка срещу „скромните“ 600 хил. евро на година, което автоматично го прави най-скъпоплатеният футболист в родния елит. 2. Кирил Десподов – 40 хил. евро на месец Кирил Десподов се завърна в родния футбол с гръм и трясък след неуспешен престой в Италия където не успя да се наложи в състава на Каляри. Шокиращо или не, Десподов всъщност получава по-висока заплата в новия си отбор отколкото в италианския тим. Лудогорец успя да уреди трансфера на бързоногото крило срещу сумата от 2 млн. евро и по този начин го направи един от най-скъпите трансфери в историята на българския футбол. Ето и хронология на заплатата, която получаваше Кирил Десподов като футболист на ЦСКА-София, Каляри и Лудогорец: ЦСКА-София – 5 000 евро на месец Каляри – 35 000 евро на месец Лудогорец – 40 000 евро на месец 3. Тодор Неделев – 20 хил. евро на месец Любимецът на феновете на канарчетата нееднократно отказа любопитните оферти от страна на ЦСКА-София, Левски и Лудогорец. Носещ жълто-черната любов в сърцето си, Тошко наскоро преподписа с Ботев (Пловдив) и защити за пореден път думите си, че в България ще играе само за отбора, от който е тръгнал за големия футбол. Предполага се, че креативният футболист и капитан на Ботев (Пловдив) защитава цветовете на своя тим срещу заплащане от 20 000 евро на месец, което го поставя много високо в класацията по заплати на футболисти в България. 4. Жорди Кайседо – 15 хил. евро на месец Драмата с трансфера на новата перла в атаката на червените бе пълна. Проблемите, които той имаше с бившия си отбор, не му позволиха трансфера на Армията да се случи лесно, но в крайна сметка той подписа с новия си клуб и бързо успя да се аклиматизира към условията на българския футбол. В момента той е един от най-добрите голмайстори в родното първенство и съвсем заслужено прикова интереса на някои световни грандове като Бока (Хуниорс), а и отбори от Западна Европа като Спортинг (Хихон), чиято оферта от 4.5 млн. евро бе отказана от Гриша Ганчев! Еквадорецът ниже гол след гол с червения екип срещу месечно възнаграждение от 15 000 евро на месец, а това означава, че той е сред най-добре платените футболисти в родния елит. 5. Юрген Матей – 15 хил. евро на месец По темата за заплати на футболисти в България няма как да изпуснем възможността да говорим и за новия капитан на ЦСКА-София Юрген Матей. Партньорството в отбрана с Мено Кох превърна ЦСКА-София във втория най-добре защитаващ се отбор в Първа лига, а стабилността, която Матей излъчва, не остана незабелязана от Стойчо Младенов и Гриша Ганчев. Треньорът на червените даде капитанската лента на Юрген Матей, а Гриша Ганчев възнагради финансово нидерландеца като го направи равен по заплащане с Жорди Кайседо и сега и двамата прибират по 15 000 евро на месец. 6. Димитър Илиев – 8 хил. евро на месец На другия полюс по темата за заплати на футболисти в България е Димитър Илиев, но това определено не се дължи на поради липсата на класа. Митко Илиев е двукратен носител на отличието Футболист на България – за 2019 и 2020 година, а в последните 5-6 години се превърна в константа при голмайсторите. За съжаление, Христо Крушарски и наложената от него финансова политика в отбора на Локомотив (Пловдив) е безкомпромисна и дори двукратен носител на отличието Футболист на България не може да получава повече от 8 000 евро на месец. Именно срещу тавана на заплатите се разписва капитанът на Локомотив (Пловдив). 7. Георги Миланов – 7.5 хил. евро на месец Положението със заплати на футболисти в България не винаги е цветущо, а добър пример за това е отборът на Левски. Финансовите проблеми на синия клуб принудиха Наско Сираков да прибегне до драстични мерки с редуциране на заплатите на футболистите, а пръв на подобна мярка се съгласи не кой да е а Георги Миланов. Българският национал се е съгласил на новите параметри по договора си, които спрямо стария договор изглеждат така: Заплащане според стария договор – 15 000 евро на месец Заплащане според новия договор – 7 500 евро на месец
Дрън - дрън!!!