Адв. Мария Шаркова: Лекарите са втората жертва на нежелани събития в лечебните заведения

Както вече Zdrave.net съобщи, вчера в столицата бе представено Деветнадесетото издание на Гражданската инициатива „Юридически барометър“, което е посветено на темата за медицинския деликт. Автор на разработката е адв. Мария Шаркова, специалист по медицинско право. Актуалността на проблема за отношенията между лекари и пациенти, продължителността и високият размер на разноските по съдебните дела, както и начините на водене на съдебни спорове и неизползваните възможности на извънсъдебния път за решаването им – това бяха темите, включени в анализа на адв. Шаркова, които помолихме тя да коментира специално за читателите на Zdrave.net.         

Адв. Шаркова, анализът, който представяте в последното издание на „Юридически барометър“ очевидно е призвано да даде отговор на въпроси, които мнозина си задават, но в същото време никой не смее да признае с колко голямо институционално мълчание са обрасли в годините. И така, защо темата за т.нар. „лекарски грешки“ или, ако употребим другия термин – медицински деликти, станаха предмет на това изследване?

Преди всичко нека започна с това, че коректният термин е медицински деликт, защото той в най – пълна степен обобщава характера на тези съдебни спорове, без да сочи с пръст съсловието. Почти 70% от делата се водят срещу лечебни заведения, а не срещу лекари. Освен това не грешат лошите хора, в повечето случаи грешат хората, които са поставени да работят в трудни условия и недобре организирани системи.

Изследването е важно и предизвиква голям интерес, защото ние нямаме точна статистика за подобни казуси, които да ни дадат възможност да проследяваме едни или други тенденции и да се поучим от тях. На представянето на „Юридически барометър“ и в статията в него съм направила своите препоръки, които биха могли да допринесат до намаляване на броя на делата и въобще, да донесат положителна промяна.

Кои са основните изводи от проучването и имаше ли сред тях такива, които Ви изненадаха?

Както знаете, преди две години излязоха първите резултати от проучването, като представените вчера данни представляват обновена информация, обогатена на базата на още почти 250 съдебни дела, които съм разгледала и проучила.

Общо делата, предмет на анализа, са 458. Установените от мен тенденции се задържат.

Прави впечатление, че над 30% от съдебните спорове са свързани с лоша комуникация и порок в информираното съгласие, а това са т.нар. предотвратими съдебни спорове – които могат да бъдат решени чрез използване на извънсъдебни методи за разрешаването им, а не чрез подклаждане на допълнителни конфликти.

Обърнах специално внимание на разноските – оказва се, че тенденцията за завишаване на размера на обезщетенията създава опасност за някои по-малки лечебни заведения буквално да не могат да функционират при осъдително решение. Дадох пример с областна болница, която с влязло в сила съдебно решение е била осъдена да плати над половин милион лева, което е половината от годишния й приход от НЗОК. Това създава огромен риск за населението в цялата област.

Разноските са рисков елемент и при пациентите. При неуспешно дело, заведено за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева, ищецът е следвало да заплати на ответника над 13 000 лева.

Много от ръководителите на държавни и общински лечебни заведения се притесняват да сключват извънсъдебни споразумения, защото подлежат на специална регулация от страна на принципалите – собственици. В същото време обаче воденето на съдебни спорове, които средно продължават по 46 месеца (според изведената статистика), води до натрупване на разноски и лихви. Да не говорим за ефекта, който има върху доверието лекар - пациент.

Все още у нас в публичното пространство, а и в професионалните медицински среди се говори малко за „синдрома на втората жертва“ на нежеланите събития. Бихте ли разяснили какво се крие зад това понятие?

В Деня на безопасността на пациента, който бе учреден по идея на СЗО и който отбелязахме наскоро и у нас, обърнах специално внимание на този феномен. Категорична съм, че на него не се обръща внимание в България. Редица автори, разглеждали този проблем, сочат, че в подобни случаи медицинските специалисти реагират по различен начин – чувстват гняв или са изплашени, може да обвинят себе си или околните, дори пациента. Много често, ако след такова събитие последват проверки на различни контролни органи или съдебни дела, лекарите и медицинските сестри се чувстват изоставени от мениджмънта на лечебното заведение и от колегите си. Такива сериозни случаи водят до бърнаут синдром и страх от практикуване на професията.

Изследователи в тази област смятат, че между 10 и 40% от случаите лекарите се чувстват като „втора жертва на нежеланото събитие“, като най – често това са специалисти в областта на акушерството и гинекологията, хирургия, анестезиологията  и педиатрията. В България изследването показа че в 15% от случаите исковете се насочват директно към лекарите, като в тази ситуация те рядко получават каквато и да било правна или психологическа помощ от лечебното заведение, в което работят. Обикновено причините за това са свързани с ограничени финансови възможности на лечебното заведение и притеснение за репутацията му.

В България няма конкретни данни, сочещи за броя на лекарите, които преживяват синдрома на втората жертва на нежеланото събитие. А този въпрос е от изключителна важност, защото този ефект от нежеланите събития се среща често и влияе върху цялата здравна система и качеството на медицинската помощ

Как обаче може да се обясни факта, че повече от десетилетие след създаването на първите пациентски организации у нас и вече немалкият им брой диалогът с лекарското съсловие все още не е така пълноценен, както би трябвало да бъде, а се разчита повече на високото говорене, соченето с пръст, заклеймяването и взаимните обвинения?

Защото това е лесният начин. Много е лесно да се говори и да се настройват хората едни срещу други, вместо да се предлагат и изпълняват адекватни решения. Целта на моето изследване беше именно да постави този диалог на друга основа – да говорим с конкретни данни, на базата на които да правим изводи и предложения.

Често Вие и Ваши колеги юристи сте заявявали с категоричност, че при сегашното състояние на здравеопазната ни система има два инструмента, които биха могли да бъдат полезни за подобряване на общия климат на работа в лечебните ни заведения – медиацията и въвеждането на фигурата на болничния омбудсман. Тези предложения обаче се сблъскват с контрааргумента, че при крайно ограничения финансов ресурс не само болниците, но и останалите лечебни структури, които също са търговски дружества, не биха могли да си позволят подобен лукс. Всъщност, има ли дилема?

Много се радвам, че повдигате този въпрос. Когато преди 3 години се върнах от специализация в САЩ, представих темата за болничния омбудсман за пръв път на една здравна конференция. Тогава примерите, които дадох изглеждаха много екзотични, но виждам, че колегите също са забелязали и отчели ползата от създаването на подобна фигура и адаптирането й към българската среда. На дискусията вчера обърнахме специално внимание на медиацията, заедно с Центъра по медиация към Софийска районен съд планираме съвместен проект в тази насока, който се надявам да стимулира използването на медиацията като способ за уреждане на спорове в здравеопазването.

В анонса към събитието, авторът на идеята „Юридически барометър“ като граждански проект и неин ръководител проф. Даниел Вълчев каза, че това проучване е една стъпка напред. Ако това е така, коя според Вас трябва да е следващата крачка? 

Разпознаване на проблемите, свързани с качеството на медицинската помощ и безопасността на пациента като важни и наложителни за решаване от всички ангажирани субекти. Излизане от неприятния тон, с който често се обсъждат тези въпроси – тук няма място за сензации, агресия, истерия. В моята работа много държа на баланса, когато коментирам тези въпроси. Надявам се тази дискусия да продължи да се води по начина и тона, който зададохме вчера при представянето на „Юридически барометър“. Благодаря на екипа на списанието и проф. Даниел Вълчев за поканата.