Петък, 05 Март 2021
16
дек
 

Детските ни психиатри – под критичния минимум

Едва 26 за цялата страна

Петък, 16 Декември 2016 | 15:08:25 Полина Тодорова


Детските психиатри в България са крайно недостатъчни. Това става ясно от Националната програма за пси

Детските психиатри в България са крайно недостатъчни. Това става ясно от Националната програма за психично здраве за периода 2017 – 2023 г., публикувана от Националния център за обществено здраве.

В нея се посочва, че броят на детските психиатри с призната специалност по детска психиатрия у нас е само 26, като те са неравномерно разпределени. Тези показатели поставят България на последно място в Европа. В момента с проблемите на детско-юношеската възраст се занимават специалисти в няколко центъра – София, Варна, Русе, Пловдив, Търговище, Кюстендил и Плевен, които обаче нямат устойчива координация помежду си. Стационарни легла има само в София, Варна и Търговище.

Проблем има и с програмите за обучение и специализация по детска психиатрия, защото те не са стандартизирани и всяка от обучителните институции предлага знания и компетентности по свой избор. С изключение на няколко програми, липсва акцент върху развитието на клинични умения.

Липсват и програми за интервенции по типични за детско-юношеската възраст проблеми, като хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развитието, проблеми в нервнопсихичното развитие, поведенчески и емоционални разстройства и други, като основната причината за това отново е недостигът на специалисти в тази област, се подчертава в програмата.

Затова и тя залага разработване на областни програми за създаване и развитие на детско-юношеската психиатрична помощ, както и разкриването на дневни психиатрични отделения за деца и младежи с психични разстройства във всяка област на страната. Тези отделения ще осигуряват консултиране и дневни психиатрични грижи без откъсване на децата от обичайната среда на живот и ще работят координирано с регионалните системи на здравеопазването, образованието и социалните грижи, предвижда програмата.

Според специалистите е необходимо да се разкрият повече стационарни легла за младежи и деца от сега съществуващите, като тези за юноши могат да бъдат обособени към отделения за възрастни. Структурите по детска психиатрия могат да бъдат базирани към многопрофилни болници, специализирани болници или Центрове за психично здраве. Местоположението е от значение за намаляване на стигмата и увеличаване на достъпността, посочват авторите на програмата. Ще бъдат разработени и стандарти за работа с аутистични деца, както и разкриване на центрове за лечение на разстройства, свързани с начините на хранене.

Положението с детските психиатри е просто трагично. Но то е трагично изобщо за цялата психиатрия, защото масово хората напускат”, коментира пред Zdrave.net директорът на Специализираната болница по психиатрия в Курило д-р Цветеслава Гълъбова.

От програмата става ясно, че действително като цяло броят на специалистите по психиатрични грижи в страната е недостатъчен. През 2015 г. в България активно практикуват професията 517 психиатри или 1 психиатър на около 14 000 души население.

Като цяло психиатричното обслужване в страната е фрагментарно, несистемно и неотчитащо индивидуалните нужди на пациентите, особено на тези с тежки психични разстройства, се посочва в програмата. Голям проблем в цялостното обслужване на пациентите е липсата на приемственост на грижата след приключване на стационарното лечение. В географско отношение психиатричното лечение се извършва в заведения, които често отстоят на значително разстояние от дома на пациентите и затрудняват поддържането на връзки с близките.

България е на последно място по разходи за здравеопазване на глава от населението, а разходите за психиатрична помощ са около 2% от общите разходи за здравеопазване, се отбелязва в програмата. За 2015 г. разходите за едно легло в държавните психиатрични болници са от два до пет пъти по-ниски в сравнение с другите многопрофилни и специализирани болници и национални центрове в страната. Подобно е съотношението и по отношение на центровете за психично здраве (бившите психодиспансери) спрямо другите национални центрове.

Програмата залага редица промени, свързани с грижите за психичното здраве, като основната им цел е намаляване заболеваемостта от психични болести, както и смъртността от подобни проблеми. Сред основните мерки, които тя предвижда, е разкриване на психиатрични отделения към лечебните заведения за болнична помощ съобразно регионалните нужди; оценка, реформулиране и развитие на профила на специализираните психиатрични болници и разработване на план за закриване на тези от тях, които нямат бъдеще; обучение на лекарите от амбулаториите за първична медицинска помощ, което ще повиши чувствителността им към психично-здравната проблематика; разработване на областни програми за развитие на лечебните заведения за извънболнична психиатрична помощ и други.

Моите очаквания във връзка с програмата за съжаление не са от най-оптимистичните, защото това, което не виждам в нея, е сериозен ангажимент от страна на Министерство на здравеопазването и изобщо на правителството като гарант за нейното осъществяване в един продължителен период от време. Тоест тя да се превърне в една трайна устойчива политика, независимо от това кой е на власт”, коментира д-р Гълъбова. Тя допълни, че без подобна гаранция е напълно възможно програмата да не бъде реализирана, а да остане разписана само на хартия – така, както е станало и с предишната.

Д-р Гълъбова допълни и че не вижда подробни финансови разчети за осъществяването на програмата. „Програма означава финансиране”, отбеляза тя.

„Иначе като отделни позиции нещата са много добре замислени и планирани, но е много малко вероятно те да се реализират”, допълни д-р Гълъбова.

Друг проблем, който тя изтъкна, е липсата на регламент за работата на психолозите. „Регламент за тяхната работа няма – нито в закона за здравето, нито в друг закон. На практика те не съществуват в правния мир и психологичното консултиране никой не го е регламентирал”, подчерта тя.

„Изобщо ние не сме приоритет, няма какво да се лъжем. Ние не представляваме интерес”, категорична бе д-р Гълъбова. В момента в управляваната от нея болница има 6 незаети лекарски бройки и 13 сестрински. Средната възраст на сестрите е 59 години, а на лекарите - 51.
„Положението е драматично и то не само при нас”, обобщи тя.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
vaMN


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Единодушно приеха България да преговаря за ваксини и от страни извън ЕС
05.03.2021 11:59:03 Полина Тодорова

Единодушно приеха България да преговаря за ваксини и от страни извън ЕС

С 96 гласа „за“ и нито един „против“ и „въздържал се“ парламе ...

Доц. Гломб: В страната няма нито един случай на грип
05.03.2021 11:00:50

Доц. Гломб: В страната няма нито един случай на грип

В страната няма нито един случай на грип. Това каза пред  БНТ доц. Любомира Николаева-Гломб, ...




Актуална тема
Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците
11.12.2020 14:48:07 Полина Тодорова

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците

Епидемията от COVID-19 вече месеци наред властва над света, погубвайки хиляди животи, но и изправ ...

За философията на нашенеца и умората от коронакризата
19.10.2020 17:11:09 Невена Попова

За философията на нашенеца и умората от коронакризата

Днес е денят, отреден в календара за празник на българските лекари. По зла ирония на съдбата обач ...