Болницата в Севлиево осъди НЗОК на втора инстанция за надлимитна дейност

Общинската болница в Севлиево осъди НЗОК за неплатена надлимитна дейност и на втора инстанция, информират от Центъра за защита правата в здравеопазването.

Състав на Апелативен съд Велико Търново е постановил решение, с което потвърждава решението на Окръжния съд в Габрово, осъждащо НЗОК да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Стойчо Христов” ЕООД- гр. Севлиево сумата от 80 161 лв. Тя представлява стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки през май 2015 г. заедно със законната лихва, както и сумата от 9 886,44 лв. разноски по делото.

В мотивите на съда се посочва, че по силата на различни решения на НС на НЗОК месечната стойност за дейностите през същия месец май няколко пъти е променяна - на 05.05.2015 г. тя се намалява на 200 615 лв., след това на 18 май става 204 786 лв., после на 28 май става 196 613 лв., а на 9-ти юни -  208 385 лв.

При това непрекъснато променяне на стойността на болничната медицинска помощ за месец май, и то след като месецът е започнал и медицински дейности се извършват, няма как болницата да е била наясно какъв е определеният й лимит за дейността през месец май, отбелязват магистратите. Още повече, че стойността за май е била променена и през следващия месец юни, в който дейностите вече са били извършени.

С оглед на тези непрекъснати промени в размера на стойностите за БМП за май, извършвани през самия месец, а и в следващия, болницата е била в невъзможност да следи дали надвишава определения лимит и да формира листа на чакащите, посочват още от съда.

В течението на месец май не е имало как болницата да се следи дали се надвишава лимита, тъй като той е променян четири пъти, а през това време тя е била задължена по договора и е оказвала болнична медицинска помощ. Освен това съдът посочва като аргумент и решението на Административен съд София - град, потвърдено от Върховния административен съд, че Надзорният съвет на НЗОК няма материална компетентност да приема месечни лимити.

Съдът също така отхвърля искането на Касата за връщане на заплатената от нея държавна такса по въззивната жалба. НЗОК не е държавно учреждение, поради което не е освободена от заплащане на държавна такса. Ето защо искането за връщане на държавната такса следва да се остави без уважение, аргументират се от там.

От ЦЗПЗ припомнят, че както и в другите случаи освен надлимитната дейност, НЗОК ще заплати законната лихва за забава, както и всички съдебни разноски. Тези допълнителни плащания са пряка щета за бюджета на НЗОК и тази щета нараства с всяко следващо съдебно решение. Парите от здравни вноски, вместо да отидат за лечение, отиват в съдебната система, изтъкват от центъра.