Проф. Иглика Михайлова: Призванието на онколога е и да даде вяра, за да не изгуби пациентът силата да се бори

Проф. д-р Иглика Михайлова e началник на Клиника по лъчелечение в УСБАЛО „Проф. И. Черноземски“ и зам.-изпълнителен директор диагностично-лечебна дейност. Завършила е медицина в МУ – Плевен, има специалности по лъчелечение, онкология и здравен мениджмънт. 

Придобива образователна и научна степен „доктор“ след защитена дисертация на тема „Предоперативно лъчелечение при локално авансирал ректален карцином - самостоятелно или едновременно с химиотерапия“. От 2015 г. е с академична длъжност доцент, а от 2019 г. - професор.

Проф. Михайлова, какво Ви задържа толкова години в УСБАЛО – болницата, дала надежда и упование на хиляди българи с диагноза рак?

Това е болницата, в която дойдох преди 20 години. Имах уникалния шанс да се уча от най-добрите онколози в България, които работеха тогава, някои продължават и сега тук, в тази болница. Така израснах и аз. Продължавам да смятам, че това е най-добрата болница за лечение на онкологични заболявания в страната. Това е болница с история и традиции, тя трябва да пребъде и занапред.

Спомняте ли си първите дни, в които станахте част от този екип, първата подадена ръка от колега, първия пациент, когото Ви повериха?

Да, спомням си, че бях посрещната много добре от колегите в клиниката. Въпреки че вече имах придобита специалност по лъчелечение, аз не бях работила на линеен ускорител в Радиологично отделение Плевен. Трябваше да наваксвам, да чета много, да трупам нови знания, за да настигна другите. Всички колеги бяха изключително отзивчиви и раздаваха своите знания. Благодаря им на всички!

Първият пациент, който трябваше да прегледам, беше млад човек с хематологично заболяване. Той оздравя, аз бях доволна и се радвах за него.

И сега искам да Ви върна назад във времето – кога разбрахте, че онкологията е Вашата специалност?

Онкологията може да се сравни с една необятна територия, на която се преплитат няколко клинични дисциплини. Всички те търпят своето развитие, промени и това прави специалността много, много интересна. Лъчелечението е част от тази специалност.

В момента, в който започнах да специализирам лъчелечение и да контактувам с другите специалисти в онкологията – хирурзи, гинеколози, медицински онколози, образни диагностици, аз бях много впечатлена и заинтригувана. Казах си, че това е необятна и изключително интересна наука. Тази наука иска време, отдаденост, иска много четене, иска и компромиси.

Аз и сега продължавам да уча и подкрепям тезата, че човек се учи докато е жив. Лечението на рака се променя и усъвършенства непрекъснато и ние трябва да сме в час с новите неща, за да можем да предложим най-доброто на нашите пациенти.

А как станахте лъчетерапевт?

Съвсем случайно. Аз исках да стана офталмолог през далечната 1995 г. Когато трябваше да започна да специализирам, нямаше нито едно свободно място за специализация в Клиниката по очни болести. Единственото свободно място за зачисляване за специализация беше в Отделението по лъчелечение в Онкологичния център в Плевен. И аз се явих на конкурс там и го спечелих. Така започна моя професионален път в лъчелечението и впоследствие в онкологията. В Плевен попаднах на амбициозни и добри учители. И на тях благодаря!

Как се промени лъчетерапията през последните години?

Лъчелечението е една от най-бързо развиващите се медицински специалности. Освен новите технологии, които се развиват с бурни темпове, в лъчелечението все по-често се прилагат схеми с едновременна химиотерапия и таргетна терапия. Това са така наречените комбинирани режими за още по-добра ефективност при лечението на онкологичните заболявания.

Имунотерапията е една от най-иновативните терапии в онкологията, която цели да повлияе имунния отговор на организма и по този начин той да се справи с раковите клетки. При някои онкологични локализации в ход са клинични изпитвания за прилагане на лъчелечение и имунотерапия.

В лъчелечението се налага все по-често използването на изкуствен интелект – това включва използване на програми за автоматично планиране на лъчелечението, автоматично контуриране, програми за осигуряване на качеството.

Използват се програми дори за вземане дори на клинично решение – какво да правим при конкретния пациент, въз основа на голяма база натрупани компютърни данни от много случаи в практиката.

Клиниката по лъчелечение има потенциал и готовност да посрещне и едно ново предизвикателство – лечението с протони, каквото в България все още липсва. Това е връх в технологиите, който се надявам да достигнем.

А промениха ли се пациентите за това време?

Пациентите са едни и същи. Промени се информираността на хората и стремежът им да търсят най-доброто лечение. Това е и нашият ангажимент към тях, да направим най-доброто.

Какво Ви да дава сили да продължавате да се борите за живота на онези от тях, които са дошли късно или за които прогнозата не е от най-добрите?

Няма значение кой кога е дошъл за лечение и в кой стадий на болестта е. Грижата трябва и е една и съща.

Желанието да помогна и да дам надежда е движещата сила за много неща, включително и за болните с лоша прогноза.

Кои са най-големите дилеми, пред които се изправя лекарят онколог?

Какво да каже и какво да не каже на конкретния пациент и неговите близки, за да не изгуби човекът вяра в себе си, в своето лечение и да не спре да се бори. Защото животът е борба! Силата на духа е много важна за изхода от всяко лечение, включително и за онкологичното.

Длъжник ли е все още обществото ни на хората с онкологично заболяване и на лекарите, които ги лекуват?

В Клиниката по лъчелечение на УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски” в рамките на 14 дни може да бъде осигурено съвременно и навременно лъчелечение на нуждаещите се хора. В болницата се работи по европейски и международни препоръки и смея да твърдя, че лечението на онкологично болните е на най-съвременно ниво.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам да пътувам със семейството си. Това е най-интересното ми преживяване извън работата. Обичаме да опознаваме нови места, хора, различни култури, да дегустираме различни интернационални кухни и вина.

Обичам да плувам, да ходя на кино, изобщо обикновените неща в живота са ми интересни.

Кои качества – човешки и професионални, цените най-много?

Най-важното качество, което уважавам и ценя у другите хора, е точността. Точността с хората е уважението, което показваме най-вече към себе си и после към човека отсреща.

Затова аз в моите отношения с хората се старая да бъда коректна и точна.

От професионалните качества ценя на първо място професионализма в работата, независимо какво работи конкретният човек. Обикновено добрите професионалисти са и добри хора.

Какво пожелание искате да отправите към колегите си онколози в Световния ден за борба с рака, който се отбелязва днес?

На първо място да бъдат здрави! Да продължават със същия оптимизъм и вяра да лекуват пациентите си. И да продължават да дават най-доброто от себе си в ежедневната борба с тази коварна болест, каквато е ракът.