Не линейките са проблем, проблемът са екипите в Спешна помощ. Това каза зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
Той съобщи, че откакто е в Министерството, вече четвърти месец, там са постъпили много малко сигнали, касаещи организацията на Спешната помощ в ЦСМП. „Сигналите, които постъпват, касаят най-вече забавянето на линейките. От МЗ направихме анализ на дейността на Спешната помощ. Данните сочат също, че при повикванията колите са пристигали средно за 8 минути от времето на повикването, което отговаря на стандартите. Трябва да се наблегне на набавянето на необходимия брой екипи, за да няма забавяния“, каза още д-р Грибнев.
Основното, което е правено през последните 10 години, е да се увеличат с малко парите, с идеята, но това само е отлагало решаването на проблемите. Сега е време за качествена реформа, не само за финансиране, но и за увеличаване на екипите чрез обучени парамедици“, заяви председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев.
„През последните две години ситуацията е изкривена заради пандемията. Екипите бяха подложени на неимоверен натиск и напрежение. Те бяха на първа линия постоянно. Но те се справиха въпреки всичко. Пандемията беше тест за това къде нещата се пропукват, къде са слабостите и грешките. И това е, че все още няма връзка в реално време между екипите на Спешна помощ и лечебните заведения, за да се знае къде има свободни легла. Това бави колегите. Триажът е една работеща мярка“, каза спешният медик д-р Десислава Кателиева.
„Ние сме вече уморени от реформи. Иска ни се да има приемственост. Защото нормативната база я имаме и просто трябва да се работи по нея. Големият проблем в Спешната помощ е кадровия дефицит. Трябва да се направят някои нормативни промени, за да може да се задържи интересът на лекарите, сестрите и парамедиците към Спешната помощ“, допълни д-р Кателиева.
По отношение на резултатите от проверките на МЗ д-р Грибнев заяви, че от проверените центрове най-често се установяват проблеми с неправилното провеждане на телекомуникационния триаж - тоест това е първичното обаждане по телефона, когато диспечерът трябва да разпредели сигнала. „Следващият проблем е изпълнението на медицински триаж и ретриаж. И след това установихме пропуски и при постъпването на пациента в спешното отделение. Предстои и нова мащабна проверка от страна на ИАМН и НЦОЗА относно повикванията, чиято цел е да се анализира цялостно ситуацията. До месец ще приключи обработката на част от 400-те хиляди повиквания към спешната помощ за последните година – две“, допълни той.
„Статистическите обработки на повикванията от миналата година сочат, че линейките са викани за оказване на спешна помощ еднакво често за най-тежките случаи и за случаи, които изобщо не попадат в графата „спешност“. Така че ще се окаже, че Спешна помощ е натоварена с не толкова спешни случаи“, каза още зам.-министърът.
С интерес чакаме анализа.Може да откриете и топлата вода.От много време се знае,че действително спешните състояния отнесени към всички потърсили мед.помощ са 5-8%.Помислете за неотложна помощ!
тия дето не знаят какво точно работят така и не разбраха че т.н триаж е ВИСОКО специализирана дейност на изграден с години специалист с огромна отговорност, а не дейност за лелка или 23 г пикла по телефона.....или не регистратурата
Оплаквания с код зелено: Минимална спешност-стабилен пациент, обслужване до 120 мин., нямат място в Спешната помощ!Въвеждане на санкции при повиквания с код зелено!
Проблемът се решава много лесно. Който вика спешната за сополи- плаща 100 лв. Агресорите глоба 5000 лв. Айде да видим къде е политическата воля за промяна.
Точно така е в културния свят
Пълни глупости писани и говорени от хора далеч от спешността !