Дни преди официалното обявяване на новия кабинет, някои издания продължават да изреждат имена на предполагаемите му членове. Преговорите между ГЕРБ и „Обединени патриоти” по съставянето на кабинета продължават и днес, а на 3-ти май правителството би трябвало да бъде известно на всички.
Днес две издания публикуват своята информация по отношение на бъдещия здравен министър. Според „24 часа” той се избира между доцент и професор. „Двама директори на големи болници - шефът на „Александровска” Костадин Ангелов и на Военномедицинска академия Николай Петров, имат почти равен шанс преди днешните последни преговори”, пише ежедневникът.
За два варианта говори и „Стандарт”, но едно от имената във вестника е различно: „Първият е депутатката Даниела Дариткова, която бе шеф на здравната комисия в НС в миналия парламент. Вторият е директорът на Александровска болница доц. д-р Костадин Ангелов”, пише изданието.
Коментарен материал в „Дума”, озаглавен „Какъв здравен министър е необходим на българите”, се опитва да направи портрет на човека, който да заеме поста. Материалът обаче всъщност набляга не на това какъв трябва да бъде министърът, а по-скоро на това какъв не трябва да бъде. Ето и част от изискванията, както ги вижда вестникът: „Министър, който да не прави далавери нито с електронно здравеопазване, нито с която и да е информационна система за здравеопазването. Да не се опитва повече да одържавява здравната каса, защото и без това при кабинетите "Борисов-1" и "Борисов-2" бе пряко подчинена на финансовия министър. Да не извлича лични облаги от търговия с ваксини. Да не оставя цените на лекарствата да растат безконтролно, а след това пожарно да ги намалява и за всяка стотинка надолу да дава шумни пресконференции. Да не прави поредната безсмислена задължителна здравна карта на България. Да не се опитва повече да загробва общинското здравеопазване и да оставя хората от погранични и труднодостъпни региони без медицинска помощ. Да не си мисли, че закривайки болнични легла в общинските и държавните болници пести повече пари за здраве, отколкото като дава безразборно лицензи за разкриване на нови болници и дейности в София, Варна, Пловдив и други големи градове. Да не се опитва да облича в законова форма всяко свое среднощно или утринно хрумване.”
„Сега” информира, че и тази година здравната каса няма да се възползва от възможността да отказва договори на болници въпреки съществуването на задължителната здравна карта, която позволява да не се финансират лечебни заведения в райони, където има пренасищане по определени специалности. Договори ще се сключват както през миналата година, съобщава изданието, позовавайки се на информация от касата.
„4 нови диализни центъра, една болница за продължително лечение и рехабилитация и една за сърдечно-съдови и неврологични заболявания се очаква да финансира НЗОК тази година. През миналата година здравното министерство е издало и 43 разрешения за нови дейности в съществуващи лечебни заведения. Процесът вече се съобразява и със здравната карта - инвеститорите трябва да поискат включване в картата, а ако в техния район има пренасищане с легла от съответната специалност, комисията може да откаже да включи новата дейност. Това значи, че НЗОК няма как да финансира новата дейност. През м.г. комисията по здравната карта е издала 13 отрицателни становища за потребност от легла за болнично лечение и медицински дейности. На „Уни хоспитал” в Панагюрище е отказано включване в здравната карта на отделения и легла за нефрология, вътрешни болести, кардиология, ортопедия и тези легла не могат да се финансират от НЗОК. На новата болница „Сърце и мозък” в Плевен са отказани легла за най-високите нива на компетентност по интензивно лечение, съдова хирургия, неврохирургия, нервни болести. Въпреки това болницата ще работи със здравната каса, явно с по-малко легла. На областната болница в Благоевград пък е отказано нови легла за онколечение да бъдат включени в здравната карта”, четем във вестника.
В печатните издания откриваме информация и за забавено лечение на болно дете. „Отлагат операцията на дете, на което трябва да се поставят импланти, които да поддържат гръбначния му стълб. За проблема разказа бащата на момичето - Емануил Кориян, пред БНР”, четем в „Труд”.
„От Фонда за лечение на деца са реагирали на искането на родителите на Самуела, но се е намесило здравното ведомство. Стигнахме дотам, че от министерството се скриват и отказват превеждането на парите - 93 600 лв., обясни той. Всяко отлагане увеличава риска за получаване на нови увреждания на гръбнака и на вътрешни органи на детето”, допълва вестникът.
