Доц. Нина Янчева: Надявам се ХИВ ваксината на Moderna да се окаже ефективна, но оставам с лек скептицизъм

Доц. д-р Нина Янчева – Петрова завършва медицина в Медицински университет - София с отличие през 1992 г. Непосредствено след дипломирането си до м.януари 2000 г. работи като лекар-изследовател в Институт по експериментална морфология и антропология на БАН.

След спечелен конкурс, през януари 2000 г.започва работа в Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина на МУ-София, където последователно става старши и главен асистент. През .ноември 2003 г. придобива специалност по мдицинска паразитология, а през декември 2009 г. придобива втора специалност по инфекциозни болести.

През юли 2015 г., д-р Янчева защитава успешно дисертационен труд на тема „Усложнения на антиретровирусната терапия при ХИВ позитивни пациенти”. През .юни 2020 г. се хабилитира като доцент по инфекциозни болести към същата катедра. От края на ноември 2020 г. е ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицинапри МУ-София.

 От 2008 г. д-р Янчева е лекар в Отделението за придобита имунна недостатъчност на СБАЛИПБ“Проф.Ив.Киров“, като от януари 2017 г. е началник на същото отделение. Научната дейност на доц. Янчева включва над 100 публикации в български и чуждестранни списания, участие в 7 учебника и над 110 участия в национални и международни конгреси и конференции. Има проведени обучения в областта на ХИВ/СПИН във Франция, Беларус, Хърватска, Германия,Италия и др.

 През 2019 г. доц.Нина Янчевае отличена от Националната пациентска организация с наградата „Лекар с грижа в лечението на пациенти с ХИВ“ на Националните награди MEDICAL AWARDS.

Доц. Янчева, коя е причината толкова дълги години след откриването на ХИВ вируса, усилията на учените да не постигат резултат по отношение създаването на ваксина?

На пресконференция през 1984 г., когато за първи път учените обявяват човешкия имуннодефицитен вирус (ХИВ) като причина за СПИН, тогавашният министър на здравеопазването на САЩ Маргарет Хеклер прогнозира, че до две години ще бъде разработена ваксина. Вече 38 години такава ваксина няма. Най-общо казано, причините са две: едната е голямото генетично разнообразие на ХИВ, а другата причина е способността на вируса да „избяга“ от имунната система на човека.

ХИВ мутира много бързо, защото цикъла на възпроизвеждане на вируса е бърз (малко повече от 24 часа), но и също така е склонен към чести грешки при това възпроизвеждане и се изработват мутирали копия на вируса, които се рекомбинират в нови щамове. Да се разработи ваксина, способна да унищожи над 60 доминантни щама, както и множество рекомбинантни щамове е много трудно. За да може да се направи сравнение, ще ви представя данните от едно проучване, според които световното разнообразие от генетични последователности за грипния вирус е сравнимо с разнообразието от ХИВ последователности, открити само в един ХИВ-инфектиран човек.

ХИВ е уникален и по начина, по който се „скрива“ от имунната система на човека. Специализираните бели кръвни клетки, наречени CD4 Т-клетки, започват имунния отговор срещу ХИВ като сигнализират на т.нар. клетки-убийци за мястото на инфекцията. В същото време именно тези CD4 Т-клетки са таргетните клетки на вируса, т.е. той има рецептори за тях и се свързва, и навлиза в тях. По този начин ХИВ затруднява способността на тялото да се защитава, тъй като CD4 популацията се изчерпва, което води до имунно изтощение. И не на последно място, пълното ликвидиране на ХИВ е невъзможно, поради способността на вируса да се крие от имунната защита на тялото в т.нар. вирусни депа. Скоро след инфектирането, докато част от вирусите циркулират свободно в кръвния поток, друга подгрупа от вируси (наречена провирус) се вгражда в скрити клетъчни депа (наречени латентни резервоари). Веднъж попаднал в тези депа, ХИВ е защитен от откриване. Една от най-големите пречки пред разработването на ваксина срещу ХИВ е скоростта, с която вирусът е в състояние да създаде латентни депа, за да избегне имунната система. До четири часа след инфектиране по сексуален път, вирусът преминава към лимфните възли, а при другите механизми на инфектиране това се случва за период до четири дни.

Антителата, които произвежда един ХИВ-инфектиран човек, обикновено имат много слаба неутрализираща активност срещу вируса. Освен това тези антитела са специфични за този щам, а вече споменах голямото щамово разнообразие на ХИВ. ХИВ непрекъснато мутира в инфектирания индивид, за да избегне имунните отговори. Специфичният имунен отговор на заразения човек атакува вируса, което оказва селективен натиск върху вируса и чрез естествен подбор се появява мутирал вирусен вариант, който вече не се разпознава от имунната система на индивида.

Какви очаквания се възлагат на иРНК технологията, която ще бъде използвана от Moderna за тази цел?

През миналата седмица, компанията Moderna съобщи, че са ваксинирани първите участници във фаза 1 на клинично проучване, на експериментална ваксина срещу ХИВ, която използва иРНК технология. Проучването се провежда в партньорство с нестопанската международна инициатива за ваксини срещу ХИВ (IAVI). Изследователите тестват дали ваксина, базирана на иРНК, която доставя инструкциите за ХИВ-специфични антигени, може да предизвика определени имунни отговори и производството на широко-неутрализиращи антитела. Тези антигени, известни също като имуногени, са разработени от научни екипи в IAVI и Scripps Research. Очакванията за ефективност на ваксината, се базират на резултатите от едно проучване за"доказателство на концепцията", проведено през миналата година. Изследователският екип на това проучване установява, че антигените на ХИВ предизвикват желания имунен отговор при 97% от участниците. Крайната цел на ваксината е да се стимулира развитието на В- лимфоцити, произвеждащи неутрализиращи антитела, които да са активни срещу широк спектър от щамове на ХИВ. Ваксината, която ще използва този метод, вероятно ще се прилага в множество дози, в продължение на седмици до години.

Проучването ще проследи 56 ХИВ-отрицателни възрастни участници, за да се оцени както безопасността, така и ефикасността на ваксината. Четиридесет и осем от доброволците ще получат поне една доза от първичната ваксина, 32 от които също ще получат бустер. Осем души ще получат само бустерната ваксина. Изследователите ще проследят участниците в продължение на 6 месеца след последната им доза, за да изследват имунните им отговори и да се оцени безопасността на ваксината.

Има ли и други екипи, които работят в тази посока по други технологии? Какви са техните шансове, според Вас?

Досега има 5 мащабни проучвания за ефикасност на ваксини срещу ХИВ, които са били във фаза 3. Първите 3 от тях се провалят, като не показват, както защита срещу заразяване с ХИВ, така и по-нисък вирусен товар при участниците, които са се заразили с ХИВ по време на проучването. Даже в третото от тези проучвания (проучването STEP), се установява по-висока честота на инфекция при лица, които са били ваксинирани. Четвъртото проучване, което е тайландско проучване, първоначално съобщава за минимална степен на успешна защита срещу заразяване с ХИВ сред ваксинираните индивиди. Въпреки това, в последващ статистически анализ се вижда, че има по-малко от 78% шанс за ефективна защита от инфектиране с ХИВ. Петото проучване е спряно рано, тъй като не е установена защита от инфектиране, както и по-нисък вирусен товар при инфектираните.

Проучванията за ефективна ваксина срещу ХИВ продължават, като се използват различни подходи. Например, един от подходите, който изследователите прилагат на животински модели в няколко лаборатории, е като използват херпес вируси като вектори за доставяне на протеини на ХИВ. Човек веднъж заразен с херпесен вирус, остава такъв за цял живот. Успехът на този подход ще зависи от това как получения имунен отговор, ще покрие огромното разнообразие от щамове на ХИВ, циркулиращи в популацията.

  Друг подход е да се търси защитен имунитет по различен начин. Въпреки че огромното мнозинство от заразените с ХИВ хора произвеждат антитела със слаба, щамово-специфична неутрализираща активност, при някои ХИВ-инфектирани се установяват антитела с мощна неутрализираща активност срещу множество щамове на ХИВ. Използва се вирусен вектор, който е адено-асоцииран вирус, като векторът се прилага в мускулите. Впоследствие мускулните клетки започват непрекъснато да произвеждат мощни широко-неутрализиращи антитела. Скорошни проучвания при маймуни, показаха данни от подобни опити за непрекъснато производство на широко-неутрализиращи антитела в продължение на шест години и половина.

  По-скорошните проучвания за ваксини срещу ХИВ се фокусират върху разработването на такива, които да могат да доведат до производство на широко-неутрализиращи антитела, насочени към части от повърхността на вируса, които са еднакви в много щамове. Това е подходът, използван от учените от IAVI и Scripps. Предизвикателството се състои в намирането на най-добрите антигени (имуногени), които да стимулират узряването на В клетките, така че те да произвеждат тези широко-неутрализиращи антитела. Технологията на Moderna може да помогне за ускоряване на този процес, тъй като голяма част от работата по проектирането на ваксината може да се извърши на компютър. Това е в основата на бързото проектиране на кандидат-ваксините срещу COVID-19 в рамките на дни, след като китайските учени предоставиха генетичната последователност на SARS-CoV-2.

Каква е Вашата обобщена прогноза - кога светът ще може да разчита на ваксина срещу ХИВ?

Изработването на ефективна ваксина срещу ХИВ е висока „летва“, поради необходимостта да се предотврати заразяване с вируса през целия живот на човека и наличието на множество разнообразни вирусни щамове. Има ефективни лекарства за ХИВ, които могат да намалят репликацията на вируса в тялото, но те не елиминират вируса напълно. Тези лекарства помагат хората, живеещи с ХИВ да имат дълъг и здравословен живот и да намалят риска от предаване на вируса на други хора до нула.

Надявам се ваксината на Moderna да покажe такава висока ефективност, както и в предварителното проучване, но все още оставам с лек скептицизъм, с оглед способността на ХИВ да избягва имунните реакции на тялото, дори тези, стимулирани от ваксини.