„Безпрецедентна инициатива на 11 страни от Централна и Източна Европа може да доведе до по-ниски цени на новите лекарства за страните с по-малки финансови възможности в ЕС. Основен двигател е здравният министър д-р Петър Москов, който преди месец в София обедини колегите си от Румъния, Албания, Хърватия, Гърция, Сърбия, Словакия, Унгария, Македония, Естония и Полша - със съвещателен глас, около идеята за рамково споразумение в лекарствената политика. Работна среща на здравните министри с първите конкретни предложения започна в четвъртък в Букурещ с участието на Москов и ресорния зам.-министър д-р Бойко Пенков”, пише днес „24 часа”.
„Идеята е обединените страни да договарят иновативните лекарства, които после ще купуват публични средства, с обща първоначална отстъпка, обясниха запознати. Така още при встъпване на медикаментите на пазара ще има понижение на първоначалната цена, а след това всяка държава ще договаря конкретна цена според своите закони. Става дума за скъпоструващи лекарства в онкологията, инфекциозните и редките болести, както и за ваксини”, допълва публикацията и уточнява: „Мотивът на 11-те здравни министри е, че ако се обединят, ще подобрят достъпа на по-малките европейски страни до съвременни лекарства чрез по-добри финансови условия.”
Ежедневникът информира още, че на срещата в Букурещ не се очаква подписване на споразумение, а се предвижда декларация за съвместни действия.
Стремежът е рамковото споразумение да бъде подписано през септември и да влезе в сила от 2017 г.
„Труд” цитира данни на Евростат, според които близо 8 на сто от българите не са удовлетворили нуждите си от здравни услуги и лечение в страната през 2014 г.
„От българите, които не са успели да удовлетворят нуждите си от здравеопазване, 5,5% са останали без медицинска помощ заради проблеми на здравната система спрямо 3,6% средно за ЕС, сочат още данните”, пише вестникът.
Изданията се спират и на оповестените вчера промени в правилника на Фонда за лечение на деца. „Сроковете за разглеждане на заявления ще бъдат съкратени, а процедурите, по които ще работи фондът за лечение на деца - облекчени. Такива промени в новия правилник за дейността на институцията представиха зам. здравният министър Ваньо Шарков и директорът проф. Владимир Пилософ”, пише „Сега” и припомня: „За промени в работата на фонда се заговори след 20 април, когато старото му ръководство беше сменено след показна акция на ГДБОП. Оттогава родители и членове на обществения съвет към фонда предупреждават, че работата на фонда е забавена, наскоро се оказа, че са се натрупали 200 молби, които чакат разглеждане.”
„Тепърва времето за разглеждане на първоначално подадените заявления за лечение се съкращава от 3 на 2 дни. Допълнително подадените документи ще се разглеждат до края на следващия работен ден. Представянето на външната експертиза ще става два пъти по-бързо - за 7 дни, а не както е сега - 14 дни. В момента общественият съвет разглежда заявлението до 45 дни след като му бъде предоставено, но вече ще трябва да го прави не по-късно от 10 дни след получаване на оферта и доклади от външна експертиза. Редуциран ще бъде и броят на декларациите, които родителите попълват. "Досега родителите трябваше да попълнят 12 декларации. Сега всичко е в 1", посочи Шарков”, четем във вестника.
И още: „Друга промяна е свързана с хроничните и онкологичните заболявания. Ако детето има решение на лекарска консултативна комисия, няма да се изисква и външна експертиза. "Достатъчно е становището на ЛКК или на онкокомитет", обясни зам.-министърът. По решение на директора на фонда може да бъде назначена и външна експертиза от национални консултанти, председатели на научни дружества или лица, посочени от националния консултант. "Идеята с националния консултант връща дейността на фонда 6 години назад. Заради натовареността си консултантите няма да имат време да обърнат внимание на фонда и това ще забавя лечението на децата", смята обаче Десислава Хрумузова, член на обществения съвет към фонда.
Ново правило ще трябва да спазват и родителите на децата, чието лечение се подпомага от фонда. Те ще бъдат задължени да му предоставят епикризи от извършеното лечение. Медицинската информация за състоянието на детето ще трябва да представят до пет години след приключване на лечението в чужбина и до две години в България. "Няма проследяване на детето у нас. След лечение в чужбина или в страната фондът трябва да бъде информиран какво е направено от родителите", заяви Шарков.”
