Българската асоциация на специалистите по здравни грижи стартира Национална кампания „Ваксините – активният избор за по-здраво бъдеще“, информират от там.
Първото събитие от нея е провеждането на безплатен виртуален интерактивен курс за професионалисти по здравни грижи на тема „Основни принципи, новости и перспективи в развитието на ваксинотерапията“. В него са се включили 101 медицински специалисти от цялата страна.
Лекторът на курса беше проф. д-р Ирена Манолова от Катедрата по молекулярна биология, имунология и медицинска генетика към Медицинския факултет на Тракийския университет – Стара Загора.
Първата презентация проследи човешкия опит до откриването на ваксините, създаването на първите ваксини, противоречивите обществени нагласи, с които те са посрещнати. Лекторът се спря на видовете пасивен и активен имунитет, принципите и целите на имунизацията, поясняват от БАЗПГ.
Курсистите бяха запознати с дейността на пионерите във ваксинопрофилактиката – английският лекар и учен Едуард Дженър – създател на първата ваксина в света, която е била насочена срещу едрата шарка и заслужено наречен Баща на имунологията, френският химик и биолог Луи Пастьор – създател на ваксини срещу пилешка холера, антракс и бяс и водещият американски микробиолог д-р Морис Хилеман – създател на над 40 ваксини, сред които ваксини срещу морбили, паротит, варицела, хепатит А и хепатит В, хемофилус инфлуенце, стрептококова пневмония.
През 30-те на XX век човечеството вече разполага ваксини срещу дифтерия, тетанус, антракс, холера, чума, коремен тиф и туберкулоза. През 50-те и 60-те години на миналия век започват да се използват лабораторни методи за култивиране и изучаване на вирусите, което води до създаването на ваксини срещу полиомиелит, морбили, паротит и рубеола. “Никой не трябва да забравя, че ваксините са най-ефикасните и надеждни медицински продукти за всички времена за предотвратяване на заболеваемост и смъртност“, изтъкна проф. Манолова и допълни, че еволюцията на ваксините върви ръка за ръка с еволюцията на болестите.
Тя се спря на преките и косвените ефекти на ваксинацията. Най-важните сред тях са, че имунизацията срещу определено заболяване предотвратява заразяване или при евентуално заразяване болестта протича с по-малка тежест.
Освен това много ваксини, повишавайки имунитета, косвено предпазват и от други заболявания.
Лекторът представи анализи. които показват нагледно намаляването, а в някои случаи и пълното предотвратяване на заболеваемостта, вследствие на ваксинацията. Така например, благодарение на масовата имунизация срещу дифтерия, която стартира в България през 1951 г., е регистрирано изчезване на заболяването през 1995 г.
„Въведената през 1988 г. масова ваксинация срещу рубеола доведе до рязък спад на заболеваемостта. Тази ваксина осигурява почти 100% защита и ако всички подлежащи на нея се имунизират, ще бъдат надеждно защитени и разпространението на тази болест ще стане невъзможно“, изтъкна проф. Манолова.
Тя се спря и на масовата имунизация срещу морбили въведена у нас през 1969 г. Заради пропуски във ваксинацията сред определени групи от населението, през 2009-2010 г. у нас от морбили се разболяват 24 000 души, предимно деца, като 24 от тях умират.
„За да не се случват такива епидемии, трябва да се достигне 95% имунизационното покритие срещу морбили“, изтъкна проф. Манолова.
Тя подчерта, че благодарение на масовите ваксинации в световен мащаб е изкоренена изключително опасната болест едра шарка. Човечеството е на път да се справи и с ликвидирането на полиомиелита – дивият полиовирус е унищожен на всички континенти, с изключение на някои страни в Азия, в които прилагането на ваксината среща затруднение по религиозни причини.
„Създаването на колективен имунитет е изключително важно, защото ограничава разпространението на заразите и предпазва от заболяване рискови групи като пациенти на имуносупресивна терапия, малки деца, хронично болни с противопоказания за имунизация, както и хора, които са скептични към здравните ползи от ваксините“, отбеляза проф. Ирена Манолова . Тя припомни, че съвременните учени смятат, че постигането на минимум 70% колективен имунитет ще ограничи разпространението на COVID-19 и възможностите на вируса да създава нови, по-опасни варианти и щамове.
Проф. Манолова се спря на принципите на ваксинацията за генериране на имунна памет. Курсистите бяха запознати със структурата, преките и косвените функции на антителата като защитници срещу антигените.
Лекторът отдели специално внимание на разработването на надеждни ваксини и различните видове ваксини, според механизмите на тяхното действие. Беше представен и Имунизационният календар на България.
