Анна Гутева: Трябва добро заплащане, за да няма недостиг на сестри

Медицинска сестра Анна Гутева е завършила образованието си през 2002 г. в Медицински колеж - Велико Търново. През 2018 г. е завършила и специалност „Управление на здравни грижи“ в МУ-Плевен. От 2011 г. работи в Отделението по нефрологи я хемодиализа при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново.

Днес разговаряме с нея за трудностите, пред които са изправени медицинските сестри във всекидневната си работа и за нуждата от промени, с които да се преодолее недостигът на тези медицински специалисти в здравеопазването.  

Госпожо Гутева, вече 12 години сте сестра в хемодиализен център, с какво Ви привлече работата в такава трудна и много специфична структура?

Хемодиализният център е първото ми и единствено работно място досега от 2011 г., тъй като до преди това съм живяла в чужбина.

Когато кандидатствах за работа, имаше едно свободно място за медицинска сестра и то беше в диализата.

Започнах в диализния център, без да имам никаква представа за естеството на работата, и искам да благодаря на сестра Красимира Доксева и сестра Снежана Янкова, които в продължение на една година ме обучаваха.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение днес, след като вече познавате до детайли нуждите на тези пациенти?

Най-голямото удовлетворение за мен е благодарността на хората за грижите, които полагаме за тях. На практика тези пациенти не могат да бъдат излекувани и ние се стремим да полагаме максимални грижи за тях по време на диализната сесия.

С какви трудности се сблъскват най-често тези хора и близките им?

Най-честите трудности, с които се сблъскват тези пациенти, са това, че повечето от тях са трудно подвижни и придвижването им от дома до диализния център е много трудно както за тях, така и за близките им. Често има недостиг на инвалидни колички, те трябва да водят борба с различни диети и още ред ограничения, които е трудно да се спазват.

Има ли проблеми от организационен характер, които биха могли да се решат, за да имат тези хора по-добро медицинско обслужване и грижи?

Проблемите от организационен характер основно са в това, че болните не са достатъчно добре информирани за заболяването си и усложненията, до които води.

Трябва да се повиши информираността на пациентите с цел по-доброто им адаптиране към обществото.

Недостигът на персонал също е голям проблем, много често една сестра обслужва по 13-14 пациенти сама на смяна.

Диализата се прилага не само при хората, които страдат от бъбречна недостатъчност, тя е и метод за лечение на много други заболявания – на пациенти с тежки интоксикации например, така че проблемът с недостига на персонал остава на първо място.

Има ли интерес сред сестрите към работа в хемодиализни отделения и клиники?

Интерес на сестрите има към частните диализни центрове, поради по-добрите условия на труд и по-доброто заплащане. В нашия център за последните 5 години бяха назначени няколко сестри, които се отказаха и напуснаха.

Като цяло какво според Вас трябва да се промени, за да се повиши интересът към сестринската професия и да бъде преодолян недостигът за медицински сестри в нашите лечебни заведения?

Това, което трябва да се промени, е да се осигури достойно заплащане за положения труд. Само така могат да се мотивират медицински сестри да остават да работят в нашите лечебни заведения.