Сестра Николова: Само с много строг контрол могат да бъдат преборени вътреболничните инфекции

Маргарита Николова е главна медицинска сестра на СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“-София. Преди това дълги години е работила в Първа хирургия на УМБАЛ „Александровска“.

Има 33-годишен опит като медицинска сестра. Магистър е по управление на здравните грижи. Член е на Европейската асоциация по гастроентерология и ендоскопия.

Пред Zdrave.net тя разказа колко е сериозен проблемът с вътреболничните инфекции у нас, защото се мълчи по темата и какви биха могли да бъдат решенията.

Сестра Николова, казвате, че в България се заразяват над 10 000 души годишно от вътреболнични инфекции…

Броят е още по-голям, защото това са само регистрираните случаи. Реално са между четири и пет път повече.

Възможно ли е причината за високия брой да е в недостига на персонал?

Недостигът на персонал е много голям проблем, но не мисля, че това е причината за високия брой на вътреболничните инфекции.

Винаги спорехме с моите преподаватели и с началника на микробиологична лаборатория, защото те задължаваха студентите да слагат калцуни. Аз винаги съм била на мнение, че вътреболничните инфекции не идват от краката, а от ръцете и трябва да се обръща специално внимание на ръцете. Калцуните се слагат, за да облекчат работата на санитарите, когато е кално навън. Но преди всичко ръцете. Задължително преди да отидем при пациента, трябва да си измием ръцете. Ръцете се мият и преди чиста/ асептична процедура след ситуации, в които има риск от контакт с биологични течности на пациента, след контакт с пациента и след контакт с предмети от външната среда около пациента. Всичко това е описано в „Моите 5 момента“ на СЗО и прието  като „златен стандарт“ за хигиена на ръцете.

За мен проблемът е в липсата на гласност по този въпрос. Ние много малко говорим за вътреболничните инфекции. Когато при нас идват стажанти и специализанти, ние трябва да започваме от там, защото често вътреболничните инфекции се появяват от тях. Те не спазват хигиенните правила, защото не им е нито казано, нито показано. Те не се обучени. Когато човек е научен правилно да работи, вътреболничните инфекции ще бъдат сведени до минимум. Ако се научим да пазим нашите си ръце, ще пазим и другите.

Колко често се случва медици да се заразяват от вътреболнична инфекция?

Нямам точна статистика, но най-рисковото за нас е да не се убодем на остри или режещи предмети. Затова е въведена и практиката използваната игла да не се затваря с капачка, а да се разчленява в контейнер. Има стандарт за вътреболничните инфекции и всеки от персонала трябва да се запознае с него в момента, в който постъпи на работа.

Кои са най-срещаните инфекции в болниците?

Най-чести са инфекциите на пикочните пътища, обикновено след поставянето на уретрален катетър. Следват инфекциите в постоперационния период. Тук от особено значение е оперативната техника и часовете, прекарани в операция. Интубацията, поставянето на катетър, на абокат – това е вмешателство в организма на пациента и едно неспазване на процедурата може да доведе до тежко усложняване на състоянието на пациента. Това удължава неговия престой, лечението не се поема от клиничната пътека, а включва нови антибиотици, допълнителни леглодни и хранодни. Това са непредвидени разходи, които остават за сметка на болницата. Друга важна тема са болничните отпадъци, които трябва да бъдат разделяни правилно, тъй като 25% от тях са опасни отпадъци.

По време на COVID епидемията сякаш темата доби повече гласност заради стремежа да се ограничи разпространението на този конкретен вирус. Тогава обаче медиците се оплакваха от тежките процедури и най-вече смяната на дрехите.

Имах възможността да работя в COVID отделение и действително това беше най-ужасното. Първо защото не можеш да съблечеш дрехите както искаш, а това трябва да става по определен ред, по който да съблечеш и по който да облечеш. Това първо, че отнема много време, и второ, страшно тежко се работеше с тях.

Как може хем да се организира стерилна среда, хем да не е толкова тежко за медиците?

С много строг контрол. Не бива да се допуска например сестрата да реши, че няма нужда да изпълнява цялата процедура, защото трябва бързо да изпълни някаква манипулация.

Кой трябва да упражнява контрола?

Обикновено старшите сестри на отделенията, а и всеки един от стажантите и студентите е прикрепен към някого. Ако аз виждам, че човекът, който ме обучава, не спазва правилата, аз също ще възприема тази порочна практика и ще работя неправилно. Когато обаче има кой да ме научи или да ми направи забележка, ако съм пропуснала нещо, след това става навик.

Когато се учат „Здравни грижи“ има такъв предмет, но практиката е нещо друго. Смятам, че трябва сериозно да се наблегне на специалните хигиенни навици на специалисти и когато аз обучавам студенти и специализанти, много настоявам за това те да пазят на първо място себе си и съответно своите пациенти. А когато пациентът си тръгне здрав и благодарен, идва и голямото удовлетворение и истинското щастие. Да, трудът ни не е оценен по достойнство, но има много по-важни неща. За мен тази професия е в кръвта.

Винаги ли сте искала да бъдете медицинска сестра?

Моята мечта беше да стана акушерка. Като дете казвах, че искам да работя в „завода за бебета“. Когато дойде времето за кандидатстване, една стотна не ми стигна, за да ме приемат акушерка и много плаках. От раз пък обаче ме приеха за медицинска сестра и си казах „защо не?! Ще мога да работя и с деца, и с възрастни, ще мога да работя всичко“. Така си извървях пътя, преминах през всички етапи в медицината, че стигнах до главна сестра на Детска болница. Това за мен е сбъдната мечта.

Професията обаче просто изчезва и това е много, много жалко, защото е най-прекрасната професия на света. И аз съм имала тежки моменти, но не бих могла да работя друго.