Проф. Чернинкова: Мозъчните тумори често дебютират с двойно виждане

Проф. Силвия Чернинкова е специалист по неврология и по офталмология, завеждащ Отделението за диагностика и лечение на невродегенеративни и имуновъзпалителни заболявания на периферната нервна система и епилепсия в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ "Александровска". Тя беше лектор в Академия Офталмология, организирана от Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика, Българското дружество по ретинология и Българското глаукомно дружество с подкрепата на Българския лекарски съюз. Пред Zdrave.net тя разказа за терапията при пациентите с двойно виждане, както и за очните заболявания в резултат от COVID.

Проф. Чернинкова, какви са възможностите за лечение на двойно виждане вследствие на инсулт или травми?

Диплопията или двойното виждане безспорно може да съпътства инсулт, когато са засегнати очедвигателни ядра, нерви, интерневрони, корови или подкорови центрове. По правило то съвпада с острата фаза на инсулта. Не само инсулта обаче може да бъде причина, а и много други заболявания. Например възпалителни заболявания на централната нервна система -менингити и енцефалити, множествената склероза, която да споменах по време на лекцията, тумори, травми и болести на мозъка, тумори. Много често туморите дори дебютират с двойно виждане като при пациент с много голям тумор, чийто единствен симптом беше двойното виждане.

Може ли да бъде лекувана обаче, когато е минало време от инсулта или травмата?

Зависи от генезата на диплопията. Много случаи остават резистентни. Тогава се опитва призматична корекция със специални очила, наречени призми, ако може да се постигне такава корекция. В някои случаи с тежки парези и травматични страбизми се прилага оперативна намеса. Винаги обаче се изчаква да се излекуват консервативно пациентите. Някой път и дори след месеци може да има добър ефект. Аз даже си спомням един болен – млад мъж, който след пътно транспортно произшествие, беше получил тежка очедвигателна лезия. Даже със страбизъм на едното око. Мислех, че никога няма да се оправи, но започнах да го лекувам като мислих, че нали все пак трябва да опитам, пък ако не стане може да опитаме с призми или хирургия. Той дойде един-два пъти контролно, след което изчезна от хоризонта. И чак една година по-късно се появи в кабинета с напълно с напълно възстановена подвижност, без никакви страбизми. Двойното виждане обаче продължаваше с месеци, така че по някой път имаме изненадващо добър резултат, който не сме очаквали.

Срещали ли сте го в практиката си в резултат от COVID?

По време на пандемията имах пациенти, които по-интензивно са прекарали COVID, имах няколко случая с краниални невропатии, краниално засягане на черепномозъчни нерви, между които и очедвигателни нерва. Получили са го по време на боледуването си или непосредствено след инфекцията са го получили. Всичките ми пациенти, които лекувах тогава симптоматично, всъщност напълно преодоляха състоянието.

Имах обаче и пациенти не само със засягане на очедвигателни нерви, но и на зрителния нерв. Дори имах един пациент, който изкара много тежък COVID, лежа в реанимация, който беше със засягане на зрителните нерви на двете очи и беше с практическа слепота. При него остана трайно оптичната атрофия. Други пациенти пък също с оптичен неврит в резултат от коронавирусната инфекция, напълно се възстановиха. Много е разнопосочно, няма правила.

Кои са най-честите усложнения, които сте наблюдавали по време на COVID?

Най-много случаи имахме със синдром на мозъчна мъгла, краниални невропатии. При някои пациенти имаше полирадикулоневрит - невропатия тип Гилен-Баре. Имах една пациентка, която няма да забравя, млада жена на 30-40 години, което твърдеше, че всичко е започна да забравя, че е много зле. Тя горе-долу се справи с тестовете.Не ги направи блестящо, но не беше и тежка картината. Все пак по-голяма част от тези пациенти се възстановяват в рамките на няколко месеца обикновено и минават нещата. Има обаче и много тежки случаи – с енцефалити, с инсулти, описани в литературата.