„Покачването на бюджета на НЗОК и по принцип на здравното осигуряване е естествен процес, поради факта, че се покачва средната продължителност на живота, хората биват лекувани по-добре, съответно живеят по-дълго и съответно имат нужда от по-дългосрочни грижи. И това са факторите, които водят и частично до увеличаването. Въпросът е как се изразходват парите по-скоро. Трябва да има баланс между болнична и доболнична помощ.“ Това каза здравният икономист от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков в интервю пред „Фокус“.
Той подчертава, че направено в САЩ изследване показва, че за всеки долар, инвестиран в превенция и доболнична помощ, се спестяват около 10 долара в болничната помощ. Т.е. всяко едно заболяване, хванато в ранен стадий и превантирано, е печалба както за системата, така и за самия гражданин, понеже не се налага на по-късен етап да плащат много повече за болничното лечение.
„Другият фактор, който трябва да погледнем тук, е, че болниците в България са около 360 на брой. Около 2/3 от тях са държавни и общински. Сред общинските, поне половината, са както в лошо инфраструктурно състояние, така и в лошо състояние за предлагане на добра медицинска помощ, поне според стандартите за добра медицинска практика. Т.е.
те биват продължително и изкуствено субсидирани, само за да съществуват като социални заведения
за нуждите на местната община. Така тя може да аргументира съществуването на даден болничен мастодонт на нейната територия за пред гражданите, когато дойдат избори. Но за нито едно от тези болнични заведения реално не може да бъде казано, че предлага добра медицинска помощ и когато се случва да бъде лекуван пациент там, той е долекуван в другите болнични заведения, които са в по-големите областни центрове“, каза Шарков.
По думите му има три възможности за излизане от ситуацията - приватизация, консолидация, тоест да бъде слято с друго болнично заведение на територията, и ликвидация и превръщане на болницата в медицински център. „Не е нужно на всяка крачка да има болнично заведение. Нужно е да има добра инфраструктура за това да бъде пренесен човек от точка А до точка Б, когато става въпрос за отдалечение. Има нужда и от добра инфраструктура чисто като медицински центрове за това той да бъде лекуван амбулаторно, без да се налага да ляга в болница за повече от един ден“, каза още икономистът.
Той припомни, че увеличението на заплатите във всяка една от тези болници, като се изключат Центровете за спешна медицинска помощ, зависи от притока на пациенти в даденото лечебно заведение.
„Хората обикновено се залъгват покрай избори.
Хората са възприели, че трябва задължително да има болница,
защото навремето по време на социализма са се настроили навсякъде болници, а в момента картинката е съвсем различна. Ако допреди 30 години населението в Монтана е било да кажем 140 000, то в момента е 70 000 човека, а има болнична инфраструктура за 140 000. Това какво ни казва? Че няма нужда от половината инфраструктура там. Тоест това е. И към момента общоприетото и това, което е традиционно възприето от народа, е, че държавните и общинските болници трябва да се укрепват, защото трябва да има местна болница. И като дойде политикът и каже, че няма проблеми и, че когато го изберат за кмет или общински съветник, ще укрепим болницата, а тя е реално фалирала. Но общо взето се поддържа единствено и само заради политически цели. И те не са заведения за болнична помощ – те се превръщат в заведения за социално подпомагане, където има лежащо болни, в изключително лошо състояние“, каза още Шарков.
Здравният икономист коментира и демонополизацията на НЗОК, която според него трябва да се състои, но е важно как ще бъда направена. „Предложението за пълна монополизация и съответно Касата изведнъж да стане конкурент с 8 или 9 други каси и по този начин да се бори за пациенти е погрешният подход. По-правилният подход би бил от тези 8 %, които ние плащаме за здравна вноска,
2 от тях да са резерв за пренасочване към частни застрахователни фондове
Тези 2 %, поетапно да се отпуснат пари към частни фондове, които да оперират с тях и процесът на демонополизация да се случи година за година. Тоест да бъде заложено в закона всяка година да се повишава процентът към частните застрахователи за сметка на държавния. Но в държавния фонд винаги трябва да остане даден процент като спасителна мрежа“, каза той.
„Оставането на НЗОК е ключово за поддържане на социалните функции на държавата, която е поела отговорността да се грижи за тези 9 групи хора, сред които са децата и пенсионерите. Точно така трябва да се случи демонополизацията – като в Касата в крайна сметка да остане, който желае, да остане един основен пакет от дейности и съответно допълнителният пакет от дейности да бъде предлаган от здравни застрахователи, от здравни осигурители“, допълни Аркади Шарков.
В столицата на Швеция Стокхолм болниците са цифром и словом 4.Във всеки регион има не повече от 3 Швеция се управлява от социалисти.Не че всичко е идеално,но работи.Ако тук бяха българските соцкапиталисти,отдавна да има вериги от частни кардиологии например.
"Болниците в България са около 360 на брой. Около 2/3 от тях са държавни и общински". На дата 10.11.1989 г., болниците в НРБ са точно 186 на брой. В момента са реално повече от 400. Например в София има "една" болница СИТИ клиник с две бази на Околовръстно шосе и на Цариградско шосе.
Далече си от истината, мой човек! Болниците на практика са не повече от 330 (триста и тридесет).
Подкрепям изказването на д-р Димитров. Трябва така да се направи,че почти всички малки болници в провинцията да се запазят. Промяна в стандартите така ,че те да могат да извършват всички дейности за една малка болница.Лекарите в тези болници да определят кое е лъжица за тяхната уста и само тежките заболявания и големите оперативни вмешателства да се изпращат в болници второ и трето ниво на компетентност. Всичко това ще доведе до: -ежедневна болнична помощ по близо до населението -добра консултативна помощ за ФСМП -редуциране на пациентопотока за големите болници-където малките диагнози се превръщат в големи и се източва НЗОК -Драстично самозакриване на болници с второ и трето ниво на компетентност ,поради недостиг на пациенти с диагнози за тези нива. -по-малко разходи на НЗОК -повишаване цените на медицинските услуги -и т. н. и т. н -в крайна сметка по-добро здравеопазване
Хм кой коронова за експерт този пишман икономист от селската пивница, моля ви се. Утре някоя Тиква ще вземе да го сложи за министър , а той е просто младия Киро Ментата като му четем анализите Защо не коментира паянтовата семашковска здравна система и пороците ,които носи това комунистическо недоразумение основано на дефицит и равенство в мизерията. Алооо здравната система на тази кочина е изначално сбъркана още след 1944г и не ми представяйте проекти основани на нагаждане към тази идиотщина само и само за да се запази безплатното ползване на доктора докато е жив и бруленето му ежедневно от пролетарския мародер тръгнал да ползва неща , които никога не е платил и на 2 %.
На оружие братя!!!
Бъбривите мъже са по-досасдни от жените, които говорят много и без мярка. Визирам господина, чието компетентно изказване ни предлагате по-горе.
Този експерт доста закони не е чел.Няма си и представа за провитцията и живота на хората там.Да му напомня само,че след 2010-2011г.точно чрез мед-сандарти,нива на компетентности много други изисквания беше орязана дейността на по-малките болници.Лекарите останаха същите,просто административно някой им отне правото да си прилагат знанията.Това е дискриминация !Скоро ще бъде атакувана и в съдът.И как сега да имаш повече кл.пътеки ,за да не работиш щеш не щеш само по 3-4 в отделения с първо ниво на компетентност.Уважаеми Шарков-отговори ми на следният въпрос:Защо там където плаща НЗОК непрекълнато в годините растат изискванията за сертификати,специалности,апаратури и пр. ипр.А там където плаща Държавата визирам спешната помощ не се изисква мед.специалност.Дори в момента заплащането неа лекари с и без специалност е изравнено на много места.И още един лесен вэпрос:Знае ли какъв процент от работещите в спешна памощ имат призната специалност по спешна медицина?Да спра до тук.За мен г-н Шарков трябва по-добре да се подготве ,защото прави грешни анализи и предложения.
В тези градове населението може и да се е увеличило,но и болниците са се увеличили и то непропорционално повече.Напр.в София има около 80-90 болници,но населението не се увеличило 80-90 пъти.
https://blitz.bg/layfstayl/tragediya-lekarska-greshka-ostavi-irina-papazova-otnovo-vdovitsa_news706948.html --> Поредната журналистическа помия срещу Лекарите, и то от кой точно? Блиц.RU - лизачите на мутрите и кадесарските доносници! Четете и си правете изводите КОЙ е поръчителят на гнусната кампания, течаща през последните години срещу цялото съсловие!
Лобист с елементарни представи за това което говори. Здравеопазването е 100% политика-пише го в конституцията. Икономиката на здравеопазването трябва да следва и осигурява тази политика а не обратното.
"Сред общинските, поне половината, са както в лошо инфраструктурно състояние, така и в лошо състояние за предлагане на добра медицинска помощ, поне според стандартите за добра медицинска практика." Ако бяха само общинските. Отворете си очите и вижте и някои от областните болници. Къде са тия стандарти, че нещо ми се губят повечето от тях.
"Ако допреди 30 години населението в Монтана е било да кажем 140 000, то в момента е 70 000 човека, а има болнична инфраструктура за 140 000."-Може ли тоз експерт да направи същата бакалска сметка с броя на болниците и населението в София, Пловдив, Варна,например
Касата едва ли има капацитета да предлага основния пакет дейности , защото към момента се справя ужасно . А основния пакет е жизнено важен и не трябва да се подценява .
То НЗОК ако не може да предлага основен пакет сигурно трябва да се осигуряваме в някаква КАСА от Саудитска арабия бре !
да
Правилно!