Д-р Кристина Бонева: Направих избора си още като дете, на 12 години мечтаех да бъда очен лекар

Д-р Кристина Бонева завършва медицина през 2013 г. МУ – Пловдив. Веднага след дипломирането си започва работа като лекар в Отделението по очни болести на МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" – Кърджали. През 2021 г. придобива специалност в МУ – Пловдив и остава на работа в същото отделение. Едновременно е и част от екипа на Медицински център „Авицена“ в Кърджали.

Д-р Бонева, какво Ви мотивира да изберете специалността офталмология? Изигра ли семейната среда роля за този избор?

Мотивацията ми да се насоча към офталмологията се формира още много рано, в детството ми. Бях на 12-годишна възраст и вече бях направила този избор.

Семейната среда изигра решаваща роля, но по малко странен начин. Мой много близък човек получи множество кръвоизливи в ретината, вследствие на което зрението в голяма степен намаля. Тогава в училище имахме задача да напишем есе на произволна тема. Избрах темата за слепотата. Спомням си за това, все едно че беше днес. В есето си  написах: "Искам да стана очен лекар и да лекувам слепотата".

Постигнах първото – станах очен лекар. Сега се стремя към второто!

Разкажете за първите си стъпки – кои бяха учителите, от кого научихте първите големи уроци?

Първите си стъпки като офталмолог направих в Очно отделение при МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски". Учителите ми бяха д-р Ерхан Мурат и д-р Кера Налбантова. Всичко, което знам практически, съм го научила от тях.

Казват, че занаят се краде, но аз съм им безкрайно благодарна, че те го споделиха.

Проф. Сивкова, началник на Очна клиника при УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив, беше ръководител на специализацията ми и постоянно ме насърчаваше да търся нова информация, да не спирам да се развивам.

Имам възможността да се уча от един от доайените в офталмологията – проф. Ива Петкова, която ръководи Очна болница "Зора" в София. Тя е дългогодишен консултант в нашето очно отделение. Благодарна съм, че имам възможността да работя с такъв авторитет и да дискутирам с нея новостите в офталмологията.

Отскоро Вие и колегите Ви приемате пациенти в новия Център за интравитреално лечение, който бе открит в болницата в Кърджали. Как приехте за себе си това предизвикателство?

Това определено е голяма стъпка за всички нас. До този момент успяхме да се наложим като център за катарактална хирургия. Преценихме, че е настъпил моментът да продължим към проблемите на задния очен сегмент. За себе си мога да кажа, че очаквах с нетърпение новото предизвикателство.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение днес, години след началото?

Най-удовлетворена съм, когато дойде някоя баба, прегърне ме и каже "Благодаря, моето момиче". Когато дойде детенце, скочи до мен и ми се усмихне. Общо взето, когато пациентите си тръгнат спокойни и усмихнати.

Промени ли се потокът от пациенти за това време, търсят ли хората по-рано консултация със специалист по очни болести?

Определено да. През годините проведохме различни кампании за профилактика, като таргет бяха хора от различни възрастови групи. Информираността помага на хората да потърсят консултация превантивно.

Какви са амбициите Ви за професионално развитие?

Да бъда добър лекар. Да си поставям нови цели и да не стоя на едно място. Бях чула една максима, която много ми допада: "Ако правиш само това, което можеш, няма да станеш повече от това, което си".

Съпругът Ви също е лекар, открийте за малко завесата и разкажете за ежедневието в семейството Ви – говорите ли много за работа, кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Да, той е специалист по образна диагностика. Споделяме си случаи от ежедневието, разбира се. Лесно, е когато партньорът ти те разбира.

Когато сме свободни, предпочитаме да прекарваме времето си с децата. Мисля, че растат прекалено бързо и всеки момент с тях е ценен.

Кои са ценностите, в които вярвате, етичните принципи, от които се стараете да не отстъпвате никога?

Честност и коректност. Вярвам, че всеки човек има достойнство и трябва да бъде уважаван.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си от отделението- хората, с които споделяте трудностите всеки ден?

Чувствам се изключително мотивирана и щастлива да работя в Очно отделение. То разполага с много добра материална база, имаме опитни лекари и сестри, модерна апаратура, всичко това ни дава възможност да се развиваме.

А на колегите си пожелавам да продължават да вярват себе си, да не се спират пред трудностите и заедно да покоряваме нови върхове!