Касата трябва да плати надлимитната дейност на българските болници така, както плаща на чуждите

Д-р Маджаров, какво мислите за идеята, изказана на заседание на Надзорния съвет на НЗОК, болниците да имат годишни бюджети? Според д-р Иван Кокалов по този начин ще се осигури по-голяма гъвкавост и ще бъде по-удобно за лечебните заведения.

Българският лекарски съюз от години настоява да бъдат такива бюджетите, за да бъде по-гъвкаво управлението на средствата от управителите на лечебните заведения. Тази година за първи път по наше настояване бюджетите бяха за девет месеца. Т.е. болниците можеха да прехвърлят неусвоените средства от настоящия месец в следващия или при необходимост да взимат такива от следващите месеци в рамките на 5%. 

Дванайсетмесечни бюджети обаче не могат да бъдат направени, защото ако на 31 декември дадено лечебно заведение има неусвоени средства то те няма как да бъдат преразпределени и усвоени в рамките на бюджетната година.  Това е и причината миналата година да се приеме вариант 9 месеца, за да има време в случай, че има неусвоени средства, или да се увеличат бюджетите на други лечебни заведения, там където има необходимост или да се повишат цените на КП. Смятам, че това е разумният срок на бюджетите на лечебните заведения, за да могат да оперират вътре в тях. При всички положения трябва да има някакво месечно разпределение с цел гарантиране работата на лечебните заведения през цялата година. Смятам, че към сегашния вариант на определянето на прогнозните стойности, може да се добави малко по-голяма свобода по отношение на процентите, които могат да се ползват в следващия месец.

От Надзорния съвет е обсъждана и идеята на БЛС с реализираните икономии в болнична помощ да се заплати авансово дейност за 2020 г. т.е. да се изплати дейността за декември през декември.

Всъщност ние имаме две предложения. На първо място неусвоените средства да се използват за заплащане на дейност, която не е заплатена тази година и чак тогава, ако останат средства, да се използват за авансово заплащане на декемврийски разход. При всички случаи тези средства трябва да се използват за заплащане на болнична помощ, а не за прехвърляне в бюджета за догодина или за заплащане на други пера.

Надзорният съвет на Касата е  обсъждал и откъде ще дойдат парите за лихвите по вече спечелените на трета инстанция от болниците дела за надлимитната дейност, като те са оценени на 12 млн. лв.

Няма значение откъде ще се вземат, тъй като това са грешно дадени пари. Те се дължат, защото Надзорния съвет на Касата дълги години не взима решение да се изплати нещо, което е ясно, че трябва да бъде дадено на болниците. Така се трупат лихви, които в крайна сметка се плащат отново от здравноосигурителните вноски. Лихвите и съдебните разноски не са здравноосигурителни плащания. В резерва също са здравоосигурителни вноски и той е предназначен да се плащат спешни здравноосигурителни плащания. Това е нещо, което сме повтаряли многократно и е недопустимо да се продължава по същия начин. А лихвите ще стават още по-големи в следващите години. Те обаче са само едната част от проблема, другата са огромните адвокатски хонорари, изплатени първо на адвокатите, които защитават Касата и след това – на адвокатите, които са защитавали болниците. Знаем, че когато спечели болницата, разходите по делото са за сметка на загубилия. Крайно време е да научим, че се е взело решение да бъде изплатена надлимитната дейност.

Как трябва да е формулирано то?

Решението е много ясно. Така както се взимат решения да се плати на болниците в чужбина, без да се искат допълнителни доказателства и подсигуряване от съдебни решения, така да вземат решение да започнат да изплащат поетапно надлимитната дейност и на българските болници за предишните години. Когато вземат такова решение и кажат, че ще използват за това средства от резерва, бих ги приветствал. В крайна сметка тези пари трябва да се дадат. Държавническото поведение е да ги платиш навреме, а не да очакваш да се натрупат още огромно количество лихви и адвокатски хонорари.

Имате ли обяснение защо Касата отлага тези плащания?

Никакво. Имам усещането, че само няколко човека в държавата са останали, които не разбират, че рано или късно тази дейност ще се плати и колкото повече се чака, толкова повече се ощетява цялото общество. Парите, които се дават за лихви, могат да отидат за плащане на нови дейности или за повишаване на цените на съществуващите. Има много дефицити, които трябва да се попълват, за да може с лека ръка да гледаме как изтичат милиони в сметките на съдилища и адвокати.

Преговорният процес по НРД 2020 започна, а в него изявиха желание да се включат и някои медицински сестри…

Много хора искат да се включат в преговорния процес. Има обаче закони, има правила и ясно е записано кой преговаря по НРД.  Действително не става въпрос за искания на легитимно оторизирани лица, които да участват в преговорите. От името на БЛС и миналата година, и тази година сме поканили официалния представител на специалистите по здравни грижи – БАПЗГ. По наша инициатива те ще се включат в някои от дните, в които преговаряме, особено за болничната помощ, за да дадат своите експертни предложения. Не мисля, че на някой трябва да му минава през ума, че могат да се нарушават закони и правила в държавата. Те са написани, за да може всеки да си носи своята отговорност и то не само към определена прослойка, а и към цялото общество. Гласове има отвсякъде, има и други, които желаят да се включат в преговорите, но законът казва, че преговори по НРД водят БЛС и НЗОК. В случая ние сме направили максималното, за да може този преговорен процес да бъде достъпен за по-голяма част от обществото. Имаме няколко срещи вече с всички болнични асоциации, изключително тесен контакт с общопрактикуващите лекари, провели сме срещи с ръководствата и на общински и на областни болници, така че не мисля, че преговорният процес остава скрит.

Кои са най-важните цели, за които ще настоявате в преговорите с НЗОК?

В преговорите за НРД отстояваме значително повишение на цените на клиничните пътеки като дейности, за да могат средствата, заложени в бюджета за следващата година, по най-прекия път да стигнат до работещите в системата на здравеопазването. По отношение на недостатъчното средства, заложени в бюджета за извънболнична помощ, предлагаме да бъдат отделени средства от резерва на НЗОК, с които и в ПИМП и СИМП да се осигури някакво значимо повишение на цените.

 Снимка: Надежда Ненова