Боряна Маринкова: Предлагаме промени, за да не търсят пациентите лекарствата от чужбина

„Последните три години наблюдаваме изключително критични ситуации, уникални за поколения, по отношение на недостига на медикаменти, като в повечето случаи причините са производствени, свързани с националните особености на веригите на лекарствоснабдяването, особено по отношение на скъпоструващите лекарства, а също и заради изтегляне на лекарства от българския пазар. Това обаче не означава, че те напускат европейския пазар и в тази посока ние имаме важни предложения“. Това каза Христофор Иванов, член на Управителния съвет на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства (БАРПТЛ) в подкаста на БНР „В центъра на системата“.

По думите му едната възможност е внос на лекарствени продукти от единния европейски пазар чрез паралелен внос, а другата – вносът на нерегистрирани лекарства от цял свят у нас, но само за болнично лечение. „Ние пледираме да се подбори достъпът до медикаменти чрез намаляване на административната тежест по линия на паралелния внос. Искаме времето за пускане на пазара на липсващ продукт от европейския пазар на нашия чрез паралелен внос да се съкрати от шест месеца на един месец“, уточни Христофор Иванов.

Той допълни, че е необходимо да се съкрати процедурата по разрешаване на продукта от ИАЛ, като отпадне необходимостта за искане за потвърждение от страната, откъдето идва лекарството и от тяхната агенция по лекарствата, че този медикамент съответства по определени критерии на този, който трябва да бъде доставен на българския пазар като паралелен внос. „Тази процедура трае понякога до една година и забавя разрешението за употреба. Друг проблем е образуването на цена за дадения продукт, което също е на разрешителен режим. Това, което може да съкрати сроковете, е тези цени, които получават продуктите от паралелен внос за еднакъв и подобен вече утвърден на единния европейски пазар продукт и цена, да получават автоматично цената, без да се минава пред процедура по разрешаване. Тя трае по закон 30 дни, но понякога отнема около два месеца и това забавя достъпът на продукта до пациента и аптечния пазар с 8 месеца“, каза още Иванов.

Според Боряна Маринкова, изпълнителен директор на БАРПТЛ, трябва да се предприеме регулаторна стъпка към съкращаване на тези срокове или дори да се премине на регистрационен, уведомителен режим по отношение на цените от паралелен внос. „Това са цени, които вече съществуват и следват цената на първовносителя. Този режим отново ще е през Националният съвет за цени и реимбурсиране. Така пациентите ще имат бърз достъп при различни критични ситуации“, подчерта тя.

Маринкова поясни, че предлаганите промени са, за да не търсят пациентите лекарствата от чужбина.

„Такъв е случаят с липсата на лекарства за чревни паразити при деца, за които има доста сигнали и родителите го купуват от Румъния, в тези случаи медикаментът е предписан от лекар, и от Асоциацията смятат, при такъв непреодолим проблем те да могат да внасят нерегистрирани за амбулаторно лечение лекарства. Затова са необходими промени в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина“, каза тя.

Боряна Маринкова припомни, че благодарение на паралелния внос в критичен момент пред този зимен сезон е имало достатъчно количества от най-масовия антибиотик, търсен от пациентите. По отношение на медикамента за лечение на диабет тип 2 „Оземпик“ тя уточни, че той продължава да бъде търсен в глобален мащаб и асоциацията има уведомление, че доставките няма да бъдат ритмични. „Доставчикът за България е един, лекарството е в списъка на медикаменти в недостиг от страна на Европейската агенция по лекарствата, производството не може да догони свръхтърсенето – това е световен феномен“, каза тя.

„Редица държави от ЕС, съотносими с българския лекарствен пазар, имат по-либерални режими по отношение на снабдяването с липсващи лекарства чрез паралелен внос“, каза и Антон Манолев, председател на УС на БАРПТЛ.

По думите му Системата за електронно проследяване на лекарства (СЕСПА) у нас работи добре. От Асоциацията за паралелна търговия подкрепят категорично дигитализацията в здравеопазването, стана ясно от думите му. Той посочи, че СЕСПА е нова система и в този случай винаги могат да се търсят подобрения. Но трябва да мине време и да се направи анализ дали има нужда от промени, каза още Антон Манолев.

„Всички страни от ЕС имат подобни системи – да се докладва за данните и на базата на формулата да се генерира списък на медикаменти, които могат да станат рискови да бъдат в недостиг. Формулата е когато наличността на медикамента пада под 65% за последните шест месеца, което не означава, че тези лекарства ги няма, а че те попадат в група на намаляващо количество, това да повишава вниманието на държавата към тях и те влизат в забранителен списък“, допълни Боряна Маринкова.

Целия епизод на подкаста може да чуете тук.