Близо 300 лица с психични проблеми живеят в психиатричните болници у нас. Това става ясно от отчета за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на здравеопазването за изминалата година.
Броят на трайно пребиваващите над една година в лечебните заведения през 2020 г. е 283, като в сравнение с 2019 г. те са намалели с 13, а две години по-рано броят им е бил 277.
През 2020 г. МЗ е субсидирало 12 Центъра за психично здраве и 22 психиатрични отделения/клиники към многопрофилните болници.
Пациентите с психични заболявания на стационарно лечение през 2020 г. са били 24 198, което е със 7617 по-малко от тези през предходната година. Далеч над плануваните са обаче реализираните леглодни от този тип пациенти, като през 2020 г. те са били 618 440, или близо два пъти повече от заложените 313 000. Много над заложените са и извършените прегледи с последваща хоспитализация или без такава. Техният брой е 15 848 при целева стойност 4650 за 2020 г. Като причина за това от МЗ отчитат за поредна година тенденция към значително нарастване на невротичните, свързани със стрес и соматоморфни разстройства, депресивни разстройства, зависимости. Положително обяснение обаче е подобреният достъп в Консултативно-диагностичните блокове на психиатриите, както и повечето прегледи на пациенти, насочени от други звена вследствие по-добрата комуникация помежду им. Обяснение е и че част от консултираните пациенти са неосигурени и само в ДПБ могат да получат квалифицирана специализирана помощ, се разбира от отчета.
Броят на леглата за отминалата година в психиатриите у нас е 2215 и остава непроменен спрямо 2019 г., като целевата стойност за 2020 г. по този показател е била 1950. „Процесът на деинституционализация изисква броят на леглата в ДПБ, където единствено се осъществява дълготрайно болнично лечение на лица с психични разстройства, постепенно да намалява“, е посочено в същото време в отчета.
През изминалата година повече са били болните с престой до 2 месеца в психиатричните клиники - 5028, спрямо тези с престой над 2 месеца, които са 3465.
„Преструктурирането на ресурсите и реорганизацията в системата за психиатрична помощ в България следва да се осъществява в посока на развитието на формите на обществено базирана психиатрия, която да допълни, а впоследствие да замени институционалното обслужване на хората с психични проблеми“, е записано още в отчета, касаещ психиатричните грижи у нас. В него се посочва, че системата за първична медицинска помощ трябва да се развие като първа точка за достъп до системата за услуги в областта на психичното здраве, тъй като услугите в нея не са свързани с тежка стигма, достъпни са и позволяват ефективна краткосрочна интервенция.
Специалистите в първичната медицинска помощ трябва да получат подходящо обучение в първичната диагностика и лечение на психичните разстройства, както и указания за насочване към специалисти по психиатрия в специализираната извънболнична помощ. Специализираното лечение и наблюдение на острите случаи на психичната болест трябва да се осъществява от специалисти по психиатрия в извънболничната помощ, структури по психиатрия към многопрофилни болници за активно лечение или като част от мултифункционални екипи в лечебните заведения, осигуряващи комплексно обслужване на хората с психични разстройства.
Усилията трябва да са насочени към кризисни интервенции или терапия в извънболничната помощ и при необходимост краткотрайна хоспитализация с последваща социална подкрепа и интервенции в общността, гласи още визията за психиатричната грижа у нас.
Според целите на програмата в частта „Психиатрична грижа“ мрежата от държавни психиатрични болници следва да бъде оптимизирана и постепенно да намалява своя капацитет за осигуряване на продължително специализирано лечение на болни с тежки психични разстройства. Тя трябва да е насочена към стабилизиране на състоянието на болните и продължаване на грижите в общността, без това да е свързано с предоставяне на резидентни грижи и институционализация на болните.
