Д-р Божидар Маринов е завършил средното си образование в Първа езикова гимназия във Варна през 2017 г.
През 2023 г. се дипломира в Медицински университет-София.
По време на следването си работи като болногледач в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ “Александровска“. От март 2024 г. е специализант по ендокринология в същата клиника.
Д-р Маринов, как избрахте медицината за своя професионална съдба?
Аз съм първо поколение лекар във фамилията. Някак си с медицината взаимно се харесахме. Не мога да определя как точно се формира това желание у мен. Родителите ми са ми споделяли, че когато съм проходил, съм хванал именно стетоскопа. Не знам дали това е било знак от съдбата. Може би воден от желанието ми да помагам на хората, в края на гимназиалното си обучение вече твърдо бях решил, че медицината ще е моят избор. Срещнах пълната подкрепа на семейството си, което ме окуражи в изборът ми. Така приех предизвикателството да следвам медицина. Професията, разбира се, е трудна, заради отговорността за живота и здравето на другите, но и заради емоционалния заряд, който носи н себе си. Сега, след като завърших образованието си, мога да кажа, че това беше най–разумното и осъзнато решение в живота ми до момента.
По време на следването си сте работил и като доброволец. На какво Ви научиха тези години? Кои истини за професията прозряхте при този първи досег с истинската, реалната медицина?
Започнах работа като болногледач в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ„Александровска“ през лятото на 2020 г. – в разгара на COVID пандемията. Работата беше динамична, разнообразна, помогна ми да придобия практически опит в овладяването на различни медицински манипулации. Направи ме по-дисциплиниран и по-организиран.
Дългите дежурства, стресът, напрежението, но и подкрепата на по–опитните и компетентни колеги – с една дума, цялата професионална среда, още тогава ми показаха, че това е моето призвание и ако проявя постоянство, ще успея да се реализирам в ендокринологията.
Кои са Вашите големи учители, онези, на които дължите най-много за формирането Ви като личност и лекар?
Разбира се, че много важна роля за формирането ми като личност играят моите родители. Те положиха усилия да възпитат у мен упоритост, борбеност, целеустременост. Запомнил съме дна сентенция, която майка ми често повтаря: „Съдбата помага на смелите“.
Много дължа и на учителите си в Първа езикова гимназия - Варна, те насърчиха ме и ме подготвиха за кандидатстване в МУ -София, това беше преподставка за успешното ми представяне на изпитите.
За професионалното ми израстване безценна роля изиграха и преподавателите ми в университета. Благодаря и на проф. Здравко Каменов, един изключителен професионалист и учител, отдаден на медицината, затова, че ми даде шанс да се развивам в избраната от мен. Той направи всичко възможно да се чувствам част от ръководения от него колектив още от самото начало, включи ме в научни проекти, което е много полезно за един току–що завършил лекар. Благодаря и на целия екип на клиниката – лекари, медицински сестри и санитари, за всичко, на което ме научиха. Това е една голяма житейска и професионална школа.
Как избрахте специалността ендокринология?
В процеса на обучение се прояви интересът ми към дисциплините от областта на вътрешните болести и по–специално към жлезите с вътрешна секреция. Работата ми като болногледач, както и атмосферата в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната, затвърдиха желанието ми да избера ендокринологията.
Това е една комплексна специалност, за която се изисква много добра теоретична и практическа подготовка по медицина. Тя изучава хормоналния баланс в човешкото тяло, който има голямо значение за функционирането на останалите органи и системи и изисква задълбочени познания от почти всички други области на медицината.
Какви са амбициите Ви за професионално развитие, кои теми и проблеми в тази област приемате за най-интересни и предизвикателни?
В началото съм на четиригодишен курс на обучение за придобиване на специалност. Надявам се, с помощта на колегите, че ще се изградя като добър и уважаван специалист в областта на ендокринологията. В перспектива бих искал да се занимавам и с научна и преподавателска работа, харесва ми да общувам със студенти. В клиниката се срещам с най–разнообразни случаи на заболявания, научавам нови неща, но като че ли на този етап интересите ми са свързани с диабетологията - това е една от най -бързо развиващите се области в ендокринологията и вътрешната медицина, както и със заболяванията на щитовидната жлеза. По данни на СЗО над 500 милиона души по света имат захарен диабет, а в България те са около 500 хиляди, като около 35% от тях не знаят, че имат диабет.
От какви принципи се ръководите в общуването си с колеги и пациенти?
В Клиниката по ендокринология и болести на обмяната към УМБАЛ „Александровска“ работим като сплотен и амбициозен екип от професионалисти.
Още при постъпването ми тук видях, че по–опитните колеги с желание споделят своя опит, оказват ми помощ и заедно дискутираме интересни случаи. Изградена е среда на взаимно уважение и доверие, както между екипа, така и в отношението към пациентите.
От колегите се уча да подхождам деликатно и с внимание към пациентите и към техните близки, да ги изслушвам търпеливо, да се интересувам не само от конкретния проблем на болните, но и от съпътстващите го, да ги подкрепям в борбата им със заболяването. Честните и открити отношения, толерантността, позитивизма и човечността, са в основата на постигането на добрите резултати и развитието ни като добри хора, личности и професионалисти.
Кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, любим спорт, хоби, предпочитани дестинации за пътешествия?
Като специализант ми остава малко свободно време, което запълвам с пътуване из страната, имаме чудесна природа, а от малък със семейството и приятелите посещавам и историческите ни забележителности. В нашата страна, както се казва, където пипнеш, изскача исторически артефакт. Харесва ми много и Италия. Вече два пъти бях там, но с удоволствие бих я посетил отново. Мисля да си направя есенен тур из Тоскана, Флоренция и околностите. Ако успея да си открадна малко време, посещавам фитнеса или тичам в базата на НСА. Обичам да чета произведения на съвременни български автори, но напоследък от специализирана медицинска литература ми остава малко време за художествена.
И тъй като вече сме на прага на лятото – коя е най-голямата Ви лятна мечта?
Обичам морето, липсват ми варненските плажове, морският бриз, шумните компании и музиката от заведенията по Алея първа, чайките и гларусите, приятелите от ученическите години. Имам сантименти към този град и с удоволствие ще отскоча това лято до там. Не бих отказал и летен коктейл на брега на Бяло море – Северна Гърция и курортите й са ми любими.
Николай Слатински* :Кървавото послание на Путин до Запада Започвам да уповавам само на Онзи, който е на небето Поредният чудовищен терористичен акт на рашистите е и част от психологическата (психическата) кампания срещу Запада да натисне Зеленски за спиране на Войната по формулата Мир срещу Територии (която ще бъде лансирана като Мир срещу Сигурност). Логиката на Путин е перверзна, но той е изрод и не може да има друга логика. Предстои самит на НАТО и Путин му изпраща кърваво послание. Както съм убеден и пиша за това - САЩ, Европа и Китай натискат здраво и координирано за спиране на Войната до края на годината. Путин е зле, войната му носи само загуби и той по все същата перверзна логика вдига залозите. Руската икономика е прегрята, възможностите за увеличаване на военното производство на заводите са изчерпани, бюджетът се дъни, Китай спрямо Русия господства в икономиката ѝ, а това е стъпка преди господството и в нейната политика. Русия може пропагандно да поддържа и ресурсно да издържа Войната със сегашните темпове само до края на 2024 г. Не е ясно как Путин ще се справя икономически и финансово през 2025 г. Трудно се набират хора за Войната, вдигнаха заплащанията за онези, които се наемат да воюват до космическите 1 800 000 - 2 000 000 рубли! И пак няма не само достатъчно, но и необходимо количество желаещи. Масово нараства недоволството на бизнеса, напоследък това недоволство дори се артикулира на глас. Все по-открито. Много скоро ще вдигнат отново лихвения процент - до 18%, 18.5%, 19%. Западът също притиска силно Зеленски. На Запада започва да му се свиди финансовата и материална подкрепа за Украйна. Западът досега правеше това без особен ущърб за жизнения си стандарт, а отсега трябва лекичко да започне да го понижава - нещо, което западното обществено мнение не желае да чува, то си иска живот както преди Войната. Някога Хитлер твърдеше същото - между Чехословакия и следобедния чай те ще изберат следобедния чай... Не съм убеден, че разглезеното от 35 години мирни дивиденти западно общество този път ще пожелае да пазарува не препълнени до претоварване и като с алпийски хълмове колички, а просто колички пълни до "равно". Кой западен политик ще дръзне да каже - в името на победата над Бункерния трябва да намалим потреблението с 4% и да свием жизнения си стандарт с 2%? А има и европейски първенства, уимбълдъни, олимпиади, висши лиги - все неща, от които не можем да се лишим заради някакви си украински териториални капризи - някъде там, отвъд Европа... И най-важното - на хоризонта се задава абсолютно непредвидимият и опасен Тръмп - един злостен популист, демагог, мошеник и политикопат... При който всичко е възможно в страната на неограничените възможности. Започвам да уповавам само на Онзи, който е на небето. Вярвам - Той не може да прости това - ДА УБИЕШ НЕВИННИ ОНКОБОЛНИ ДЕЦА. Наказанието Му ще бъде жестоко - такова, каквото само Той може да наложи. И Путин ще вие от мъка и болка, от страх и ужас Жалко само, че това няма да върне десетките хиляди невинни украински жертви. Няма да подобри разбитото здраве и разнебитените нерви на моите украински братя и сестри, с които ме свърза близо 50-годишно вярно и истинско приятелство.
Всичко хубаво, браво на човека за постиженията, за завършването и за избора си в професията! Но има едно голямо НО ... Непрекъснато, почти ежедневно вече даже, попадам на такива статии, изписани с големи букви - еди-кой си завършил медицина в еди-кой си МУ и започнал специализация в еди-кой си град (най-често София) !!!! И някакси хората са УАУ от този факт, изумени и вече ръкопляскат сякаш едва ли не са взели Нобелова награда, без да знаят реалните факти. А те са: 1. Ежегодно медицина записват близо 200-300 души българи (държавно и платено) + 200-300 чужденци (платено). От тези общо почти 500-600 души абс. всички завършват и се дипломират. Това е само от 1 университет. В страната има 6 такива университета. Смятайте какво количество народ излиза на годишна база с диплома - магистър "лекар" (нали с вариации в бройката спрямо различните университети). 2. Без да отварям темата, но следването в повечето университети е тотал щета пародия и аз със собствените си очи съм свидетел на това как колеги с поне 4-5 ликвидации по Анатомия, Фармакология и изпити, взети с масово преписване са завършили наравно със "Златните хипократи". 3. Това да работиш/доброволстваш като болногледач в хода на студентстването си не е нещо ново, нещо нечувано и непостижимо. Абсолютно всеки го прави, го е правил и като цяло без да си минал през това - няма как. Някои даже работят на по 3 места като сестра, болногледач и аптекар, за да издържат току що новосформираното си семейство. 4. Зачисляването за специализация. Това е една много обширна тема. Накратко: това е една жестока борба с около 20-30 души годишно за 1място в голямата болница в големия град, която борба не се печели със знания, пот на челото и тежки изпити, а в почти 90% от случаите с пари под масата, схеми по типа "тристранни договори", безплатен 4-5- годишен труд, за сметка на ляйняно отношение, фамилни имена с тежест в медицинската гилдия, разни други "интимни" отношения и симпатии и т.н. Не неглижирам факта, че има такива от нас които с пот на челото, изцяло сами са постигнали да "пробият" и да си извоюват мястото за специализация. Но конкретно за ендокринология - няма какво да се лъжем и да се бием в гърдите и да се срамуваме да си го кажем - масово колегите зачисляват тази специалност защото всеки знае колко е лека и то по т.нар. "тристранни договори" и работят 4 години безплатно. А някои даже освен това си и плащат нечувани суми, за да бъдат като цяло зачислени! Не познавам лично др Маринов. Не знам какъв е неговия казус в този контекст. Мога само да предполагам, пък който се разпизнае в това, което съм написал - той си знае! Отново казвам - Браво! Моят апел е към обикновените читатели - не се въодушевявайте толкова без да знаете реално какво е.
някакси родителите са платили където трябва, за да се хареса някакси детенцето с медицината
Мнозина имат хеморама и със сигурност се борят с нея, аз също се борих, докато не опитах лекарството, което ме излекува за 3 седмици, лекарят беше шокиран. Съветвам всички това лекарство, които имат такъв проблем, Ето го ----> do.my/roctonic
Поредна реклама на един нафукан пикльо
Полицията в Бургас задържа 41-годишен мъж, нападнал екип на Спешна помощ, съобщава БНТ. С ...
Двадесет и второто издание на „Българската Коледа“ под патронажа на Президента на Реп ...
Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...
Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...
Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...
С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...
Д-р Десислава Банкова: Грижа се за децата от училището в Русаля от основаването му, помня всички, които са били мои пациенти
22.12.2024 10:57:02 Невена ПоповаД-р Неда Сергеева: Наградата „Проф. Дъбов“ е признание за усилията ми и стимул да продължавам да се развивам
15.12.2024 09:31:50 Невена ПоповаВасил Хаджидеков: Привлича ме безкрайността на знанията в медицината, тя се докосва до много неща
08.12.2024 09:31:03 Невена Попова