Д-р Стефка Бюлбюлева: Не съм търсила, нито избирала неврохирургията, било ми е отредено да се занимавам с нея

Д-р Стефка Бюлбюлева е неврохирург в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Софиямед“. През 2016 г. завършва МУ-София с отличие и започва специализация към Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ Софиямед, като през 2022 г. придобива специалност по неврохирургия.

Професионалните й интереси са в областта на невроонкологията и съдовата неврохирургия.

Участвала е в обучителни курсове и конференции у нас и в чужбина. Преминала е и 3-месечна специализация в Клиниката по неврохирургия на Университетската болница във Франкфурт, Германия.

Член е на Българското дружество по неврохирургия, Европейската асоциация по неврохирургия (EANS) и АОSpine.

Д-р Бюлбюлева, как избрахте да се посветите на неврохирургията?

Истината е, че неврохирургията просто ми се случи, не съм я търсила, нито избирала, защото звучи престижно или респектиращо, а точно обратното – смятам, че тя ме избра, че ми е било отредено да се занимавам именно с тази дисциплина. Спомням си, че още във втори курс в университета, при първия сблъсък с невроанатомията, тя ме ,,грабна‘‘. След това дойде хирургията, към която определено проявявах интерес, но смятах, че тя е за други хора, за хора с родители хирурзи или хора с някакъв вид връзки в тази област. Не допусках и нямах самочувствието, че обикновен студент, а камо ли и момиче може да стане хирург.

И така, в един студен и тъмен февруарски следобед на предпоследното упражнение по неврохирургия телефонът на асистента иззвъня и от разговора се подразбра, че той трябва да влезе в спешна операция. Групата беше разпусната, а аз събрах смелост и попитах дали е възможно да наблюдавам тази операция. Оказа се, че единствено аз от всички 15 души имах операционно облекло и обувки. Не мога да кажа, какво ме беше накарало да ги взема, при условие, че тогава беше почти невъзможно студент да бъде допуснат до неврохирургична операционна зала, просто знаех, че трябва да са в мен. Така операцията, която наблюдавах беше на руптурирала мозъчна аневризма. Приключи в 23:30 ч , а аз бях толкова погълната и завладяна от нея, че цяла нощ не можах да заспя. На следващия ден отидох пак на същото място и попитах дали мога да остана и до ден днешен така и не си тръгнах оттам. Тази операционна зала се превърна в работното ми място, а лекарят асистент – в настоящия ми ментор и учител.

Животът ми се завъртя на 180 градуса точно в онзи миг, в който реших да отида на ,,незадължителното‘‘ следобедно упражнение по неврохирургия, с онова позвъняване на телефона и онази първа неврохирургична операция, спасила живота на пациента и променила коренно този на едно обикновено момиче - студентка по медицина.

Не е ли тази специалност твърде тежка за жена – на първо място защото е много натоварваща във физическо отношение и предполага по-голяма издръжливост?

Да, дисциплината определено е тежка, не само във физическо отношение, но и психически. Диагнозите и патологията, с която се занимаваме са тежки сами по себе си и понякога имат неблагоприятен изход или прогноза. Операциите са сложни и деликатни, средната им продължителност е около 3-4 часа. Често работим и под рентгенов контрол, което налага използването на защитни оловни престилки, които създават допълнително натоварване. Но това не са неща, с които една жена не може да се справи. По-големият проблем идва от факта, че за да се занимаваш с неврохирургия, трябва да жертваш голяма част от свободното си време в името на своите пациенти. Среднощни операции, усложнения, спешност - това са неща, които редовно се случват и в тези моменти хирургът трябва да бъде наличен и да може да се отзове. Това ,разбира се, създава затруднения, когато имаш семейство, но в моя колектив има жени неврохирурзи, които се справят се отлично и с двете задачи. Това ми дава добър пример и ме обнадеждава.

Кои са Вашите учители в специалността, хората, на които дължите най-много за формирането си като човек и лекар?

Четирима лекари – д-р Ваня Георгиева, д-р Емил Кръстев, д-р Петър Стоянов и д-р Здравко Златев - това са хората, оставили трайна следа в моето израстване и развитие. Това са лекарите, които са ми държали ръката в самото начало, докато се учех, които имаха търпение и желание да ми предадат своите знания и умения, хората, които са ми били подкрепа и опора в добри и в лоши моменти. На тях дължа най-много и винаги ще им бъда благодарна и признателна. Всеки един от тях е допринесъл значително за изграждането ми като лекар, като неврохирург и като човек. Поклон и едно огромно благодаря пред тях!

Вярвате ли в максимата, че успехът на една интервенция започва от първия разговор между хирург и пациент, от доброта планиране, което предполага и по-добра предвидимост?

Абсолютно да, и смятам, че разговорът и връзката, която се изгражда между лекар и пациент е нещо изключително важно. Лекарят е длъжен да информира по достъпен за пациента начин за вида на предстоящата интервенция, ползите и свързаните с нея рискове, усложненията, които биха могли да възникнат, понякога дори и да опита да даде прогноза на базата на собствения си клиничен опит и наблюдение.

Смятам, че на пациента или неговите близки трябва да бъде изложена цялата информация за съответното заболяване, да бъде изказано мнение за най-добрия или най-подходящия за всеки конкретен случай план на лечение, но в крайна сметка, пациентът е този, който взема крайното решение. Създадената връзка лекар-пациент и изграденото доверие подобрява и улеснява значително работния процес, неговото планиране и в крайна сметка допринася за по-благоприятен изход от заболяването.

Била сте стипендиант на фонд „Млад лекар“. Разкажете за подкрепата, която получихте, за да специализирате неврохирургия?

Тази година кандидатствах и бях одобрена за стипендия от фонд ,,Млад лекар‘‘ на БЛС. Получих финансиране за участие в обучителен курс - модул „Гръбначна/спинална хирургия“ към Европейската асоциация по неврохирургия (EANS) с продължителност 5 дни, който се проведе в Лимасол, Кипър. Регистрационната такса и престоя ми в хотела бяха изцяло покрити от БЛС. За възможността за кандидатстване за стипендия от Фонд ,,Млад лекар‘‘ научих от колега специализант по неврохирургия, също получил финансиране за участие в международен курс към Европейската асоциация по неврохирургия преди година.

Самият процес на кандидатстване е максимално улеснен и изисква единствено представянето на мотивационно писмо и препоръка. В рамките на 1 месец от датата на подаване на документите и след разглеждането им на заседания на Управителния съвет на съюза, кандидатът получава имейл с окончателното решение. Ако е одобрен, БЛС превежда съответната сума за регистрация по банков път директно към организаторите на научния форум или курс.

Към коя специфична област на неврохирургията насочвате усилията си в момента, в каква посока виждате своето развитие?

В момента, като лекар, който току що е придобил специалност, се старая да бъда по-комплексна и да получа и изградя максимално много знания и умения във всяка една област на неврохирургията. Определено, проявявам интерес към невроонкологията и съдовата неврохирурия и това са подспециалностите, към които бих се стремила да се усъвършенствам в по-висока степен в бъдеще.

В личен план, кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Обичам да спортувам, за мен спортът е начин на живот и се старая да бъда максимално активна. Играя тенис, посещавам групови тренировки, ходя на фитнес и народни танци. Всички тези занимания ме зареждат и чрез тях разтоварвам след работа. Освен спорта, обожавам да прекарвам време с приятелите си и да се забавляваме заедно, да пътуваме през свободните уикенди и просто да се любуваме на живота.

Коя е Вашата голяма лятна мечта?

Мисля, че точно в момента я изживявам. Случи се така, че изпитът ми за придобиване на специалност премина успешно през месец май и това събитие сложи началото на лятото за мен. С приятелите ми успяхме да освободим няколко дни и да отидем на море. Изкарахме прекрасно, а това, което преживяхме, емоцията, която изпитахме ще ми останат спомен за цял живот. Моята не е голяма, а по-скоро просто лятна мечта – време, прекарано с хубави и позитивни хора, на място, което носи настроение и заряд. Възможност за откъсване от реалността и случки и събития, наситени с истинска емоция, които оставят дълбоки и трайни следи в съзнанието.