Все повече лекари трупат опит в чужбина и после го прилагат в България

Доц. Манол Соколов е роден през 1973 г. От тази година е назначен за доцент  към Катедра по хирургия на  Медицинския факултет в МУ-София. Хирург – шеф-екип / консултант в Клиника по хирургия „Проф. д-р Александър Станишев”, УМБАЛ”Александровска” ЕАД. Преподавател/лектор е по хирургия на български и чуждестранни (на български и английски език) студенти-медици V курс; стажант-лекари; студенти дентална медицина – III курс; студенти в Колеж по здравни грижи. От 2015г. до момента е началник на Комисия за контрол върху качеството, безопасността и рационалната употреба на кръв и кръвни съставки към УМБАЛ“Александровска“. От 2012 г. е главен административен лекар в Клиника по хирургия, УМБАЛ”Александровска”. От 2011г. е секретар на списание Хирургия, официален орган на Българско Хирургическо Дружество (БХД). През 1999 завършва ШЗО „Христо Ботев” Плевен – Организация и тактика на медицинското обслужване, Военно-полева хирургия, Военно-полева терапия и до 2003 г. е бил началник Медицинска служба в различни военни поделения. Пред Zdrave.net той разказа за учебника по хирургия, издаден от немското издателство „Шпрингер“, в чието написване е участвал и за пътя си в медицината.

Доц. Соколов, какво ви накара да изберете медицината?

Доста малък бях, когато се запалих. Брат ми, който е с две години по-голям от мен, беше опериран като дете от херния. Бил съм някъде 6-ти клас или по-малък. Когато се прибра от болницата, сестрите му бяха подарили някакви малки инструменти - пинсетки, ножички и аз започнах да си играя с тях и много ми хареса. След това завърших математическа гимназия с биологически и химически профил, където допълнително се подхрани интереса ми към това какво точно се случва в човешкото тяло. Започнах да посещавам приятели на родителите ми, които работиха в болница, все повече ми харесваше и затова и от рано знаех, че ще кандидатствам медицина. Подготвях се няколко години, успешно влязох в университета и там вече още от първата година знаех, че искам да стана хирург. Работата в аутопсионните зали, досега с анатомиятау още повече подхраниха интереса ми към чисто практическата хирургична дейност.

Написал сте учебник в съавторство с немски хирурзи. Кажете повече за него?

Това е работа на международен  екип, който се води от професори в университета в Кьолн. Те са гинекологичен екип и учебникът е основно насочен към проблематиката за отстраняване на матката при различни заболявания, както и оперативни интервенции с висока сложност, ориентирани към пространството на малкия таз. Главата, която аз написах е свързана с т. нар. екзентерация - комбинирано отстраняване на няколко органа от малкия таз. Доста сложна оперативна процедура, която е мултидисциплинарен проблем. Там се засичат функциите на оперативната гинекология и оперативната хирургия, в частност колопроктологията. Моят опит беше ориентиран към локално авансиралия ректален рак. Доста често в България, а и по света, той бива диагностициран в доста напреднала фаза на развитие, което е свързано с излизането на туморната формация извън рамките органа и злокачественото инфилтриране на околни структури и органи. Това води до необходимостта от отстраняване на тези органи в блок. Тази интервенция е тежка, дълга, свързана с технически трудности, носи своите рискове и има много, много технически нюанси в нейното изпълнение, както и мултидисциплинарен подход, свързан с пред и следоперативно намесване на лъчетерапия и химиотерапия. Огромен е учебникът от два тома, а моята глава е над 50 страници с илюстрации и схеми, а най-хубавото е, че е издаден от „Шпрингер“ - едно от най-реномираните в света издателства и за медицинска литература. Беше трудна задача, отне ми повече от две години, но накрая резултата е един хубав учебник, който е за ползване от лекари в цял свят. Има и електронно издание.

Казахте, че екипът е международен, от кои държави са другите учени?

Има германски, австрийски, професори от Великобритания, от Холандия и Швейцария - много сериозен екип. Всеки е написал различна глава и представя различни нюанси на тези заболявания. Аз имам практика в Швейцария и Холандия, а преди това в Израел и на база на публикациите ми и участията в международни конгреси и на тази база ме поканиха за автор в учебника.

Специализирал сте в няколко страни, какво си „взехте“ от тях?

Това беше много полезно за кариерата ми, не само от гледна точка на това да видиш как се работи, колко са добре материално и ресурсно обезпечени по всякакъв начин, работещите в болниците и в Швейцария, и в Холандия, и в Израел. От там научих много. Хареса ми много подхода, малките трикове, които са много полезни при всяка една оперативна интервенция. Точно как да подходиш, кое след кое да направиш и по какъв начин. Чисто практически много интересни приьоми научих от там.  Както и лапароскопската, миниинвазивната хирургия, която е една от основните  дейности на екипа на проф. Тодоров тук, в Александровска болница. Лошото е, че все повече млади хора за засегнати от рак на правото черво. Последните няколко случая са на 40-тгодишни пациенти с метастази. Все повече се подмладява тази диагноза и все по-често хващаме пациентите в напреднал стадий, но въпреки това правим всичко, което е възможно и мисля, че успяваме доста добре.

Каква е причината да изберете да работите в България?

Имало е моменти, когато съм бил изкушен да остана в чужбина. Начинът, по който се развива кариерата там в никакъв случай не е по-лесен, много усилия се искат. Имало е моменти, когато съм си го мислел, подкрепен и от съпругата ми разбира се, да емигрираме и да работим при други условия. В България обаче развитието на медицината и на хирургията в частност, условията, които ни се предоставят от ръководството  на болницата - ние сме Катедра по хирургия и сме водещо звено в цяла България, беше достатъчен довод да ме задържи тук. Освен това и преподавателската дейност също блазни. Така че достатъчно добрите условия и перспективи за развитие, както и добрият микроклимат на работа и отличния екип, който сме създали, са причината да остана. Успях да защитя дисертация успешно и спечелих конкурс за доцент. От друга страна възможността да участваме в международни научни форуми, както и в съответни курсове за квалификация в реномирани институции в Западна Европа, е много добре. Който иска може да посети такава институция, да поработи там, да почерпи опит и после да го приложи тук. Нещо, което много колеги правят.

А как се разтоварвате?

Нямам много време за релаксация, но ходя на фитнес и колкото мога да отделя време на семейството ми и детето ми - имам малка дъщеричка на 2 години, това е достатъчно релаксиращо. Заниманията с нея носят постоянно позитивни емоции. Иначе обичаме да пътуваме много и в чужбина, и в България. Това ми носи страхотно настроение.