Да бъде ли увеличена здравната вноска и води ли това до по-високо качество на услугите?

Последното увеличение на здравноосигурителната вноска беше преди повече от 10 години с 2 процентни пункта, а днес въпросът дали трябва да се мисли в тази посока отново е актуален. Има много „за“ и „против“, много застъпници и много противници на идеята. Неотдавна от БЛС предложиха плавно увеличение на здравната вноска до достигането на 12% от дохода на осигуреното лице. Председателят на съсловната организация д-р Иван Маджаров изложи аргументи като навлизане на високите технологии в здравеопазването и модерните терапии, до които имат достъп пациентите.

Оценките на тази идея са разнопосочни, ето няколко мнения, изказани пред БНР.

„Размерът на здравната вноска трябва да бъде увеличен заради най-голямата в Европа диспропорция между публичните разходи за здравеопазване и това, което плащаме от джоба си“, казва д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и бивш здравен министър.

„Ние сме първенци в това да наказваме болния човек, когато боледува, да заплаща кой за каквото се сети да изисква пари от него. Над 45% от общите разходи за здравеопазване са от джоба на болния човек! Този процент в Европа е около 15, а в много западноевропейски страни – около 8-10%. Да, трябва да има увеличение на здравната вноска, но с това предназначение –

да се достигнат нива на доплащане, каквито са европейските и да се освободи джобът на пациента от тези високи разходи“,

смята д-р Виткова.

На обратното мнение е икономистът от Института за пазарна икономика Петя Георгиева.

Според нея най-големият проблем с увеличаването на здравната вноска е, че от последното ѝ вдигане преди 14 години почти нищо не се е променило в качеството на здравните услуги, които получаваме.

„Средствата в здравеопазването се увеличават всяка година. Начините, по които се финансират самите подсектори, остават същите,

механизмите не са се променили, качеството на услугите също не е на много високо ниво,

по което съдим от най-различни източници. България продължава да отбелязва много ниска продължителност на живота, а това е най-общият индикатор за качеството на здравеопазването“, подчертава Георгиева.

Новите технологии и по-високата специализация на лекарите предпоставят вдигане на разходите за здравеопазване и те ще растат. Но у нас преди да се мисли за увеличаване на разходи, трябва да се помисли за тяхната ефективност, а тя е много ниска, смята д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и бивш здравен министър.

„За последните 10 години публичните разходи за здравеопазване са нараснали от 3,6 млрд. лв. на над 7 млрд. лв., два пъти са се увеличили обаче медико-статистическите показатели – предотвратима смъртност, смъртност от лечими заболявания, обща смъртност, продължителност на живота, те не са се подобрили, почти не са мръднали за тези десет години. Самото увеличение на разходите не гарантира по-добро здравно обслужване и по-добра медицинска помощ“, казва той.

Според него

при обсъждане на промяна в размера на здравната вноска трябва да се има предвид и колко хора у нас плащат такава.

„Всъщност, здравна вноска в България реално от своите доходи плаща около 1/3 от населението, малко над 2 млн. души. Всички останали не плащат здравна вноска. До 6,5 млн. хората са или неосигурени, или се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Ако се увеличи здравната вноска, това засяга тези 2 млн. души, които издържат с работата си цялата страна“, подчертава той.

Идеята за демонополизация на Здравната каса, която периодично се поставя за обсъждане, има смисъл единствено за увеличаване на контрола върху дейността на лечебните заведения, е мнението на д-р Мими Виткова.

„Това могат да направят повечето играчи в здравната система – застрахователи, осигурители. Има страни, в които върви обратната тенденция – на окрупняване. Без държавен контрол каквито и частни играчи да се въведат, те не биха довели до подобряване на организацията на здравната система. Държавата е абдикирала напълно от контрола на здравната система“, допълва тя.

Повече на брой здравни осигурители е най-доброто решение за повишаване на ефективността на разходите за здраве

според д-р Кацаров.

Той е категоричен, че ако се създаде конкуренция между няколко фонда, това във всички случаи ще повиши ефективността на разходите. В същото време обаче д-р Кацаров признава, че той не вижда нагласи за това нито сред политиците, нито сред населението.

Липсата на възможност хората да избират при кого да се осигуряват здравно сама по себе си не е проблем, стига единственият осигурител да изпълнява всички свои функции, особено свързаните с контрола върху финансовите средства, смята Петя Георгиева.

„Касата в България има такива функции, но няма достатъчно капацитет да ги изпълнява. В крайна сметка пациентът е просто една пионка, която се осигурява по задължение в НЗОК, а Касата разплаща определени дейности. Липсва звено, което да следи какво се случва с тези средства, да натиска изпълнителите на медицински услуги към по-добро качество“, подчертава икономистката.

„Хората са свикнали с доплащането на здравни услуги, но това не премахва необходимостта

процесът да бъде регулиран така, че доплащането да е справедливо разпределено между платците на здравни осигуровки“,

отбелязва д-р Стойчо Кацаров и дава пример с лекарствата, където са най-големите мащаби на доплащане.

„Има лекарства, които се получават абсолютно безплатно и други, за които болният плаща 50%, а в много от случаите и цялата стойност на закупуваните медикаменти, което е крайно несправедливо, защото и едните, и другите са осигурени лица, аргументира се Кацаров. При острите заболявания пък Касата не реимбурсира нищо и всичко си плащаш от джоба“, посочва той.

Голяма част от доплащанията за медицинска помощ са регламентирани, а тези, които се случват под масата, не са с чак толкова голям дял, казва още Петя Георгиева и набляга на едно много по-сериозен проблем: че за да получи добра и качествена услуга, българският пациент все още се чувства принуден евентуално да даде пари на ръка на някого.