Д-р Маджаров: Мининум с 25% трябва да са по-високи цените на пътеките в НРД

С председателя на БЛС д-р Иван Маджаров разговаряме за трагичния случай на починалата 44-годишна жена в МБАЛ-Враца, проектобюджета на НЗОК и непосилните за болниците цени на електричеството.

Д-р Маджаров, от прокуратурата и МЗ се самосезираха във връзка със смъртта на жената в МБАЛ-Враца. Как ще коментирате тази ситуация Вие?

Това е системен проблем. Не случайно многократно алармираме, че нивото на Спешната помощ – от кадровото, апаратурно и технологично обезпечаване до работата на Спешните приемни звена в болниците, в България е на много ниско ниво. За това не са виновни работещите в съответните звена, а е виновна държавата и в случая директорът на конкретното лечебно заведение.

За мен това е мениджърски проблем, който управителят на болницата не е решил и най-вече не е изградил правилно алгоритъма на поведение в Спешното отделение. Истината е, че изискванията към тези звена трябва да бъдат много големи. Свърши времето, в което можем да се самозалъгваме, че там където пише болница е истинско лечебно заведение.  Трябва да стане ясно на обществото, че политиците, които твърдят, че трябва да бъдат спасени някои болници, да бъдат намалени изискванията, за да продължават да съществуват, всъщност лъжат цялото общество, а когато имаме нужда от помощ, за съжаление, ставаме свидетели на такива ситуации. Трябва да е точно обратното – на територията на цялата страна трябва да има осигурени модерни, обезпечени кадрово Спешни звена, в които всеки знае какви са задълженията му. Тези звена трябва да бъдат осигурени от държавата. Това е нейна задача, както и на мениджърите, които управляват такива Спешни центрове. Този въпрос трябва да се реши възможно най-бързо.

В бюджета на МЗ, където би трябвало да са парите и за Спешната помощ, обаче не виждаме решението на този проблем.

Ние ще проследим внимателно дебатите в Парламента и мотивите, с които е предложен този бюджет. Беше казано от вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, че по- големите реформи са оставени за актуализацията през юни месец. Може би управлението си дава малко време за остойностяването и структурирането на проблемите, които ще се финансират през тази година. Не бих искал още сега, преди да са изтекли първите 100 дни на управлението, да предполагам, че е пропуск. По-скоро нужното за тази реформа се надявам наистина да го видя в актуализацията. Всички чухме, че това е бюджет под условие, бюджет преди актуализация, затова се надявам тези неща да залегнат сериозно тогава. Още повече, че тогава ще имаме и ясна представа дали трябва да продължи финансирането на COVID-мерките или ще може тези средства да се насочат към структурни реформи

Вие от доста време говорите за необходимостта от намаляване на броя на хоспитализациите и увеличаване на цените на клиничните пътеки. В проектобюджета на НЗОК за 2022 г. обаче отново виждаме заложен обем от 2,2 млн. хоспитализации, а увеличението на парите за болници е едва 3,4%.

На пръв поглед е така. Всяка година бюджетът на НЗОК се увеличава, увеличава се и сумата, която отива за болнична помощ. Направили сме  анализ, който показва, че ежегодното увеличение на парите за болници практически корелира с увеличението на броя на предвижданите хоспитализации. Не говоря за отчетените, защото те са в резултат на индукцията, направена от системата. Говоря за това, което предлага НЗОК да бъде финансирано. Прави впечатление, че на фона на неразкриването на нови болници в последните 5 години, на фона на намаляващото население и на фона на забраната съществуващите болници да сключват договори за нови дейности, всяка година Надзорния съвет предлага бюджет, в който с увеличението на парите за Касата се увеличават и броя на предвижданите хоспитализации. Ако продължаваме така, можем да стигнем и до 5 млн. хоспитализации и да отделим 5 млрд. лв. за болнична помощ. Тези пари обаче пак няма да стигнат до болниците, защото просто няма толкова хора. И в същото време ще  се твърди, че болничната система е финансирана например с 5 млрд. лв.

Български лекарски съюз реагира остро на предложението за 2,2 млн. хоспитализации, при положение че миналата година сме заложили 2,17 млн. Кое налага това увеличение? Има нова болница или нови дейности? И после лекарите са виновни, че приемат хората, при положение че е записано като план. Реално през 2021 имаше 1,7 млн. хоспитализации. Това е скандално!

Връщайки се назад и взимайки предвид индукцията на ненужни хоспитализации виждаме, че  през 2017 г. броят на заложените хоспитализации е бил 1,8 млн., а сега се предлага те да са с 400 хиляди повече. На старта на здравната система са били под един милион. Увеличението е с  повече от 50%. През 2017 г. бюджетът за болнична помощ е 1,372 млрд. лв. Сега се предлага да бъде близо двойно повече. Ние предлагаме обема дейност да се върне на нивото от 2017 г. При почти двойно увеличен бюджет така спокойно ще можем да увеличим значително цените на дейностите.

Какво е възможното увеличение, според Вас, на цените на клиничните пътеки при това положение?

Минимум с 25% средно. Някои пътеки трябва да бъдат увеличени с 40% - 50%, други с по-малко. Ако бъде заложен обем като от 2017 г. при двойно увеличен в сравнение с тогава бюджет, пари ще има. Заради тази хватка, която от години се използва с пропорционалното увеличение на обемите и средствата за болнична помощ, няма да имаме средства за Спешни отделения, лекари и сестри. Ако болничните дейности са недофинансирани и кадрово необезпечени, то и Спешното звено към болницата няма на кого да разчита. То става звеното, което е най-ощетено, защото ресурсът се насочва към отделенията, през които минават здравноосигурените пациенти.

Искам да успокоя колегите, пари има!

Какъв е смисълът на увеличението на хоспитализациите, след като те не могат да бъдат изпълнени?

Какъв е смисълът трябва да отговорят политиците и тези, които говорят срещу това, което предлагаме. И тези, които се опитват да убедят както обществото, така и болничните директори, че не могат да се увеличат цените. Нашата задача е да забелязваме такива неща и да ги отстраняваме, за да не ни се обяснява, че проблемите са в начина, по който се финансират болниците, че има една каса или че болниците са търговски дружества. Няма по-добро нещо от това, да се плаща само за свършена работа, но при условия, че се заплащата такава цена, която да покрива разходите за лечение. Само така може да се гарантира качеството на „безплатното“ здравеопазване.

Как ще коментирате предложението средствата за скъпоструващите лекарства да бъдат извадени на отделен ред в бюджета?

За мен това предложение е облечено с много добри намерения, но има и много въпросителни под нивото на видимото. Депутатите от здравната и финансова комисия е добре да преценят всички „за“ и „против“.

В становището си ние от БЛС адмирираме този бюджет най-вече заради видимото увеличение в суми, а не в проценти, на средствата за извънболнична помощ. Недостигът на средства за изследвания в извънболничната помощ автоматично води до по-голям брой хоспитализации, за да бъде направено даденото изследване в болница.  Затова смятаме, че това увеличението на парите за МДД трябва да бъде насочено към увеличаване на броя на изследванията, за да осигурим на населението възможност да се диагностицира без да стига до болница. Това ще даде инструмент в ръцете и на работещите в извънболничната помощ, общопрактикуващи лекари и специалисти. Парите, които виждаме като увеличение в първичната и специализираната медицинска помощ разглеждаме и като първа стъпка, за да може да се повиши интереса на колегите за работа в тези структури, да се осигури в следващите две-три години персонал, с който да попълним оредяващите редици. Около 80% от здравните нужди на обществото се изразяват в преглед, диагностика и изписване на терапия. Този процес  приключва на ниво  първична и специализирана извънболнична помощ.

Част от хората пък се нуждаят от  минимална диагностична или лечебна процедура. Тези неща трябва да бъдат осигурени на добра цена и да бъдат осъществявани в рамките на един ден. Затова предлагаме амбулаторните процедури да получат драстично увеличение на цените.

Реално много малка част от хората се нуждаят от болнична помощ с пролежаване. Тази дейност трябва да бъде добре платена, а в болниците да влизат само пациенти, които наистина имат нужда. Това са трите неща, към които трябва  да се стремим.

Болниците настояват за държавна помощ за увеличените цени на тока и отоплението…

Трябва да се направи анализ къде и кой и с колко трябва да бъде подпомогнат, но реално погледнато болниците не са по-различни от останалата част от бизнеса. И те могат да фалират, с тази разлика, че когато болници в отдалечени райони фалират, това е трагедия. Няма място за политически демагогии и трябва да се взимат решения. Не мога да дам мнение дали цената е увеличена спекулативно или не, фактът е, че е увеличена. Трябва да се вземат адекватни решения, които да ни помогнат да преминем през това допълнително затруднение, поне докато успеем да приложим на практика нашите предложения за нови цени.