Д-р Ани Танева: Пожелавам на колегите си да имат волята и смелостта да работят в тези особени времена

Младият невролог д-р Ани Танева е част от екипа на Клиниката по неврология на „Александровска“ болница, който под ръководството на проф. Ивайло Търнев откри миналата година нова болест, за която получи световно признание. Става дума за прогресивна мускулна дистрофия тип пояс-крайник и нейната последно описана форма тип 2 Z, която се дължи на мутации в ген, който води до мускулно увреждане.

Д-р Танева започва специализацията си при проф. Търнев и от миналата година има защитена специалност „Неврология“. По повод Световния ден на здравето – 7 април, тя разказа пред Zdrave.net защо остава в Клиниката по неврология, която е и експертен център по наследствени нервни и метаболитни заболявания, вместо да прави кариера в чужбина, какви са предизвикателствата пред младите лекари у нас и какво трябва да се промени в здравната ни система.

Д-р Танева, статистиката показва, че повече от половината завършващи лекари у нас напускат или планират да напуснат страната веднага след дипломирането си. Вас какво Ви задържа в България?

Никога не съм имала такива амбиции. Привързана съм към семейството си и към корените си и това е основната причина. След като завърших „Медицина“, за мое щастие имах късмета да срещна проф. Ивайло Търнев и неговия екип и имах възможността да започна да работя с тях. Работата с този екип за мен беше много мотивираща и вдъхновяваща, което беше причината на остана и след края на специализацията си.

Лесно ли успяхте да започнете специализация?

Започнах специализацията при нови условия. Бях от първата група специализанти в „Александровска“ болница на трудов договор. Преди това беше доста по-различно, защото специализацията беше теоретично обучение, за което не се заплащаше и не се водеше като трудов стаж на колегите. Проблемът сега обаче е, че има недостатъчно отпуснати места за специализация.

Защо избрахте редките болести?

Няма как, като част от екипа на проф. Търнев, да нямам интерес към тях. Докторантурата ми също е на тема за рядко невро-мускулно заболяване. Клиниката по нервни болести в „Александровска“ болница, като Експертен център по наследствени неврологични и метаболитни заболявания, е сборно място на пациенти с редки болести от цялата страна, затова и работата при нас дава добра основа за добиване на опит в тази област. Медицината непрекъснато се развива и особено генетиката, която стои в основата на много от редките заболявания, с които се занимаваме. За щастие през последните години има и много нови възможности за лечение на някои от редките болести, което всъщност е и смисълът на нашата работа, освен проследяването на пациентите и осигуряването на общи грижи.

Колко от тези нови варианти за лечение са достъпни в България?

Най-вече се отнася за транстиретиновата фамилна амилоидоза и спиналната мускулна атрофия.  Все още не са толкова, колкото на нас като лекари, а и на пациентите, би ни се искало, но все пак става дума за редки заболявания и скъпоструващо лечение.

Сега, когато случаите на COVID са много намалели, каква е равносметката Ви по отношение на хората с редки болести и коронавирусна инфекция?

Равносметката е за всички хора, не само за пациентите с редки болести, и показва, че трябва да обръщаме повече внимание на здравето си по принцип. За да можем, когато се сблъскаме с подобни извънредни ситуации, да се справяме по-добре. За съжаление има доста трудности пред хората във връзка с достъпа до лекарска помощ. В това отношение здравната ни система има нужда от промени, за да може да функционира правилно и в полза на всички.

Какъв според Вас е главният проблем на системата и какво е решението му?

Много сериозен проблем е цялостната организация на здравната ни система и върху това трябва доста да се поработи, за да може да има удовлетворение както за лекарите, така и за пациентите. Нужно е да се промени организацията на работа, на достъпа до лекарска помощ, да се преоцени бюрократщината, която повече пречи, отколкото да помага. 

За съжаление не мога да кажа какво е решението, тъй като изисква комплексни и многостранни усилия на много хора и институции. Основен проблем  е и липсата на кадри, липсата на стимул за младите лекари и сестри, който да ги задържи в България, като той може да бъде както финансов, така и като възможности за развитие.

Казвате, че само по-добро финансиране няма да бъде достатъчно, за да задържи младите лекари.

Разбира се, че всяка една работа трябва да има адекватно финансово възнаграждение, особено когато се отнася за млади хора, които тепърва изграждат семейство и самостоятелен живот. Това е много важна част, но не е само проблемът, че липсва добро финансово възнаграждение, защото има много други неща, които са пречка. Това, че младите хора избират да работят извън България не е само защото ще получават по-добро заплащане, а заради възможностите за работа и развитие в адекватна среда.  За младите специалисти е важно да имат възможността да се усъвършенстват непрекъснато, да могат да се специализират в по-тясна област на интересите си, да могат да пътуват и да обменят опит и знания с колеги навън.

Какво пожелавате на колегите си за Деня на здравето?

Да са здрави на първо място, да имат волята и смелостта да продължават да работят в тези особени времена и да продължават да обичат професията си, защото това е в основата на успеха и щастието.