„Спешният център сега е мястото, където се определя дали един пациент е спешен или неотложен. Състоянията, които лекарите са преценили, че могат да изчакат, обикновено могат да се решат и в доболничната помощ и при посещение на специалист в планов порядък. За да няма агресия от страна на пациентите, е необходимо да отбележим, че много важен процес в лечението на спешните състояния е доверието в специалистите“. Това каза зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев в подкаста на БНР „В центъра на системата“ по темата за Спешната помощ.
Той подчерта, че често представата на пациента за собственото му състояние не отговаря на преценката на специалистите и е необходимо пациента да се довери на специалиста.
„Триажният лист е връзката между това, което пациентът ще ни съобщи за своето състояние и това, с което лекарите ще приключат работата си върху него и ще му поставят работеща диагноза, която ще го категоризира за колко време трябва да получи медицинска помощ“, допълни председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев.
„Ние сме длъжни освен да помагаме на нашите пациенти чрез формите на спешна помощ, и да повишаваме здравната култура на гражданите. Смятам, че трябва да се популяризират и други здравни системи, в които съществуват форми на заплащане при некоректно викане на Спешна помощ“, каза още доц. Тонев.
Той обаче подчерта, че като социално отворена система, законодателната и изпълнителната власт не предвиждат въвеждането на такива мерки. „Смятам, че трябва да се направи една информационна кампания в кои случаи е необходимо или задължително да повикаме Спешна помощ и кога да се търси неотложна помощ в момента или да се посети общопрактикуващия лекар“, каза той.
„Неотложната помощ съществува донякъде и сега, но не функционира правилно. Тя в момента е заложена към доболничната помощ и един семеен лекар, когато не е на работа, трябва да има сключен договор с медицински център, който да поема случаите му. Този начин на формиране на неотложната помощ я прави нефункционираща. Трябва да решим дали ще върнем отново възможността това към ДКЦ-та или към подобни структури към болниците, които могат да осъществяват консултантска дейност. Опцията е да се засили комуникацията между общопрактикуващите лекари и обособените такива центрове, които да е ясно къде са и кои са и съответно Спешната помощ да бъда разтоварена“, коментира д-р Петър Грибнев.
„Свободният прочит досега на правилата за неотложната помощ през личните лекари не доведе до добра услуга. Със законови промени, след публично обсъждане, ние ще се опитаме да централизираме услугата неотложна помощ. Тя да има ясен носител на тази отговорност да е общината, която на определен брой население да има определен брой неотложни кабинети – които основно ще работят във времето, когато личните лекари почиват. Имаме планове и за финансирането им. Ще създадем мрежа от неотложни кабинети, като видим и чуждия опит. Те ще могат да бъдат контролирани и със заплащане за колеги без специалност, предимно млади колеги, които ще могат да преценят всеки постъпил дали е спешен и се вика Спешна помощ или може да изчака до следващия ден“, обясни доц. Тонев.
Неотложната помощ е перверзната семашкова постановка за грижата за съветския человек, който трябва да бъде обслужен немедлено,безплатно и чинопреклонно от лекаря работеще в комунистическото семашковско колхозно здравоохранение. За да не се оплаче на партийния секретар и лекарят да бъде уволнен за не уважение към пролетариата. Тоест всичко не спешно се превръща изкуствено и безобразно в много спешно за да не чака пролетариата. Лекаря т -слуга на пролетариата това е лайтмотива. А в нормалните бели държави никой не си позволява подобно безобразие ,злоупотреба със спешността и нагло експлоатиране на лекаря при това за жълти стинки, който да преглежда по 40 души за 6 часа ,пък след това и да го търсят в къщи и/или по телефона. Смерть комунизма !
Този за идиоти ли ни има? Какво ни разказва като че ли сме в първи курс! Точно този нищо няма да направи!
Човека на Оскар!
Вместо да се развие спешната помощ по западен образец , той убавец ни връща отново в семашко и БНМП “неотложната помощ”, която се доказа като абсолютно неефективна и беше разформирована през 1992 година - след анализ . Идиоти ! Никой ли не помни проф.Милан Миланов ? Никой ли не помни прехвършянията по телефоните от “бързата” към “неотложната” помощ ?
Абсолютно. Свидетели сме на 33 години неистови опити да се задържи паянтовия комунизъм в здравния сектор с всички възможни и невъзможни средства
Няма на Запад неотложна помощ както и да си въртите задните части .Има спешна помощ и неспешна помощ. Първия тип вкл всички непосредствени застрашаващи живота здравни състояния за които трябва медицинска намеса е рамките на 30 минути или по-малко инсулти ,инфаркти,гърчиове,изгаряния,травми, кръвоизливи,илеус и т.н да не изреждам. А всичко останало е неспешна помощ и пациентът трябва да си запише час за медицински преглед при личния лекар.. Всяка свободна интерпретация на втория тип с претенции да е спешен един тонзилофарингит примерно е злоупотреба със спешността за която трябват яки глоби и плащане кеш. Така е на Запад ,така ще е и тук въпреки комунистическите мръсни практики да се тормози лекарят за симулирана от пациента спешност и превръщане на СМП в съботно-неделна поликлиника или тормоз на личния лекар в неговия дом ..
Нещо си се объркал - е UK има неотложна помощ, която лично съм ползвал. Това са т.нар. Walk in centres https://www.gov.uk/government/publications/nhs-walk-in-centre-services-in-england-review Бил съм изпращан за минимална хирургия, търпяла отлагане, в спешния център на Royal London Hospital.
Убавец...