Все още сме с най-ниска средна възраст на майките в ЕС

Данните за хоспитализираната заболеваемост при децата до 18 години показват, че през 2021 г. в болнични заведения са лекувани 168 675 деца, което сочи 142 хоспитализации на 1000 деца. В структурата на хоспитализираната заболеваемост водещи са болестите на дихателната система (28.9%), на второ място са някои състояния, възникващи през перинаталния период (11%), и на трето – травми и отравяния (9,8%). Това показва анализът на МЗ, публикуван в Националната стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа.

Същевременно през учебната 2021/2022 г. от подлежащите общо 837 419 деца и ученици на възраст 0-19 г., с основен профилактичен преглед са обхванати 700 093 (83.6%). От тях 176 725 (83.67%) са децата на възраст 0-6 г. и 523 368 (83.58%) са 7-19-годишните ученици.

Обхватът с профилактични прегледи остава под 90% и продължава да бележи спад спрямо предходните години. През 2020 г. той е бил 86.9%, 2019 г. – 88.8%, 2018 г. – 90.1%, 2017 г. – 91.1%; 2016 г. – 90.1% и 2015 г. – 91.6%. В 6 области обхватът е под 80% и достига много ниски стойности – между 42.7% и 78.5%. Обхватът с

профилактични прегледи на децата до 6-годишна възраст бележи спад и достига най-ниска стойност

в сравнение с предходните години, за които има обобщени данни. За сравнение, през 2020 г. той е бил 90.5%, а през 2015 г. - 96.5%.

Намаляването на броя на профилактичните прегледи при учениците пък се очертава трайна тенденция за последните шест години. През 2015 г. те са били с обхват 89.9%, а през 2020 г. - 85.7%.

Данните от извършените прегледи на децата от 0-6 г. показват, че в границите на нормата за тази възраст по отношение на ръст и телесна маса, са съответно 97.2% за ръста. и 96.3% за телесната маса. С наднормено тегло са 2.5% от децата на тази възраст. С отклонения в здравното състояние са 74.45 на 1000 прегледани деца, което бележи спад в нивото на регистрираната заболеваемост в сравнение с предходните години и запазване на тенденцията за намаляване броя на децата със здравословни проблеми в тази възрастова група след 2013 г. С най-висока честота на регистрираните случаи са заболявания на дихателната система – алергичен ринит (7.54 ‰), пневмония (6.43‰), астма (6.13‰); болестите на окото (смущения в зрението, нарушения на рефракцията и акомодацията, слепота и намалено зрение) – общо 7.63‰ и затлъстяване (6.35‰). С висока честота на случаите са и хроничните заболявания на тонзилите и аденоидни вегетации, следвани от случаите на хроничен бронхит и специфично забавяне на развитието.

През 2021 г., според представените в 28-те РЗИ данни за децата, включени на диспансерно наблюдение, се запазва тенденцията на намаляване броят на диспансеризираните деца в сравнение с нивата от преди 2014 г. - 3.2% от децата, на които е проведен основен профилактичен преглед. В структурата на заболяванията, при които децата се водят на диспансерно наблюдение, водещо място заемат болестите на дихателната система, от които

най-много са случаите на астма

На второ място по брой диспансеризирани са психичните и поведенчески разстройства, сред които водещи са случаите на генерализирани разстройства на развитието (в т.ч. детски аутизъм). Трето място заемат заболяванията на нервната система и сетивните органи, следвани от епилепсия и детска церебрална парализа. Четвърто място заемат вродените аномалии, от които най-много са случаите на вродени аномалии на сърцето.

Нещата се променят при възрастовата група 7-19 години. Данните от антропометричните измервания при учениците показват, че 94.4% от тях са в норма или в разширената норма по показателя ръст, но се очертава трайна тенденция към намаляване на относителният дял на учениците с нормално тегло – 77.74%, увеличаване на случаите в горната граница на нормата - 14.35% и стабилно нарастване на случаите с наднормено тегло и в двете възрастови групи: 7-14 години - 5.75% и 15-18 години – 5.46% (на 5.13% – 2020 г., 4.65% – 2019 г. и 4.46% – 2018 г.).

В структурата на установените по време на профилактичния преглед заболявания при учениците за поредна година първо място заема затлъстяването (21.67‰), като бележи сериозен ръст спрямо предходните години (2020 г.- 18.6‰, 2019 г. – 19.4 ‰, 2017 г. – 19.3‰, 2016 г.- 19.8‰, 2013 г.-19.5‰, 2012 г-21.7‰, 2011 г.- 22.2‰). Най-много случаи на затлъстяване са установени при учениците в 7-ми клас (33.04‰), с нарастване на броя им в сравнение с предходната година (30.3‰).

Сред водещите патологии при учениците продължават да са и проблемите със зрението,

установени при 18.4‰ от преминалите профилактичен преглед, което бележи значим ръст спрямо предходните години, следват регистрираните случаи на бронхиална астма – 7.48‰, и на заболявания на костно-мускулната система (гръбначните изкривявания), които остават сред водещите със сравнително постоянно ниво за последните години - 2.8‰.

През 2021 г. 3.9% от преминалите профилактичен преглед ученици с установено заболяване са диспансеризирани. Водещо място в структурата на заболяванията, при които учениците се водят на диспансерно наблюдение, заемат регистрираните случаи на намалено зрение (с преобладаване на случаите на намалено зрение и на двете очи) и на астма, следвани от епилепсия, алергичен ринит, инсулинозависим захарен диабет, детска церебрална парализа, вродени сърдечни аномалии.

От МЗ подчертават, че психическото здраве на децата е също толкова важно, колкото и физическото. Едно на всеки пет деца изпитва психично разстройство всяка година. Всяко второ дете в България е било жертва на психическо насилие. Данните за България от новия глобален доклад на УНИЦЕФ „Положението на децата по света 2021“ показват, че

11% от момичетата и момчетата на възраст 10-19 години са с диагностицирано психично разстройство

Рискът да се развие тревожност или депресия при възрастовата група 18-36 години е около 3 пъти по-голям в сравнение с хората над 65-годишна възраст. По данни на УНИЦЕФ голям брой деца и младежи, включително в България, се борят с тревожност, депресия, тъга и други отрицателни емоции, а пандемията от COVID-19, социалната изолация, нарушеният учебен процес, заедно с безпокойството за семейните доходи и здравето, накараха много млади хора да чувстват страх, гняв и загриженост за бъдещето си.

Тревожно е, че в България няма точни данни какъв процент от децата и младите хора, които изпитват проблем с психичното здраве, не получават помощта, от която се нуждаят. Психичното състояние на подрастващите е причина за редица рискови поведения, включително: самонараняване, употреба на тютюн и алкохол, злоупотреба с наркотици, рисково сексуално поведение и насилие – ефектите от които продължават през целия живот.

В анализа са показани и данните за сексуалното поведение на учениците на база на направените аборти. И през 2021 г.

се запазва сравнително високият процент на ранни аборти сред момичетата до 19 г.

Във възрастовата група 15-19 г. броят на абортите за 2018 г. е 2003 или 8,5% от общия брой на абортите, за 2019 – 1891, или 8,8%, за 2020 г. – 1605 8,4%, а за 2021 – 1545, което е 8% от общия брой аборти за годината.

Във възрастта под 15 години броят на абортите е 100 (при 113 за 2020 г.) или 0,5% от общия брой на абортите в страната. Тук също се наблюдава намаляване на броя в сравнение с 2020 г. Броят на живородените от майки на възраст под 20 години за 2021 е 5861, при 5970 за 2020 г., или 10% от всички живородени.

Независимо, че средната възраст на майките при първо раждане в нашата страна нараства чувствително през последните години, все още е най-ниска в рамките на ЕС. Наблюдава се значителен процент тийнейджърска раждаемост, която изисква системни здравни и здравно-образователни услуги за младите хора, смятат от Министерството.