Българският лекарски съюз ще заведе дело срещу НЗОК заради надлимитната дейност на болниците, която не е платена. Това обяви председателят на съсловната организация д-р Венцислав Грозев в интервю за clinica.bg.
Припомняме, надлимитната дейност на болниците продължава да не бъде изплащана, като лечебните заведения не получават средства над лимитите си дори за лечението на инфаркти и инсулти. Многократно болнични директори, сдружения и организации в сферата поискаха отпадането им. Ръководители на лечебни заведения се оплакаха, че дори и извършената спешна дейност не се заплаща от касата, ако тя не се побира в предварително зададените параметри.
За сметка на това обаче, Надзорният съвет на НЗОК на пет поредни заседания отпуска средства за лекарства от резерва, но нито веднъж за медицинска дейност, било то в болничната или извънболничната помощ.
Д-р Грозев посочи, че надлимитната дейност за тази година се очаква да е на обща стойност 24 милиона лева, а през изминалата 2015 г. тя е размер на 52 млн. лв.
„БЛС ще предяви своите претенции през съдебната система и за едната, и за другата сума”, заяви той. На въпрос дали към момента има яснота за заплащането на въпросните суми, председателят на БЛС отговори: „На практика не, но по-скоро имам сигурност почти на 100%, че тези 52 млн. лв. няма да бъдат доброволно предоставени на лечебните заведения. Най-вероятно това очаква и тези 24 млн. лв. Оттук насетне нормалната логика е ние да си внесем своя иск до българската съдебна система”.
Д-р Грозев за пореден път отбеляза, че след като системата за пръстова идентификация вече е факт, би следвало да отпадне и лимитирането на болничната дейност. Той припомни и заведените дела по въпроса, както и решението на Тричленния състав на ВАС, като отбелязва, че БЛС е напълно съгласен с него.
„Ако той остане (пръстовият идентификатор – бел. ред.), каква е логиката да има лимити. Пациентът документира, че е постъпил в болница, няколко дена по-късно документира, че е излязъл от болницата и в същото време регионалната здравноосигурителна каса или надзор казва: Ама ние няма да ви платим. Що за логика?”, попита д-р Грозев. Според него този въпрос също ще стигне до съда. „Предполагам, че в една такава ситуация НЗОК ще бъде принудена не само да заплати дейността, а и да връща лихвите по нея и настъпилите загуби за лечебните заведения”, допълни той.
Според д-р Грозев в следващия НРД биха могли да се намерят механизми, които да дадат по-голяма свобода на действията във връзка с преразпределението на средствата в болничната и в извънболничната помощ.
Председателят на БЛС коментира и обявената вчера методика, по която ще се остойностява трудът на медиците. По думите му чрез нея ще се постигнат разумни финансови параметри, които в крайна сметка ще доведат до достойно възнаграждение както в извънболничната, така и в болничната помощ. „Ножицата, която в момента е отворена между 700 - 800 лв. и 50 - 60 хил. лв., тогава ще бъде нормално свита, за да може да удовлетвори труда и достойнството на всеки един специалист, независимо дали той е неврохирург, общопрактикуващ лекар, педиатър, ендокринолог”, разясни той.
В заключение той посочи, че в здравната политика у нас трябва да залегне идеята за допълнителен стълб, както и за демонополизация на касата. В същото време от думите му става ясно, че БЛС не е за възникването на няколко каси. „Определено ще трябва да мислим за допълнителен финансов елемент в системата на здравеопазването, за да изпълним със съдържание наличието на допълнителния пакет. Това е разумно”, посочи д-р Грозев.
