Изчезват медицинските специалности, по които заплащането от Касата е силно подценено

Световният ден на здравето – 7 април, тази година СЗО посвети на "Универсалния достъп до здравеопазване: за всеки навсякъде". По данни на Евростат от 2009 г. насам бариерите за достъп до здравни грижи се увеличават в повече от две трети от развитите държави в ЕС. Това са държавите с висок доход на населението. Според направения анализ домакинствата в най-бедната една пета от населението най-вероятно биха изпитали така наречените катастрофални затруднения, най-вече по причина неформалните плащания за лекарства, които трябва да правят. Тази една пета вероятно ще пропусне или ще отложи здравни грижи поради финансови затруднения. Пред Zdrave.net зам.-председателят на БЛС д-р Галинка Павлова отговаря как се осигурява достъп до здравеопазване, когато дори да има финанси, липсват специалисти, както и изчезват ли действително медицински специалности.

Д-р Павлова, България е от страните, в които пациентите имат най-бърз и лесен достъп по специалисти, когато обаче такива има. Къде недостигът е най-голям и какво може да се направи, за да имат и пациентите там достъп до пълноценни здравни грижи?

Бързия достъп до специализирана медицинска помощ е едно от малко останали предимства на системата у нас. В други европейски страни пациентите се записват и чакат месеци, за да бъдат консултирани от лекар по дадена специалност или от хабилитирани лица. Но за съжаление, това предимство се отнася само за по-големите градове, за тези с университетски болници, където има голям брой специалисти.

Все повече се задълбочават регионалните различия. По данни на НСИ от 2016 г, осигуреността с лекари общо за България е 41.6 на 10 000 души от населението. Градовете Разград, Силистра, Шумен, Враца изпитват остър недостиг на здравни кадри. Най-нисък е показателят за областите Разград - 26.3, следвани от Добрич - 27.0 и Перник - 27.3. Обезпокоителна е осигуреността с общопрактикуващи лекари в областите Разград и Кърджали - по 4.2 на 10 000 души от населението, както и в Търговище - 4.4.

Голяма част от пациентите се отказват от медицинска помощ, защото са затруднени да пътуват до големия град. Разбира се, няма как във всяко населено място да има болница или ДКЦ, но е необходимо държавата, гарантирайки конституционното право за достъп до медицинска помощ, да осигури необходимата инфраструктура от лечебни заведения.

Има ли специалности в България, които са на път да изчезнат поради липса на желаещи да практикуват у нас?

Сериозен недостиг има в специалности нефрология, пневмология и фтизиатрия, УНГ болести, психиатрия, инфекциозни болести и др. Все по-малко са общопрактикуващите лекари, анестезиолозите, съдебните лекари. Липсват 405 педиатри и 450 общопрактикуващи лекари. Тревожен е недостатъчният брой на детските хирурзи - само 30 в университетските градове, неонатолози - само в 5 големи градове, 120 патоанатоми, от тях 50% в пенсионна възраст.

Колегите напускат страната и търсят реализация навън. Според анкета на БЛС, мотивите за миграция са по-добро и достойно заплащане труда на медицински специалисти, възможности за професионална реализация и кариерно израстване, по-добри условия на труд, висок стандарт на живот за семействата им, положително отношение на обществото към труда на медиците. Колегите посочват още един мотив - липса на предвидимост у нас поради несвършеното от здравната реформа и намаляващо доверие в здравната политика.

Има още една важна причина за изчезващите специалности -  няма желаещи да специализират специалности, по които заплащането от Касата на дейностите е силно подценено. Пример за това е педиатрията. За съжаление, 18 години след реформата продължава да няма остойностяване на медицинския труд. Възнагражденията на лекари от различни специалности се различат в пъти, което прави някои специалности непривлекателни. 

Как може да бъде преодолян проблемът с липсващите семейни лекари и лекари в Спешна помощ?

Все повече труднодостъпни населени места остават без общопрактикуващи лекари. Това задълбочава междурегионалните различия. Няма как да се преодолее проблемът изведнъж, но е необходима дългосрочна, надпартийна консенсусна политика за управление на кадрите в здравеопазването, с конкретни мерки и времева рамка за изпълнение.

Медицинските специалисти искат предсказуемост и сигурност. Необходимо е да се изработи задълбочен анализ на кадровата осигуреност за следващите 10 години и е добре  да се обмисли отпускане на стипендии по най-застрашените от изчезване медицински специалности, каквито са ОПЛ и спешните медици. Рязко трябва да се повишат и трудовите възнаграждения на тези колеги, работещи на първа линия в системата. Общините също трябва да се включат в предоставяне на стимули под различна форма за привличане на ОПЛ.

Какви мерки могат да бъдат взети в тази посока?

Възможностите за прилагане на различни мерки трябва да са най-напред нормативно регламентирани и след това финансово обезпечени. Няма да влизам в конкретика, но по-важно е да отбележа, че в близките десетина години съществува реална опасност от предстояща кадрова криза, която ще създаде краен дисбаланс на ниво лекари по специалности, лечебни заведения и населени места. За съжаление, засега само говорим и нищо не се променя, необходима е волята на законодателите и решения. БЛС многократно е давал предложения - за които няма да влизам в детайли, защото е говорено неведнъж, които целят поетапно стабилизиране на сектора, но за момента няма нито отговор, нито резултат по дадените в последните години оздравителни мерки.

Кое е по-лошо – пациентите да трябва да пътуват стотици километри, за да стигнат до специалист, или да бъдат диагностицирани и лекувани своевременно, но от такъв, който е в лоша кондиция от преумора?

Бърнаут синдромът е резултат на много фактори, но от съществено значение е преумората от допълнителните дежурства често през ден, нощни дежурства и в празнични дни, работа на повече от едно работно място. Преумората намалява работоспособността, формира апатично отношение, често с проява на невъздържаност и възможност за медицински пропуски. Няма как това да е добре за пациентите. Лекарската професия, колкото и благородна да е, носи със себе си изключително голяма тежест и отговорност, която само по себе си „амортизира“ човека в годините. Като към това добавим и допълнителното изтощение от прекомерна работа, резултатът е негативен както за лекуващия лекар, така и за пациента. Лекарят трябва да има време за поддържане на квалификацията си и възможност за релаксиране.

Само финансите ли са причина за неравномерното разпределяне на специалисти в страната?

Разбира се, не. Парите са важни, но от значение е и възможността за професионална кариера и адекватна реализация, прилагането на иновативни техники и модерни съвременни лечения, осигуряване на добро образование за децата и работа за другия член на семейството и още… Много е комплексно.

Как могат да бъдат стимулирани лекарите да работят в малките населени места, където населението е преобладаващо бедно и застаряло?

Колегите, избрали да работят в малко населено място, на практика са 24 часа, 365 дни на разположение на пациентите. Определено техните възнаграждения не трябва да зависят само от броя на записаните пациенти. Навсякъде в европейските страни се прилагат стимули под различна форма – допълнително заплащане, но не символично, осигуряване на жилище, поемане издръжката на практиката например при ОПЛ и други.

Да не забравяме, че трудът на медицинските специалисти е висококвалифициран и отговорен. Създаването на добри медицински професионалисти изисква продължително време, упорит труд, значителни финансови инвестици, всеотдайност и висок морал. Липсата на медицински специалисти не позволява да се реализира ефективно работещ модел на здравеопазване и косвено застрашава националната сигурност.

Ако политиците и управляващите не осъзнаят проблема бързо, ако не се вземем в ръце като общество, няма да е далеч времето, когато ще сме готови да плащаме повече на медицинските специалисти, но няма да има на кого. Неотдавна си позволих да изразя мнение, че не бива да допускаме лекарите да бъдат включени в червената книга на България като изчезващи. Единственият начин да се преодолее кадровият дефицит е незабавно приемане на Национална стратегия за управление на човешките ресурси, в т.ч. доходите в здравеопазването, включваща мултисекторни мерки за решаване на общите проблеми.