НЗОК решава съдбата на десет болници до края на месеца

Десет болници са заплашени от закриване, преобразуване или приватизиране, ако НЗОК не им позволи да наемат допълнително специалисти на 4-часов работен ден. Това става ясно от стенограмата от заседанието на Надзорния съвет, проведено на 17 октомври.

Чрез директорите на РЗОК МБАЛ Ардино, МБАЛ „Проф. д-р Константин Чилов“-Мадан, МБАЛ – Девин, МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” – Кърджали, МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Ловеч, МБАЛ „Проф. Димитър Ранев“ – Пещера, МБАЛ „Живот +“ – Крумовград, МБАЛ – Харманли, МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ – Севлиево и МБАЛ „Проф. д-р Асен Шопов“ – Златоград молят за изключение, което е свързано с броя на медицинските специалисти – анестезиолози и неонатолози.

„Ако не се разреши на тези лечебни заведения да наемат допълнително специалисти и тези здравни лечебни заведения затворят, това означава, че всички тези случаи, които са преминали през тях, а те са от порядъка на над 20-30 000 преминали пациенти,

няма да има къде да провеждат лечението си

Има две областни болници, а по-голямата част от тези лечебни заведения са в така наречените труднодостъпни и отдалечени места. Т.е., това са лечебни заведения, които имат и по-различни функции“, казва управителят на Здравната каса Станимир Михайлов.

Според представителя на КТ Подкрепа Теодор Василев обаче тази молба не трябва да бъде изпълнена без подробен анализ. „За да се изпълнят определените условия, лечебните заведения сключват договори за по 4 часа с различни специалисти от различните краища на България. Никой не си е дал сметка, освен формалното изпълнение, че имаш договор със съответно медицинско лице, което отговаря на тази специалност, дали тази дейност, която ще бъде извършена, е възможно осъществима, ще даде ли качество и гаранция на хората, които се лекуват в тези лечебни заведения“, казва той.

Василев дави примери с болницата в Мадан, която е сключила договор с лекар, който е на основен трудов договор в Ямбол, болницата в Девин пък е сключила договор с лекар от Пловдив, а болницата в гр. Кърджали е сключила договор с лекар от Стара Загора. „Болницата в Харманли изцяло ще разчита на външни специалисти на по 4 часа и с това ще се гарантира нейната медицинска адекватност. Как тези лекари, без нито един местен лекар по специалността, как ще осъществят нужното качество и изпълнение на своите задължения?

Тези лечебни заведения и до този момент са били по линията на изключенията,

т.е. нищо не се е променило спрямо предишния рамков договор, въпреки че са минали няколко години, когато пак по линия на изключенията сме дали своето съгласие. И защо тези неща, като изисквания по тези клинични пътеки, като се знае проблема с анестезиолозите, не са коригирани изискванията по пътеки в НРД? Защо трябва Надзорният съвет да се намесва и да взима такива решения за всеки отделен рамков договор? Това вече не се касае за изключение, а се касае за практика“, казва той.

Василев получава подкрепа и от представителя на пациентските организации адв. Пламен Таушанов, който подчертава, че тези лечебни заведения отдавна имат проблеми. „Когато болницата в  Девин имаше 2 млн. лв. дългове, се прецени, че подобна болница на 30-40 км от Смолян не е необходима. Може да е медицински център, може да има спешен център, няма нужда да има 100 легла, но се продължава желанието през анестезиологията да се търсят ресурси, за да може да се осъществява някаква дейност. Тя не може да се осъществява практически дейност по този начин с гостуващи от 100, 200 и повече километра специалисти. След като няма необходимите специалисти, не следва да се подкрепя подобно немотивирано предложение, а същевременно не съм съгласен с колегата обаче, че трябва да се снижават критериите, за да може да се изпълнява дадено ниво на компетентност“, казва той.

Представителят на Българската търговско-промишлена палата Тодор Воденичаров, макар да е съгласен с казаното, заявява, че Надзорният съвет не може да поеме отговорността тези болници да бъдат затворени с един административен акт.

„Аз не мисля, че това трябва да е решение на Надзорния съвет, в смисъл трябва ние да решим съдбата на дадено лечебно заведение. Това трябва да бъде част от един анализ на картата на лечебните заведения, които съществуват, кои имат възможност да съществуват и кои не. Това трябва да се направи, според мен, в работна група от МЗ заедно с НЗОК, но на съвсем друго ниво на очертаване на подобен тип анализ, който да е базиран на това доколко има човешки ресурси, доколко има потребност от тези лечебни заведения,

за да се направи обосновано предложение някои от тях да се преобразуват в медицински центрове, други да се  приватизират

Това го е казал министърът за публично-частно партньорство. Защото по подобен начин това е форма на оцеляване“, казва председателят на Надзорния съвет доц. Михаил Околийски.

Според представителя на БСК проф. Григор Димитров проблемът е, че тази практика съществува от години. „Ако бяха взели мерки, да привлекат специализанти, да има хора, които да ги обучат, този проблем нямаше да стои. Ние по същество какво правим? Отлагаме един назрял проблем отново. Създаваме работна група. Тя ще направи анализ, но проблемът си стои. Аз подкрепям това, което каза доц. Околийски, но бих искал в тази тема да бъде въвлечен и Българският лекарски съюз, и заедно да разгледаме какво е положението. Защото не е изключено след две заседания да имаме отново предложения за взимане на подобни мерки. Ние какво правим, Надзорният съвет? Ние поемаме отговорността за качеството на дейността в тези лечебни заведения. Много голяма отговорност“, категоричен е той.

По време на заседанието става ясно, че десетте лечебни заведения ще продължат да работят до постановяване на отказ.

„Нека да отложим решението, но нека да гледаме болница по болница. Ако трябва да извикаме в София шефовете на болници и РЗОК, управителят да проведе разговори с тях с всички възможности, които имат при тях, болницата да не бъде закрита, включително и това, което се предлага. И на следващото заседание да имаме за всяка болница точно виждане, разчети и тогава да вземем решение“, предлага проф. Димитров.

На финала на обсъждането Надзорният съвет взима решение да се отложи гласуването по тази точка, като същевременно се възложи да се направи анализ и разговори с директорите на РЗОК и лечебните заведения в срок от 10 календарни дни.

Стенограмата от заседанието може да видите тук.