Бурен дебат за здравеопазването между кандидатите за парламента

„Доплащането е факт в почти всички здравни системи в Европа. За съжаление, в България имаме изключително висок процент на доплащане както по отношение на медицинските изделия, така и на редица услуги, които се предоставят в болниците.“

Това заяви кандидатът за депутат от ГЕРБ-СДС проф. Костадин Ангелов в предизборния дебат по bTV на тема „Здравеопазване“. Той участва в диспута заедно с доц. Антон Тонев от „Продължаваме промяната“-„Демократична България“, проф. Георги Михайлов от БСП и д-р Веселин Балкански от „Български възход“. Думите му пък бяха отговор на въпрос на водещия защо след като стойността на пазара на здравни услуги у нас е 12 млрд. лв., половината от него се плаща от джоба на пациента и как ще се промени това.

„В нашата програма сме заложили методика, в която това доплащане да бъде намалено, най-вече по отношение на медицинските изделия и на лекарствата с по-висок процент на реимбурсиране“, каза проф. Ангелов.

Доц. Тонев обаче беше категоричен, че от ГЕРБ отново предлагат програма, която да поправя недъзи, натрупани през последните 12 години, когато те са управлявали. „Поправената система много напомня на една закърпена магистрала, която е една от емблемите на дългогодишното управление на ГЕРБ. Истината е, че здравеопазването би могло да бъде кърпено още 10 години и след 10 години пак ще водим същия дебат. Имаме нужда да поставим проблемите честно на масата, да признаем свои грешки от миналото, да признаем, че сме оставили една система на пауза повече от 10 години, да реформираме, да поставим личните лекари там, където трябва да бъдат, да поставим доплащането на изделия и лекарства в процентните взаимоотношения, каквито са за Европа, и чак тогава можем да си позволим да имаме една европейска здравна система“, каза той.

Според проф. Георги Михайлов неговата партия предлага фундаментални промени в лекарствената политика, за да се избегне значителното доплащане. „Огромна част от тези близо 50%, което доплаща българинът за здравеопазване, е именно за лекарства – най-вече от пенсионерите и за децата. Конкретното ни предложение е за безплатни лекарства за децата до 14 г. Като педиатър изпитвам една голяма тъга, че във времето, когато бях млад специалист, детският контингент беше 2 млн. деца, сега е под 1 млн. Ако не се погрижим за своето бъдеще, нещата стават много тежки. Второто ни конкретно предложение е относно достъпността до медицинска помощ, т.е. ние трябва да променим болничния ресурс. Третото ни предложение е да се промени генерално отношението към детското и майчино здравеопазване и освен да говорим за бъдеща Национална детска болница, тя трябва да започне и да се строи“, каза проф. Михайлов. 

Той напомни, че в системата има тежък кадрови проблем, към който политиците трябва да се обърнат с лице и да го решат.

„Когато говорим за финансиране на дейностите в здравеопазването, има два момента – единият е как се изразходват средствата и какъв е контролът върху това, вторият – откъде се събират средства за здравеопазване, какъв е техният обем и има ли възможност за допълнително финансиране“, коментира д-р Балкански от „Български възход“.

Според него е нужна промяна във финансирането и това не е толкова трудно, защото е необходима само воля – например 1 млн. души, които сега не се осигуряват, да бъдат принудени да го направят чрез въвеждане на лична електронна здравна карта, без която няма да имат достъп до здравната система. „Държавата трябва да увеличи и заплащането на здравната вноска за хората, осигурявани от нея, от 4% на 8%“, каза още д-р Балкански.

„Достъпността до здравеопазване е нарушена. Необходима ни е нова Здравна карта. Всеки един гражданин, независимо къде живее, да има достъп до най-добрите медицински услуги“, каза доц. Тонев.

Проф. Михайлов пък беше категоричен, че трябва да се създаде национална система, която да регламентира заплащането на лекарите и сестрите.

Според проф. Ангелов пък трябва да се създаде тристълбово финансиране във всички областни и общински болници – от Здравната каса, държавата и общината.

Кандидатите за депутати не постигнаха консенсус за това кой е виновен за сегашното състояние на здравната система и дебатът премина във взаимни обвинения за незавършените проекти в здравеопазването.