Ако старата система на здравеопазване се върне, тя отново ще се саморазруши

Андрей Марков е председател на Българската болнична асоциация (ББА), инвеститор и  управител на "Сити Клиник Сърдечно-съдов център". Той е бакалавър по "Медицина" и магистър по "Бизнес администрация и мениджмънт“. Специализирал е в Института по международно здраве в Мичиганския Държавен Университет и има множество специализации по здравно управление и администрация.

Г-н Марков, какво мислите за идеята общественият ресурс трябва да се ползва от нон-профит болници?

Такива структури - public nonprofit organizations,  съществуват отдавна в света, към който се стремим. Тази идея сме си я споделяли първо при министъра на здравеопазването преди година и половина, след това в Българска болнична асоциация. Такива са всички лечебни заведения на религиозни организации като католическата и протестантската църкви. Когато има нужда, се появяват такива структури със спомоществователи, със защита на обществения и регионалния интерес. Те са възможни и когато, разбира се, има съзнание на хората и обществото, че трябва да се помага, да се дарява за целите на здравето. У нас, по времето на Москов, стана лоша дума думата „дарение“. В цял свят това се прави с дарения от по-богати хора и обществени организации.  

Но трябва ли публичният ресурс да се ползва за този вид болници?

Публичен ресурс е всичко, което се ползва, което гражданите отделят за себе си. Когато говорим за здравните вноски – те са лични. Никой няма право да решава как да се харчат моите здравни вноски. И точно това е проблема в момента, който не можем да решим – желанието за администриране на моите и вашите пари. Нашето мнение е, че всеки сам трябва да решава къде да отиват парите му. Това става като избира къде да се лекува, а не като ги дава на някого да му казва къде да ходи. Ето я първата точка – парите на хората за здраве, трябва да следват хората. Това е смисълът на съществуването на здравното осигуряване от типа на Здравноосигурителната каса, както и на застраховането, което се предвижда да се въведе и което съществува в развитите страни. Т.е. парите следват пациента. Всички искат да управляват парите ни, защото е много сладко. Уж ние решаваме къде, правим здравни карти, правим лимити, бюджети. Това ние сме го имали и сме избягали преди 30 години от тази система, защото не е довела до нищо добро. Дискусията в тази посока за мен сега е безсмислена. В момента всичко у нас е организирано по пазарни условия. В тази ситуация да вадим нещо от пазара – само една дейност, дори и обществено полезна, е пълна утопия, неправилно е и води до волунтаристични грешки – някой на някого да нарежда къде да ходи, как да се лекува и дали това лечение му е полезно, защото тогава пациентите започват да бягат в чужбина.

До къде стигна развитието на идеята за допълнителното здравно застраховане?

Смятам, че това е нашето бъдеще. В тази среда, в която се намираме, в тази организация, която имаме в момента на дейностите в здравните структури, единствено застраховането може да осигури контрол на средствата, на нашите средства. Администрирането и държавните структури не са тези, които могат да го осигурят. Администрацията и бюрокрацията имат едно единствено качество – във всеки един момент постоянно да се самовъзпроизвеждат и да увеличават разходите на наш гръб. Това не ни е нужно.

 Трябва ли да се дават пари от бюджета за здравеопазване?

В момента не се дават от бюджета. В момента средствата, които постъпват от нас в данъчната система, се ориентират към Здравноосигурителната каса, която плаща за извършена дейност. Това не е бюджет. Ние отдавна нямаме бюджет. Бюджетното финансиране приключи през 1999 г. До този момент се плащаше за работно време. Клиничните пътеки или ДСГ, които искаме да въведем, са направени, за да се плаща за извършена работа, когато има ефект от нея. Ще припомня, че ние избягахме от това, което коментираме като бюджет, като лечебни заведения, администрирани от централно ведомство, които трябва да чакат някой да им нареди как да лекуват. Връщането отново на това, няма да бъде прието по никакъв начин. А дори и да бъде въведено, то ще се саморазруши, както вече се случи.

Какво обаче ще се случи с държавните и общинските болници, ако бъде приет този модел на застраховането?

Защо трябва да има някаква разлика? Какво значение може да има дали е държавна, общинска, областна или на обществена организация? Принципите на финансиране трябва да са еднакви, за да има конкуренция между лечебните заведения и тези, които са най-добри, те да остават на пазара. Конкуренцията е двигателят на прогреса