България, статус: Недостиг на всички категории медицински персонал

Сериозен дефицит на специалисти, недобра обезпеченост с медицински персонал и неравномерно разпределение на медици – това е общата картина за страната, обрисувана в Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, която бе приета наскоро от правителството.

Концентрация

Анализът в Картата води до извода, че най-добра осигуреност с медици има в областите с медицински университети – факт, известен от години.

Така например, в Северозападния регион за планиране, който включва областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен, най-високата концентрация на лекари и медицински специалисти по здравни грижи се отчита в област Плевен, където са концентрирани над 1/3 от всички регистрирани за района.

В Североизточния район за планиране пък, който включва областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен, във Варна се наблюдава най-голяма концентрация на всички кадри. Вследствие на това областта има и значително по-добро съотношение между лекар и брой население, което обслужва – 1:196, в сравнение с останалите области, където 1 лекар обслужва над 300 души.

За Югозападния район на планиране, където са областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София-област и София-град, очаквано разпределението на медицинските специалисти по области е с голяма концентрация в област София-град. Над 72% от специалистите са съсредоточени в тази област, а същевременно в областите Кюстендил и Перник броят на медицинските специалисти спрямо общия за района е около и под 4%.

В Югоизточния район, който включва областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол – две области с университетски болници, най-много медици има в Бургас, най-високата осигуреност е в Стара Загора, а най-ниската – в Ямбол. В област Бургас са регистрирани 1367 лекари, 795 лекари по дентална медицина и 2166 специалисти по здравни грижи, но не се наблюдава обичайната за другите райони висока и неравномерна концентрация като административен център, констатира анализът: в областта 1 лекар обслужва 300 души. Най-добра осигуреност има в Стара Загора – 1:236, единствената област с по-добра от средната за района, а най-ниска – Ямбол, с 1 лекар на 366 души.

„Правилото“ за концентрация на медици в област с университет или големи университетски болници важи и за Южния централен район на планиране, в който са областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково. Тук голямата концентрация е в област Пловдив, където работят над 60% от лекарите, над 63% от лекарите по дентална медицина и над 54% от медицинските специалисти по здравни грижи. Същевременно в област Смолян са концентрирани едва 5% от лекарите, 6,7% от лекарите по дентална медицина и само 7% от медицинските специалисти по здравни грижи от всички в Южния централен район за планиране.

В Северния централен регион на планиране, където са разположени областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра, основната концентрация на медицински специалисти е в Русе и Велико Търново, като в тези две области работят над 60% от медицинските специалисти от района.

Медицински специалности

Дефицити по различните медицински специалности има в цялата страна. И този добре известен от години факт е констатиран в анализа. За различните региони недостигащите медицински специалисти са различни. Прави впечатление обаче, че в четири от шестте региона на планиране например се констатира недостиг на специалисти по кардиология – Северозападен, Североизточен, Югоизточен и Южен централен. В три от районите пък се отчита недостиг на педиатри – Северозападен, Североизточен и Югоизточен.

В различните региони на страната се усеща недостиг на различни видове специалисти. Като най-нежелан за работа се очертава Североизточният район, където се усеща сериозен недостиг на специалисти от редица области: „Инфекциозни болести“, „Анестезиология и интензивно лечение“, „Ендокринология и болести на обмяната“, „Кардиология“, „Инфекциозни болести“, „Психиатрия“ и „Педиатрия“.

Най-малко пък са видовете специалисти, за които изпитва глад Южният централен район. Тук отново не достигат специалисти по инфекциозни болести и кардиология, а третата специалност, за която са нужни кадри, е „Пневмология и фтизиатрия“.

Северозападният регион се нуждае от още медици от специалностите „Акушерство и гинекология“, „Ендокринология и болести на обмяната“, „Кардиология“, „Ортопедия и травматология“, „Ушно-носно-гърлени болести“ и „Педиатрия“.

В Северния централен регион пък не достигат медици от областите „Лъчелечение“, „Нуклеарна медицина“, „Обща медицина“, „Съдебна медицина и деонтология“ и „Спешна медицина“.

Инфекционисти, уролози, психиатри, дерматолози и пулмолози са трудно достъпни в Югозападния район, а в Югоизточния не достигат хирурзи, кардиолози, невролози, психиатри и педиатри, сочат още данните от картата.

Общопрактикуващи лекари

Картата откроява и друг проблем, също добре познат: този с общопрактикуващите лекари.

Така например, във всичките пет области от Северозападния регион – Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен, има общо 499 общопрактикуващи лекари, при това концентрирани предимно в област Плевен. Отчита се, че някои малки и труднодостъпни населени места въобще нямат разкрити практики, а в други съотношението лекар към населението, което обслужва, значително надвишава 1:1000.

В Северния централен регион, който обединява областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра пък се отчита значителна разлика в броя на разкритите индивидуални и групови практики на лични лекари. Само в област Велико Търново регистрираните такива структури формират 34% от общия брой за целия район, отчита картата, а най-малко са в област Разград – около 12,5% от общия брой в района.

Данните също така показват, че средният брой на разкритите индивидуални и групови практики на общопрактикуващи лекари в Северния централен район е по-нисък от средният такъв брой за страната.

Неравномерно е и разпределението на общопрактикуващите лекари в областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен, които формират Североизточния район. Общият брой регистрирани индивидуални и групови практики в района е 529, като тяхното разпределение също е неравномерно и концентрирано в област Варна. Най-високо покритие от лекари обаче има в област Добрич (6,7 на 10 000 души), а по-ниско от средните за страната и района има в области Шумен (5,2) и Търговище (4,2).

Неравномерно е и разпределението на общопрактикуващи лекари в района, който включва областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София-област и София-град. Общия брой на лекарите в района е 1218, като те са основно концентрирани в столицата. В планинските общини на Благоевградска област например, разпределението е неравномерно и все още има незаети практики, което намалява много качеството на доболничната помощ, която населението може да получи на място, констатират изводите от анализа. Данните показват, че най-добра осигуреност на населението се наблюдава в областите Кюстендил (6,8 на 10 000 души) и Перник (6,5 на 10 000 души), а най-ниска – в София-област (5,3 на 10 000 души).

Югоизточният район на планиране, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол, също не прави изключение от общото правило – общопрактикуващите лекари са по-малко от нужното за района и неравномерно разпределени. Осигуреността на индивидуални и групови практики за 10 000 души население като цяло е по-ниска от средната за страната – 5,8, показват данните. В Стара Загора са регистрирани най-много такива – 208, а в Ямбол най-малко – 66. Най-добре обезпечена е област Стара Загора с 6,7 практики, а най-ниско – Бургас, където разпределението е 4,9 за 10 000 души, отчита анализът.

И в шестия район, който включва областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково, се наблюдават същите проблеми като в останалата част от страната: значителна разлика в броя на разкритите индивидуални и групови практики на общопрактикуващи лекари. Само в област Велико Търново регистрираните такива структури формират над 51% от общия брой за целия район. Най-малко са пък те в област Кърджали – малко над 6,5% от общия брой в района.

Въпреки тези значителни разлики като брой, относно осигуреността на населението до индивидуални и групови практики за първична медицинска помощ най-добра е ситуацията в област Смолян, а най-лоша – в област Кърджали. Въпреки че повече от половината разкрити практики са на територията на област Пловдив, с изключение на област Кърджали, в останалите области от южния централен район се наблюдава сходна осигуреност на населението с този тип услуга, като тя е по-добра от средната за страната, отчита обаче анализът.

Професионалисти по здравни грижи

И без специален анализ, на всекиго, свързан със сектора, отдавна е ясно, че проблемът с недостига на професионалисти по здравни грижи е може би най-сериозният кадрови проблем в здравната система. Ако на места средната обща осигуреност с такива специалисти е добра, то това обикновено е за сметка отново на неравномерното им разпределение в различните области. Така например, картата отчита добра кадрова обезпеченост с професионалисти по здравни грижи в болничната помощ за Северозападния регион (42,6 специалисти на 10 000 души) в сравнение със средния за страната показател (38,4). Те обаче са неравномерно разпределени по области, като разбира се най-добра осигуреност се отчита в област Плевен, а по-ниска от средната – в Ловеч и Видин.

Неравномерно е и разпределението им в извънболничната помощ, като най-ниските показатели спрямо България са в Ловеч и Монтана.

Разнородно е разпределението на професионалистите по здравни грижи в болниците и в Северния централен регион. От една страна са областите Русе и Габрово, в които показателят е по-добър дори от средния за страната, съответно 44,2 на 10 000 човека население и 39,2 на 10 000 човека население, спрямо средно 38,4 на 10 000 човека население за страната. От друга страна са областите Разград, Силистра и Велико Търново, където показателят е значително по-нисък от средния за страната, като е под 30 на 10 000 човека население.

Ситуацията е същата и в извънболничната помощ: отново в област Габрово показателят е по-добър от средния за страната, а в област Русе е точно колкото средния за страната. На обратния полюс са областите Силистра и Разград, където показателят е два пъти по-нисък от средния за страната.

Данните показват, че в Североизточния район има значително по-ниско ниво на осигуреност от медицински специалисти по здравни грижи в лечебните заведения за болнична помощ – 29,1 специалисти на 10 000 души население – спрямо средното ниво за страната (38,4). На ниво области, данните отново показват неравномерна карта на разпределението в района. Най-добра осигуреност има в Търговище (35,0) и Варна (31,6), а най-ниската е в Добрич (17,3). Кадровата обезпеченост в болничната помощ не достига националното ниво в нито една от областите.

По отношение на медицинските специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, показателят за осигуреност е 11,1 специалисти на 10 000 души, по-висок от средния за страната 9,2. На областно ниво се наблюдава значителна неравномерност – в област Варна са отчетени 15,1 специалисти, докато всички други области отново имат по-ниска осигуреност както от средното за страната, така и за района.

Не по-добра е ситуацията с професионалистите по здравни грижи в Югозападния район. Показателите са много под средните за страната, като особено отчетливо това се наблюдава по отношение на болничната помощ в област Перник (18,8 на 10 000 човека) и област Благоевград (26,2 на 10 000 човека) и на извънболничната помощ, където в област Кюстендил (3,3 на 10 000 човека) и София област (3,7 на 10 000 човека), осигуреността е почти 3 пъти по-малка от средната за страната.

В Югоизточния район пък осигуреността на медицински специалисти по здравни грижи в болниците на ниво район е малко по-ниска от средната за страната – 31,1 спрямо 38,4 на национално ниво. Област Стара Загора отново е най-добре обезпечена, с 37,7 специалисти на 10 000 души. В Ямбол и Бургас осигуреността е най-ниска – съответно 25,2 и 27,7. По отношение на специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, обезпечеността е по-добра – 9,1 на ниво район спрямо 9,2 за България. Единствено в Стара Загора показателят е по-висок от средния за страната – 10,1. Най-ниска осигуреност има в област Ямбол, с 8,1 специалисти за 10 000 души.

В Южния централен район пък, където разпределението също е неравномерно, безспорно се откроява област Пловдив, в която показателят е по-добър дори от средния за страната – съответно 42,4 на 10 000 човека население, спрямо средно 38,4 на 10 000 човека население за страната. С най-ниско покритие на населението с медицински специалисти по здравни грижи в болничната помощ са областите Кърджали и Хасково, където показателят е значително по-нисък от средния за страната, като е под 30 на 10 000 човека население, а по отношение на осигуреността с медицински специалисти извънболничната помощ са областите Смолян и Пазарджик.

Независимо за какви специалисти става въпрос обаче – дали са общопрактикуващи лекари, специалисти от извънболничната помощ, специалисти от болничната помощ, професионалисти по здравни грижи и т.н., изводът от анализа при разглеждането на всеки един от шестте района за планиране на страната е неизменен: Недостиг на всички категории медицински персонал.