Анета Драганова: В пандемията се скъса връзката пациент – лекар

Анета Драганова е председател на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания (АПАЗ/APAD). Тази организация е приемник на АПРА – Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит, като вече защитава интересите на по-широка група пациенти – страдащи от анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев), ревматоиден артрит, псориатичен артрит, псориазис и др. Разговаряме с Анета Драганова за целите на социологическо проучване сред пациенти и лекари, поръчано от АПАЗ.

Г-жо Драганова, каква информация искате да съберете чрез инициираното от АПАЗ социологическо проучване?

В социологическото изследване ще се анкетират пациенти с анкилозиращ спондилит, ревматоиден артрит, псориатичен артрит и псориазис, както и лекари ревматолози. Искаме да разберем каква е причината за загубената връзка между лекари и пациенти. През 2017 г. правихме подобно проучване. Тогава търсехме какво ограничава достъпа до лечение и причините за забавянето на диагнозите. В настоящото изследване също искаме да разберем до каква степен нашите пациенти имат достъп до лечение и какви са причините да не посещават своите лекари? В предишнато проучване като основни причини хората посочваха невъзможността да пътуват от град в град за хоспитализация и за получаването на протоколи за терапия. Затруднява ги необходимостта да си пускат болничен, ако работят, а други живеят само на социалната си пенсия и нямат достатъчно средства да пътуват в друг град.

Сега основният проблем, който започнахме да наблюдаваме силно изразен по време на пандемията, е загубената връзка пациент - лекар.  Имахме непрекъснато обаждания от пациенти, които не знаеха как да се свържат със своите лекари, и поради тази причина не се бяха лекували адекватно. Много от тях получиха обострания на заболяванията си.

С какво може да помогне социологическото проучване?

Когато причините за загубата на връзка между лекари и пациенти се докажат чрез социологически методи, ще имаме правото официално да поискаме от институциите да променят достъпа. Това означава пациентите да бъдат проследявани от лекари в своя регион, в доболничната помощ. В момента голям процент от пациентите се проследяват в болничната помощ, защото такива са определените от Здравната каса правила. В пандемия като настоящата, когато болниците бяха затворени за планов прием, а само за спешен, нашите пациенти нямаха достъп до медицинска помощ.

Ще направим също съпоставка между отговорите на пациенти и лекари на едни и същи въпроси, за да разберем къде точно се къса връзката между тях и по какви причини.

Как може след това пациентската организация да съдейства за подобряване достъпа до лечение и възвръщане връзката пациент - лекар?

Освен с настояване пред здравните институции да променят голяма част от регламентите си за посещаването на лекар, ние като пациентска организация можем също да помогнем на хората, като им даваме надеждна информация и ги насочваме към специалисти. Защото не всичко е свързано с административни изисквания. АПАЗ има изградена интернет платформа „Университет за пациенти“, в която предоставяме информация за заболяванията, написана от лекари. Същевременно пациентите може да се свързват с нас чрез телефонна връзка, чрез нашата фейсбук страница АПАЗ и на лични съобщения през месинджър, както и на сайта на Асоциацията - https://apad.bg .   

Какво успяхте да промените към по-добро за пациентите след първото социологическо проучване 2017 г.?

 Дотогава в страната имаше само три експертни лекарски комисии, които издаваха протоколи за терапия на ревматоидни заболявания. След изследването успяхме да издействаме да се създадат още три такива комисии. Постигнахме и протокол 1С – терапията да се одобрява не от Националната здравноосигурителна каса, а от Районната здравна каса.

Сега има ли нужда от още комисии?

Сега идеята е нашите пациенти да не посещават експертни лекарски комисии, а да получават терапия на ниво доболнична помощ в съответното населено място. Това означава да си ги лекуват техните ревматолози, те да им пишат и издават протоколите 1D, те да им пишат процедурите.