БЛС отново е основен партньор и незаобиколим фактор в системата на здравеопазването

След приемането на бюджета на НЗОК за 2019 г., председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров се обърна към членовете на съсловната организация, за да подчертае усилията на управителния съвет да предотврати пренебрегването на функциите и правата на съсловната организация. В интервю пред Zdrave.net д-р Маджаров посочи, че макар и този процес да е отнел време, БЛС е успял да затвърди и извоюва ролята си като единствена, водеща организация, участваща пълноправно във всички здравно-политически процеси в страната.

Д-р Маджаров, вчера беше приет окончателно бюджетът на НЗОК за 2019 г. Как ще го коментирате в неговия финален вид?

На първо място трябва да подчертаем, че тази година отново ще има повече средства за здравеопазване в сравнение с предходната година, независимо по какви причини е това увеличение - растеж на икономиката или очакване да се съберат повече здравноосигурителни вноски. За мен по-важното е, че успяхме в преходните и заключителни разпоредби да запишем, че така гласуваните средства от Народното събрание за различни медицински дейности няма да могат да бъдат прехвърляни за други дейности, ако не бъдат усвоени.

Срещнахте ли съпротива при предлагането на този текст в закона?

По-скоро не. Дори напротив – срещнахме разбиране от новото ръководство на НЗОК още от първия момент, в който споменахме за тази идея. Имаше известно неразбиране на значимостта на това предложение, защото за мен то е фундаментално за разговорите, които предстоят оттук нататък.

Как това решение ще се отрази на лекарското съсловие?

На първо място се връща доверието на съсловието към договорния партньор в лицето на НЗОК. Не е тайна, че в последните години колегите имаха съмнения, че със средствата, предназначени за медицински дейности, в края на годината се заплаща преразходът при лекарствата, и то с решения на Надзорния съвет. Трябва да подчертая, че ние не сме против лекарствата, те са нашият инструмент, чрез който лекуваме пациентите си, но държим ясно да се вижда къде се формират дефицити, за да могат да се взимат правилните решения за политики, за ограничаване на дефицитите или за насрочване на повече средства. При всички положения не трябва да има заплащане на скрити дефицити.

Бяха ли приети всички предложения на БЛС за промени, свързани с предложените текстове в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета?

Тези, които са от изключителна важност за нас, бяха приети. Една част от тях са тези, които чисто оперативно ще действат през следващата година. По отношение на контрола се прие нашето предложение да не могат да се извършват проверки с легитимация само с лична карта, а е нужна и заповед, тъй като заповедта регламентира обхвата на проверката. Прие се нашето предложение да не могат да се удържат пари от лечебните заведения като глоби, без да е влязло в сила наказателно постановление. Прие се и предложението ни да няма задължителна пререгистрация на лечебните заведения, която щеше изключително много да ги натовари, без те да имат някаква вина. Разбира се, всеки има право, особено в лицето на Министерството на здравеопазването, да оптимизира системата, да види как стоят нещата към момента, но нека да бъде по инициатива на агенцията, която ще бъде създадена. Сега новата агенция „Медицински надзор“ в планов порядък ще проверява лечебните заведения за болнична помощ дали отговарят на новите стандарти. Разбира се, има и някои неща, които са свързани с по-дългосрочната ни работа. Нанесоха се промени в закона за здравното осигуряване по отношение на това как оттук нататък ще договаряме. Новите моменти са, че вече разговорите по новото НРД за следващата година ще стартират от март-април с внасянето от министъра на финансите на средносрочната финансова рамка. Това ще ни даде възможност месеци наред да работим с министерството и с НЗОК по въпроса за бъдещите цени и обеми. Другото ново нещо е, че разделихме НРД на две части – на временна и постоянна. В първата всяка година ще се договарят цени, обеми и санкции, а втората ще действа три години. Искам да подчертая, че е много важно за колегите да няма ежегодна промяна във вече доказали се текстове, защото това внасяше смут сред тях. По този начин ние ще можем да стартираме разговори за промяна там, където е необходимо. Ще се съсредоточим само в проблемните зони. Със сигурност рамковият договор ще се подписва до края на годината и ще влиза в сила от 1 януари. Успяхме да намалим малко от глобите, които бяха предвидени за неспазване на правилата за добра медицинска практика, тъй като те не бяха достатъчно синхронизирани с възнагражденията, които получават лекарите. И не на последно място постигнахме това, че отново БЛС е основен партньор и незаобиколим фактор в системата на здравеопазване в България и по отношение на защитата на правата на лекарите, и като гарант за добро качество на медицинската услуга на пациентите. Това се потвърждава и от факта, че ни се възлага да изработим правилата за добра медицинска практика, които имат съвсем друга формулировка вече. Те са разделени на обща и специална част по отделните специалности. Беше препотвърдено и ни е възложено да осъществяваме продължаващото медицинско обучение, съвместно с университетите.

Как ще се справите с проблема с цените на клиничните пътеки, които не са увеличавани от години?

Недофинансирането в системата е факт, но докато имаме неразплатена огромна надлимитна дейност за 2015-а, 2016-а, 2017 г. и първото тримесечие на 2018 г., сме в състоянието, в което се намират чуждите болници. Щем - не щем, трябва да изплатим задълженията на НЗОК към европейските лечебни заведения, по същия начин смятам, че стои въпроса със задълженията към българските болници. Едва след като те бъдат изплатени, ще можем да говорим за значимо увеличение на цените на клиничните пътеки. Дали ще бъдат пътеки или ще минем към остойностяване и актюерска оценка кое колко струва, спокойно можем да обсъдим през следващата година. Да направим една реална оценка и на стойността на лекарския труд, и изобщо на стойността на лечението по диагнози. Тогава можем да стигнем до момента, в който ще използваме клиничните пътеки само като алгоритъм за лечение, а заплащането на болницата да бъде обвързано както с вече изброените неща, така и с  някакви критерии за качество. Тогава ще спре малко въртележката на хоспитализирането на пациентите.

На какъв етап е работата по новия здравноосигурителен модел?

Дали сме нашите предложения в работните групи. Поради спецификата на това, че БЛС е оперативен участник във формирането на здравната политика в момента, е малко трудно да участваме активно в работните групи. Смятам, че толкова кардинална промяна – смяна на модела, през следващата година трудно може да се очаква. Политически е трудно да се прокара каквато и да е идея. Това, което виждаме е, че сегашният здравноосигурителен модел има недостатъци, но е много по-малко опасно да се опитаме да го оптимизираме с промени в законите, отколкото рязко да го деинсталираме и да инсталираме чисто нов модел. Трябва да има подготовка и в рамките на два-три месеца е трудно, дори невъзможно, да подготвим цялата система за промяна. Да, ако изкристализира някакъв модел и стигнем до някакъв консенсус, е възможно да се случи промяна. При всички положения обаче не може хоризонтът за въвеждането му да бъде в рамките нито на шест месеца, нито дори на година. Не може да се случи по този начин функциониране на нов модел, без да доведе до сътресения. Това води до съществени рискове, дори да започнем да изброяваме всички параметри, по които в момента работи НЗОК – от онкология до най-елементарната диагноза. Никак не е маловажно това колко различни аспекти финансира Здравната каса.