Българинът има сравнително добра алкохолна култура

Като нация, която традиционно се нарежда в челната десетка на държавите с най-висока консумация на алкохол на глава от населението в света, българите смятат, че имат висок праг на поносимост към спиртните напитки, както и сравнително добра алкохолна култура. Какво и колко обаче знаем за видовете напитки, нивото на алкохолна концентрация в тях, ефектите от смесването им и разумната консумация на алкохол като цяло?

През последните няколко месеца водещият световен производител и дистрибутор на алкохолни напитки Diageo проведе кампания в България за повишаване осведомеността за отговорна консумация на алкохол чрез специалната анкета DRINKiQ от 10 въпроса, свързани с базова информация за алкохола и неговото влияние върху човешкия организъм.

Над 12 000 анкетирани у нас са проверили знанията си, като средно са отговорили вярно на 7 от 10-те въпроса. Ето и някои от най-интересните резултати от проучването, направено сред българите:

Само 16% от анкетираните вярват, че биха се напили по-бързо от смесването на бира, вино и спиртни напитки. Оказва се, че повечето българи са наясно, че това е често срещан мит, тъй като ефектът се определя от това колко пиете, а не от вида на алкохола.

По-малко от ¼ от попълнили анкетата не знаят, че ако мъж и жена със сходни телосложения пият еднакво количество алкохол, те ще бъдат засегнати по различен начин. Това означава, че само по-малко от 25% от анкетираните не са наясно с факта, че черният дроб обработва алкохола посредством ензима алкохолдехидрогеназа (ADH) и жените имат по-малко ензим ADH в организма си, следователно, те може да пият същото количество, но усещат ефектите по-силно.

Близо 70% от анкетираните не знаят дали една мярка спиртна напитка (30 ml, 40%), малка бира (250 ml, 5%), или чаша вино (100 ml, 13%) съдържа най-много алкохол. Експертите обаче са категорични, че стандартната мярка от спиртна напитка, бира или вино съдържа еднакво количество алкохол. Ефектът върху организма зависи от това колко консумираме.

Почти 11% от анкетираните вярват, че децата могат понякога да пият по малко алкохол, за да се научат да пият отговорно, когато пораснат. Въпреки това схващане, децата и непълнолетните никога не трябва да пият алкохол, припомнят експертите.

Близо 27% от запитаните казват, че пиенето на бира е по-здравословно от чаша вино или коктейл от спиртни напитки.

Стандартната мярка за една спиртна напитка, халба бира или чаша вино съдържат еднакво количество алкохол. Стандартната напитка обикновено е около 10-15 ml алкохол, ефектът върху организма се определя от това колко пие човек, а не от това, което пие.

63% от запитаните българи знаят, че ако пият само вино и избягват бирата и твърдия алкохол, няма да намалят приема на калории - калориите зависят от силата на алкохола, количеството алкохол и всички други съставки, които добавяте към напитката.

Кампанията беше проведена в още четири източноевропейски страни: Унгария, Чехия, Хърватия и Румъния, с общо 33 000 попълнени DRINKiQ анкети на всичките 5 пазара (включително и България). Докато повечето от резултатите са сходни във всички страни, някои все пак се различават. Например в Чехия почти половината, в България повече от половината от населението знае, че смесването на бира, вино и спиртни напитки няма да ги напие по-бързо, което е по-добър резултат в сравнение с DRINKiQ-то на унгарците по този въпрос.

Впечатляващите 83% от българските респонденти са наясно, че при консумация на едно и също количество алкохол жените ще усетят ефекта по-силно от мъжете, в сравнение с унгарците и хърватите (по 73%) и румънците (72%). В същото време, 56% от българите знаят, че горещото кафе, студеният душ или престоят на чист въздух няма да ги накара да изтрезнеят по-бързо, докато анкетираните от други държави се оказват по-добре запознати с този факт – Унгария (73%), Румъния (58%), Хърватия (64%).

Българите са дали най-много верни отговори на въпроса „Колко време е необходимо на черния дроб, за да обработи една мярка алкохол?“, в сравнение с всички останали страни - 29% са отговорили "отнема един час", докато само 17% от унгарците и хърватите, 18% от румънците и 20% от чешките респонденти са отговорили правилно.

85% от анкетираните във всичките 5 страни казват, че с тази информация е по-малко вероятно да шофират под въздействието на алкохол, а 77% вече смятат, че знаят повече за алкохола и неговото въздействие върху организма, отбелязват организаторите на анкетата.