Вярвам, че младите ще намерят решение на всички проблеми в здравеопазването

Г-н Марков, какви са очакванията ви за 2019 г.?

Очакванията ми през тази година са, че има надежда да станем по-добри и в здравеопазването, че ще получим по-добро здравеопазване, и работим това да стане. Нямаме гаранции, че това ще се случи, но всички работим с цялата си енергия да подобрим системата, за да можем и да я потребяваме, защото рано или късно всички я ползваме. Така че не се отказваме и не мислим, че трябва да сме песимисти. Напротив – моето верую е свързано с младите хора, които са и по-умни и по-работливи, и вярвам в това, че всяко време си има своите трудности и предизвикателства, но винаги се намира начин да се решат проблемите. Въпросът е дали това ще стане в нашето време, но работейки всички за това, вярвам, че ще успеем.

Достатъчни ли са 500-те милиона повече в бюджета за здравеопазване, предвидени за тази година?

Категорично не. Увеличи се минималната работна заплата, електроенергията, газта, храните. Т.е. ръстът на цените, който е нормален и се случва в цял свят, намалява възможностите за чиста медицина. В здравеопазването около 33-35% от дейностите са само медицина. Останалото е логистика, хранене, услуги, транспорт, гориво, електроенергия и т.н. Когато се увеличават разходите за тях, при положение, че цените за клиничните пътеки не се увеличават, това може да означава, че намаляваме дела на медицината в здравеопазването. За да се увеличат парите в системата, които се ползват за медицина, трябва да влезе застраховането и да се промени финансовия модел, което очакваме да се случи. Без промяна на финансовия модел нямаме надежда, че ще се случи по-добра медицина.

Смятате ли, че скоро ще се стигне до консенсус за здравноосигурителния модел?

Ще работя с цялата си енергия това да се случи, както съм го правил и досега като председател на Българска болнична асоциация, като управител на лечебно заведение, като гражданин. Мисля, че обществото достатъчно ясно разбира, че без промяна на финансовия модел няма шанс да подобрим здравеопазването. Нямаме ли застраховане, нямаме и профилактика. Виждате, че лозунгите „дайте да правим профилактика“ или „дайте да пратим лекарите в малките градове и селища“, не водят до нищо. Финансовите условия решават тези проблеми, а администрирането води до обезлюдяване и лишаване от специалисти на места, където има нужда от тях.

Специалистите, а и въобще лекарите обаче намаляват застрашително…

Това е мит. Лекарите, като брой отнесен към броя население в България, въобще не са по-малко и не намаляват. Проблемът обаче е с изтичането на знаещите и можещите лекари. Това се случва, защото продължаваме да имаме заети длъжности в държавната система от хора, които са в пенсионна възраст от години и не освобождават място на младите. Това, което предприе правителството преди няколко месеца – хората в пенсионна възраст да бъдат освободени от държавните служби, е изключително правилно. Това обаче трябва да продължи във всички останали сфери. Мога да дам много примери на млади лекари, които са изключително успешни на запад и които казват – какво да правя в България, като нямам условия за развитие. Имаме много български лекари, успели навън, за които не е направено необходимото да бъдат задържани в България.

Ако на възрастните лекари, които макар че са в пенсионна възраст заемат щатни длъжности, им се предложи да останат като консултанти или преподаватели, няма ли ситуацията да се промени?

По закон тези, които са навършили пенсионна възраст за трудова дейност, няма проблем да останат в университетите да преподават. В университетското образование възрастта за пенсиониране е по-висока. Освен това в момента системата е икономически отворена, могат да имат и частни кабинети и да участват във всякакви организации за предаване на опит. Но в момента е по-удобно да заемаш държавна длъжност и да казваш, че е защото няма кой да работи. А кой да създава новите кадри, ако не те самите? Ако не са го направили още, няма смисъл, защото няма за кога да ги правят. Големият ни проблем е, че законът не се спазва. Не искаме да се лишим от опита на по-възрастните, но те не трябва да спират новото.

Снимка: Надежда Ненова