Д-р Пеев: 10% от пациентите, които минават през Спешния УНГ кабинет, наистина са спешни

Д-р Кирил Пеев е специалист с над 5 години медицински опит, голяма част от който е именно в Спешния УНГ кабинет на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Завършил е медицина в МУ София. Има придобита специалност в областта на „Оториноларингология и хирургия на глава и шия“. Председател е на Сдружението към СЛК в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

От Zdrave.net разговаряме с него по повод зачестилите случаи на струпване на пациенти, на които понякога се налага да чакат дълго за преглед в Спешния УНГ кабинет на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Д-р Пеев, Спешният УНГ кабинет на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ е може би едно от най-натоварените лечебни звена в София. Между 70 и 100 пациенти преминават през него за едно дежурство. Бихте ли разяснили критериите, по които отсявате спешните състояния?

Спешните състояния в нашата област са подробно изредени в Наредба 10 от 04.11.2016 г. Ще се опитам да ги обясня на по-достъпен език, защото си даваме сметка, че пациентите не винаги разбират какво се крие зад медицинските термини:
Открити травми на органите от УНГ произход означават разкъсно-контузни рани на носа, устните, ушите при битов или транспортен травматизъм; открити рани, които могат да причинят кървене или да доведат до дефекти, ако не се третират своевременно. Също фрактура на носа, на синусите (с уговорката, че голяма част от фрактурите на лицето влизат в обема на работа на лицето-челюстните хирурзи). Спукване на тъпанчето при удар, при травми от гмуркане. Това влиза в спешните критерии за преглед в нашия кабинет по тази точка.

Дихателната недостатъчност от инспираторен тип е най-просто казано задух при вдишване. Става въпрос за някаква обструкция  на горните дихателни пътища, която затруднява дишането на пациентите. Това може да е оток на дихателните пътища (ларингиален оток, възпаление на епиглотиса), алергични реакции, свързани с оток в горните дихателни пътища, туморни формации на ларинкса, на хипофаринкса, които са с голям обем и причиняват затруднения в дишането.

Кървене от ларинго-ото-рино органите е кървене от носа, неспиращо кървене от ухото, кървене след операция на сливиците, или в следствие на операция на туморна формация в гърлото. Това са състояние, при които, ако не се вземат спешни мерки, пациентът може да загине.

Попадане на чужди тела в дихателните пътища и хранопровода обикновено се случва при децата. Става въпрос за парчета от играчки, семена, които могат да бъдат инхалирани през носа и да попаднат в бронхите или дихателните пътища. При възрастни хора може да бъдат погълнати големи кости, части от протеза, които да причинят животозастрашаващи състояния.

Вътречерепни или орбитални усложнения от УНГ произход са дълго нелекуван или неправилно лекуван синузит, при който се събира гной. Този гноен процес може да предизвика абсцес в мозъка, менингит или друг тип усложнения. Същото нещо се случва и при нелекувани хронични или остри възпаления на средното ухо.

Под внезапна загуба на слух се има предвид не просто заглъхване на ухото, при което пациентът чува, но по-слабо, а внезапна и пълна загуба на слух. Може да се получи от увреда на вътрешното ухо или слуховия нерв и пациентът буквално губи слуха на едното или двете си уши. Може да се получи при остро възпаление на средното ухо, при гноен отит, при някои вируси, които имат невротропно действие (например вирусът на грип, коронавирусът също имаше такова действие).

Това са шестте критерия, които по алгоритъма за спешност в УНГ специалността ние следваме.

Колко от пациентите, които посещават Спешния УНГ кабинет на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, действително са с такива оплаквания?

Грубо казано, около 10% от всички преминали са с такива или подобни симптоми.

А с какви оплаквания са останалите пациенти?

Останалите пациенти идват за амбулаторни прегледи, в които влиза дълго нелекувана хрема, болка в гърлото, ларингит, възпаление на средното или на външното ухо. Това е основната част от контингента на кабинета. Според наредбата, която вече цитирах, пациенти с този тип оплаквания не подлежат на хоспитализация и не влизат в гореизброените спешни състояния.

А вие предупреждавате ли пациентите, че ако състоянието им не е спешно, ще се наложи да си заплатят прегледа, и как реагират те?

Още на регистратурата пациентите биват уведомени, че ако състоянието им не е спешно, ще се наложи да заплатят прегледа си. След това, докато чакат пред кабинета, те получават специална декларация, в която същите тези състояния са изброени. Крайната преценка е на лекаря. Рядко обаче срещаме разбиране от страна на пациентите. За всеки неговото състояние е спешно и неотложно. Понякога е много трудно да обясним на пациентите, че ние работим по утвърден стандарт, а не си го измисляме. 

Друг повод за конфликт е дългото чакане пред кабинета. Няма как да бъде иначе, при положение, че толкова хора, които на практика не са за спешен кабинет, чакат и настояват да бъдат прегледани.( Въпреки натовареността ни, досега не сме върнали пациент. Случвало се е да го пренасочим, когато лечението му не е в нашата компетенция (например пациенти с белодробен проблем, неврологичен), но никого не сме върнали.) Има и още по-куриозни случаи. Наскоро майка се оплака, че е чакала с детето си за преглед 3 часа, след което колегата я е прегледал за 5 минути. Ами ако отделя на всеки по 20 минути, вероятно тази жена още щеше да чака пред кабинета. Колегите, които работят там, са професионалисти. Имат специфичен опит и познания, които им позволяват бързо да се ориентират в ситуацията.

На какво според вас се дължи този огромен натиск върху Спешния УНГ кабинет в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“?

Обяснението е просто: няма нито един друг спешен УНГ кабинет в София. Има много отделения по уши-нос-гърло в столицата, но Спешният кабинет е само един, при нас. Когато е открит кабинетът, преди 70 години, са функционирали още два такива: в Първа градска болница и в  УМБАЛСМ „Пирогов“. София по онова време е имала 600 000 жители. В момента жителите наближават 2 млн., а спешният кабинет е само един. Иначе казано, популацията се е увеличила три пъти, а кабинетът е останал само един. Няма как толкова голям поток от пациенти  да се поеме само от един кабинет!

Всъщност, освен територията на София-град и София-област, вие обслужвате и почти цяла Западна България?

Да, точно така! Благоевград, Кюстендил, Перник, Враца, Монтана, Видин. Освен това има хора, които се лекуват в отделения в тези областни центрове, но колегите срещат затруднения в лечението им и ни ги препращат с линейка, което допълнително натоварва кабинета.  Не бягаме от отговорност. Напротив, никога не сме отказали да помогнем на колегите от съседни области, но все пак имаме определен капацитет, който няма как да надхвърлим.

Какъв е изходът от тази ситуация? Какъв е вашият съвет към пациентите?

При оплаквания, първо да посетят личния лекар (всеки личен лекар е задължен да има договор с неотложен кабинет, който осигурява медицинска помощ 24 часа в денонощието). Ако колегите от този неотложен кабинет преценят, тогава вече могат да ги насочат към нас. В болшинството от случаите става въпрос за банални инфекции, които са изцяло в компетенцията на това звено. За всяка болка в гърлото или ухото не се посещава спешен кабинет, при положение, че има други звена, които могат да поемат тази патология.

Другото решение е разкриване на още спешни УНГ кабинети, в други болници, които да поемат част от пациентите.