Отворените модели на доставка на лекарства, които се прилагат и развиват в Европейския съюз, са пътят, по който България може да търси решения за улеснен достъп до лекарствени продукти с разрешение за употреба в Европейския съюз. Това заявиха от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) по време на семинар, „Улесняване на достъпа до лекарства - европейският начин“, който се проведе миналия уикенд в Паничище.
Според асоциацията чрез минимални промени в поднормативната база може значително да се подобри придържането към терапия по лекарско предписание.
За да се увеличи възможността за обезпечаване на потребностите от продукти по лекарско предписание, от БАРПТЛ предлагат промени в Наредба 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. С тях се дава възможност на магистър-фармацевти при отпускането на предписани лекарствени продукти, реимбурсирани от НЗОК,
да избират релевантния НЗОК-код за еднаквия продукт от първовносител
или паралелен внос според наличността в аптеката. „Кодът по НЗОК има единствено отчетна функция и не може да служи като бариера за получаване на лекарствен продукт от нуждаещия се пациент“, категоричен беше Христофор Иванов, член на Управителния съвет на БАРПТЛ.
От асоциацията настояват и за намаляване на административната тежест и оптимизиране на процедурите по получаване на цена и включване в Позитивния лекарствен списък (ПЛС). „В момента наблюдаваме процес на свръхадминистриране и непридържане към нормативните срокове и реквизити“, заяви председателят на УС на БАРПТЛ Антон Манолев и апелира за преминаване към регистрационен/уведомителен режим при утвърждаване на цена от паралелен внос, с което ще се съкрати многократно времето за достигане на лекарствения продукт до пациентите.
Боряна Маринкова, изпълнителен директор на асоциацията, очерта картината на предизвикателствата в лекарствоснабдяването в Европа и България.
22 478 случая на недостиг на лекарства са анализирани през последните 5 години
от Европейската комисия с извод, че всеки един от тях засяга едновременно едва 1,25 от страните-членки. Дори фундаментални причини като проблеми с производството имат различна тежест в отделните държави.
„Това е категорично доказателство, че недостигът е ограничен до една или няколко държави по едно и също време и е преимуществено национален проблем, катализиран от местните политики и практики“, подчерта Маринкова и допълни, че тук паралелната дистрибуция има своята полезност за пациентите и системите на здравеопазване. „Паралелната дистрибуция прави именно това – лекарствата да стигат значително по-бързо до пациентите от държави с излишък към страни с недостиг, от страни с по-ниски цени, към страни с по-високи“, допълни Христофор Иванов.
Основните причини, очертани в доклада на ЕК, които пораждат напрежение в отделните държави в лекарствоснабдяването, в най-голяма степен се дължат на производствени фактори и на неочаквано високо потребление. Ефективните мерки са базирани на солидарността, свободното движение на лекарства и съвременни модели на доставки, коментираха от БАРПТЛ. Малките страни като България в рамките на големия единен европейски пазар по-често изпитват недостиг, отколкото големите, и те са най-силно заинтересовани да прилагат отворени модели на доставка, в която участват активно търговците на едро на лекарствени продукти.
„Мит е, че износът се извършва от бедните към богатите държави
Статистиката е безпрекословна – 52% от износа в ЕС, който се превръща в паралелен внос, идва от Германия, Франция, Обединеното кралство, а сред останалите водещи държави източници са Австрия, Белгия, Дания, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция“, каза още Маринкова, позовавайки се на данни от проучване на „Достъпни лекарства Европа“.
По думите й паралелният внос на лекарства помага за по-гъвкава ценова политика на националните пазари, спестява разходи и подобрява достъпа на пациентите до лекарствени продукти с гарантирано качество в условията на европейска защита от фалшифицирани лекарства. При наличието на конкуренция ценовият натиск е само в посока понижаване на цената, а това генерира спестявания за здравните системи и пациентите.
От БАРПТЛ дадоха пример с Дания, където благодарение на паралелния внос на лекарства са спестени 99 милиона евро за 2021 година по данни на Copenhagen Economics. В Полша за 8 години пък са спестени 728 милиона евро, показват данни от 2020 г. на Делойт. Само за 2018 г. спестяванията са 128 милиона евро, от които 15,4 милиона евро са директни икономии за пациентите.
„Използването на опита на търговците на едро на лекарствени продукти в ЕС е най-ефективният начин за равен и добър достъп до терапия за малките европейски държави. Достъпът до лекарства зависи от подкрепата на либералните и отворени модели на лекарствени продукти и не би могъл да се гарантира с рестрикции и ограничителни мерки“, обясни Христофор Иванов.
Той призоваза
обществено обсъждане на отворени модели за бързи вътреобщностни доставки
от ЕС, което да бъде предложено от българските власти и на ниво ЕК като българска инициатива. „Принципът би следвало да бъде по разпореждане на здравните власти с определени срокове или за конкретни количества, необходими на пациентите. В тези случаи се организира спешна временна доставка, стъпваща на европейските разрешения на лекарствените продукти, ако те не са налични, регистрирани в България или са в недостиг у нас, но ги има в рамките на единния пазар“, обясни Иванов. Той конкретизира, че темпът на дерегистриране у нас се увеличава и за последните 2 години са заличени разрешения за употреба на 639 лекарства по данни от годишните доклади на ИАЛ за 2022 и 2021 година.
„За пациентите е важно да получат изписаните им лекарства в аптеките в България, а не да търсят всевъзможни пътища за закупуването им чужбина и ние като паневропейски търговци на едро сме готови да помогнем с предложения към институциите и експертиза“, заключи Иванов.
