Всеки трети българин над 20-годишна възраст съобщава за диагностицирана от лекар артериална хипертония, всеки осми – за хиперхолестеролемия, а всеки пети – за гастрит или язва. Това показват данните от Националното изследване на факторите на риска за здравето сред населението в България, проведено през 2020 г. Обхванати са 3182 лица на възраст 20-65+ години, избрани случайно от 28-те области в страната. Използвано е стандартизирано индивидуално интервю на основата на въпросници на СЗО, а статистическата обработка на данните е извършена със софтуерен продукт SPSS.
Това е третото национално проучване на факторите на риска за здравето в България в рамките на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести, след проведените през 2007 г. и 2014 г., и е публикувано в специално издание на Българско списание за обществено здраве на НЦОЗА.
Повишена кръвна захар маркират в отговорите си 9% от изследваните,
по-често жените (10.5%) в сравнение с мъжете (7.4%). При тях и по-често се манифестира още в най-младите години изучаваният показател. Всяко десето лице съобщава за повишени нива на кръвната глюкоза в последната година преди интервюто, при всеки осми те са установени преди 4-5 години, а при половината са с над 7-годишна давност. На разпространението на диабета като социално-значимо заболяване обръща внимание и Европейското здравно интервю от 2019 г., което отчита с около 2 процентни пункта по-ниско разпространение сред българите, но при изследвана 15+ години популация.
С бронхиална астма е диагностициран всеки дванадесети респондент (според Европейското здравно интервю – 2.2%), преобладаващо във възрастовия диапазон 20-44 години. При всеки седми заболяването е установено в период от 1-2 години преди интервюто, а при повече от половината лица (57.5%) диагнозата е с давност над 7 години. За сравнение в рамките на ЕС наличие на астма докладват най-често жителите на Финландия (9.4%) при средноевропейско равнище 5.7%. Сравнително нисък е относителният дял на лицата с други клинични диагнози/нозологични единици - ревматизъм/артрит, хроничен бронхит/емфизем, сърдечна недостатъчност, стенокардия и прекаран инфаркт на миокарда.
В изследването са включени и въпроси, свързани с употребата на медикаменти в седмицата преди интервюирането. Резултатите показват, че доминира употребата на витамини и минерали (47.7%), следвана от антихипертензивни медикаменти (42.2%), против кашлица (41.5%), аналгетици (против главоболие – над 1/3 от респондентите) и успокоителни (10.8%).
Данните относно предприети от респондентите стъпки за ранна диагностика на онкологични заболявания през последните 12 месеца показват, че за проведен профилактичен преглед на простатната жлеза докладват 17% от мъжете, по-често във възрастта над 55 години. Между 1/5 и 1/4 посочват, че са изследвали простатата си преди една или повече години. Най-голям е относителният дял на мъжете (почти 2/3) или 61%, които никога не са предприемали подобна превантивна мярка, като
пасивността им се задържа до 55 години,
едва след което те проявяват по-голяма активност.
За посещения при акушер-гинеколог и снет гинекологичен статус съобщават почти половината (44.8%) анкетирани жени, като 1/4 от тях са потърсили консултация през последните 6 месеца, а 1/5 – в рамките на предхождащите 7 до 12 месеца. Половината от жените докладват за посетен АГ-специалист преди 1-3 или повече години, а средно 5%, основно най-младите до 24-годишна възраст, никога не са търсили или ползвали подобен вид медицински услуги. В тази възрастова група остава пасивна всяка четвърта жена. В изследвания период цитонамазка е взета на 35.9%, а преди една и повече години – на почти половината. Напълно пасивни остават 17%, отново предимно най-младите между 20-24 години. Мамолог по повод оценка състоянието на млечните жлези са посетили 29% от анкетираните жени, преди 1 до 3 години такъв специалист е потърсила всяка пета, а преди повече от 3 години – почти всяка четвърта. Над 1/4 (26.4%), предимно по-младите жени на възраст от 20 до 34 години, докладват, че никога не са се консултирали с мамолог.
23.1% от анкетираните, като сред тях преобладават мъжете от по-младите възрастови групи, заявяват, че не са се обърнали нито веднъж към общопрактикуващ лекар или специалист през изследвания период. Като възможни причини за демонстрираното пасивно поведение могат да се откроят: занижена грижа за личното здраве, конкуриращи се лични и/или професионални приоритети, недоверие в системата, отрицателно отношение към профилактиката,
бариери по отношение на достъпа до здравни услуги
(липса на време, географска отдалеченост, финансови съображения и т.н.), а конкретно за изследваната 2020 година – и наложените с оглед пандемичната обстановка мерки, затрудняващи нормалната амбулаторна дейност.
През анализирания период, обхващащ 12-те месеца преди интервюто, 13.9% от анкетираните съобщават, че са били хоспитализирани, като всеки осми – от 1 до 2 пъти, а 1.4% - 3 и повече пъти. Честотата на хоспитализациите е в зависимост от възрастта на изследваните лица, нараствайки паралелно. Отсъствие от работа или неспособност да изпълняват ежедневните си задължения по медицински причини в годината непосредствено преди интервюто декларират 1/3 от респондентите (36.1% жени и 29.2% мъже). До 10 дни не е бил в кондиция да извършва служебните си ангажименти всеки пети анкетиран, от 11 до 20 дни – 6%, а над 20 дни – 5%.
Пълния текст на изследването може да намерите тук
Ако са анкетирани 3 182 лица от всичките 28 региони в страната във възрастовата група 20-65 години. Това значи, че са питани 1-2 човека от възрастова група. Въпросът е достоверен ли е анализа на НЦОЗА или този център за пореден път отбива номера. Въпросът е към неговите директори-бившия Хинков и настоящия Димитров.